• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Песни за Македония
\
Иван Вазов
Описание
Автограф от фотографа Ст. ЛазаровАвтограф от Иван Вазов
Текст: Г-ну професору М. Арнаудову 2 май 1916 София И. Вазов.
Допълнителна информация
Иван Вазов
09.07.1850 – 22.09.1921

Иван Вазов е български поет, писател и драматург, наричан „Патриарх на българската литература“. Творчеството му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение „Борба“ през 1870 г., Вазов се изявява само като поет. Поезията му е събрана в стихосбирките „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Избавление“, „Майска китка“, „Гусла“, „Епопея на забравените“ и др. В началото на 1881 г. за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. В първата си повест – „Митрофан“ използва спомени от пребиваването си в Берковица. Като белетрист през 80-те години Вазов създава най-големите си постижения в областта на художествената проза: повестите „Немили – недраги“, „Чичовци“ и романа „Под игото“. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав“ и „Ивайло“ и комедията „Службогонци“. Още от края на XIX век произведенията на Иван Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.