• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Съчинения
\
Иван Грозев
Описание
Автограф от фотографа Ст. ЛазаровАвтограф от Иван Грозев
Текст: На високоув. проф. М. Арнаудов – с чувство на голяма признателност Ив. Грозев София, 18 окт./1947
Допълнителна информация
Иван Грозев
23.06. 1872 – 10.01.1957

Иван Грозев е български поет, драматург и литературен критик. Завършва славянска филология в Софийския университет. От 1894 г. дълги години е гимназиален учител в София. Учител по литература на Йордан Йовков. От началото на 20-те години на ХХ век започва да се занимава сериозно с изкуствознание, история на религията и литературна критика. Редактор на сп. „Теософия“ (1912 – 1925). Превежда „Гласът на безмълвието“ от Елена Блаватска (1912). Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Всемирна летопис“ и „Хиперион“. Единствената му стихосбирка „Видения и съзерцания“ е издадена през 1919 г. Автор е на драмите „Боян Магьосника“, „Мъртъвци“, „Змей“, „Златната чаша“, „Семела“, „Йов“ „Наши хора“ и др. Председател на Управителния съвет на „Културно дружество българско родно изкуство“. Член на Съюза на българските писатели. През 1928 г. и 1929 г. е номиниран от Михаил Арнаудов за Нобелова награда за литература.
Линкове
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.