Някъде там, в пълноводния талвег на Историята, от първия устрем на българина към просвета и образование, през праговете на времето, и до днес продължават да са живи желанието и потребността на русенци да имат своя образцова градска библиотека.
Русенската библиотека е едно от най-старите и най-рано създадени духовни средища в България. Тя е логически завършек на общонационалното възраждане, част от духовния възход и легитимирането ни пред света след Освобождението през 1878 г.
Началото е през 1888 г., когато родолюбиви културни деятели, с материалната подкрепа на Градската община се заемат да създадат Русенската библиотека. Това са членове на просветното дружество “Дунав”, основано година по-рано в Русе, през септември 1887 г. В чл.1 на Устава на дружеството е записана много важна и специална точка, а именно: „…да тури основа на една градска библиотека”. Библиотеката най-напред се е помещавала на ул. “Княжеска” № 1, срещу 1200 лв. годишен наем в къщата на възрожденеца Йосиф Дайнелов, съратник на Г.С. Раковски.
При управлението на кмета Петър Винаров (1851-1926), на 11 февруари 1888 г., Общинският съвет взима историческото решение за откриване на Русенска градска библиотека. Старейшините отпускат гласуваните още през 1887 г. 1500 лв. за закупуване на книги, като върху всяко издание във фонда е поставен печат “Русенска градска общинска библиотека”.
Така през годините, с упорство и пословична последователност русенци успяват да издействат чрез министерството на просвещението ежегодна субсидия от 7 000 до 8 000 лв., като условието е градът да осигури и самостоятелно помещение за библиотеката, с достъп на всички русенски граждани до книгите. Така постепенно дружество “Дунав” преотстъпва изцяло помещенията си за нуждите на библиотеката, както и целия инвентар и книжното си богатство, набавено с общински и дружествени пари.
Първият легитимен, назначен през 1891 г. библиотекар е учителят по музика Атанас Паунов. Общината дава 5 000 лв. за официалното откриване и за издръжката на библиотеката. Във в. “Русенец”, бр.11, 22 септември, 1893 г., е описана необходимостта от кредит поне на 15 000 лв., за да се открият библиотечни филиали и в крайните квартали, да се премахне въведеният залог, който оставят читателите срещу взетите книги, като ползването на литература и периодическия печат да е безплатно. Всичко това, разбира се, се случва десетилетия по-късно. Между хората, които са проправили тази особено важна, духовна пъртина в културната история на Русе са Димитър Маринов, директор и Никола Бобчев, учител по литература в Мъжката гимназия; Иван Божков, председател на Окръжния съд; Тодор Тодоров, адвокат, и Христо Кръстев, търговец. Родолюбиви и прогресивни русенци, от всякакви деятелности и професии, са изработили първия Правилник за вътрешния ред и въз основа на него са формирали Комисия за подбор при закупуването на нова литература.
Този т.нар. „Библиотечен комитет” се превръща в стожер на книжовното дело и през десетилетията по-нататък негов председател задължително е кметът на Русе. Така се правят бюджетът, абонаментът, набавя се литературата, назначават се и се освобождават библиотекарите.
През годините на социализма, натоварена не само с образователни, но и с идеологически функции, институцията продължава да е истинското място за досег на русенци с необозримото духовно богатство на един от най-европейските и модерни градове в България. Именно чрез библиотеката градът успява да опази харизматичното си излъчване на оригинален и неподражаемо артистичен град, много по-пъстър и по-различен от сивотата и еднообразието на праволинейната доктрина за хармонично развития човек.
Днес Регионална библиотека „Любен Каравелов” има съвсем нови послания и деятелности. Те са посветени на модерния прочит на историята, на технологичното бъдеще и на познанието ни за света в дифузията от култури и битност, в динамиката на общоевропейските процеси и на специфичните потребности на модерния човек от 21-то столетие.
Или накратко казано (Tribus verbis), ние може би вървим по пътя на създателите на Русенската библиотека, с проникновението на нашия патрон и духовен апологет Любен Каравелов, според когото: „ Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человеческото. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад; а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред…”