• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
I narratori della Polonia d'oggi
\
Enrico Damiani
Описание
Автограф от фотографа Ст. ЛазаровАвтограф от Енрико Дамиани
Текст: На уважаемия г. проф. Арнаудов, за скромен спомен от автора Енрико Дамяни София, 10 март 1929 г.
Допълнителна информация
Енрико Дамиани
02.04.1892 – 10.12.1953

Енрико Дамиани (Enrico Damiani) е италиански българист, преводач, публицист, журналист, изследовател, полиглот. Завършва право в Рим. Работи в Софийския университет (от 1928) като гост-професор по италианска литература. Професор по български език и литература в Римския университет. Основава „Българска библиотека“. Главен редактор на двуезичното „Итало-българско списание за литература, история, изкуство“ (1931 – 1936). От 1939 г. до 1943 г. издава „Bulgaria. Rivista di cultura“ – орган на Италианско-българското общество в Рим. Почетен член на Полската академия на науките. Доктор honoris causa на университетите във Варшава и Краков. Автор на повече от 230 книги, студии, статии, преводи, интерпретации и рецeнзии в областта на българската литература, история, филология и култура. Особено място заемат „Упражнения по италианска граматика“ (1940), „Теоретико-практически курс по български език“ (1942, Неапол), студиите „Кратка история на България от раждането ѝ до наши дни“, „Образът на българската литература“ и др. Превежда на италиански език мнозина наши поети и прозаици.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.