• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Христо Ботев и Добре войвода
\
Иван Клинчаров
Описание
Автограф от фотографа Ст. ЛазаровАвтограф от Иван Клинчаров
Текст: На уважаемия г-н М. Арнаудов – добър познавач на поети и събрани трудове по възраждане – спомен, от автора, 5.VII.37. София
Допълнителна информация
Иван Клинчаров
01.01.1877 – 21.11.1942

Иван Клинчаров е български политик, обществен деец, публицист и преводач. Следва литература в Софийския университет, но завършва правни науки в Лион, Франция, а през 1915 г. защитава докторат по право в Брюксел, Белгия. Иван Клинчаров сътрудничи на списанията „Ново време“, „Наковалня“, „Нива“, на в. Червен смях“, „Работнически вестник“, „Литературен глас“, „Заря“ и др. Още от съвсем млад Клинчаров проявява интерес към живота и творчеството на Христо Ботев и дейците на Българското национално възраждане. Посвещава на проучванията върху живота и творчеството на Ботев петдесет години от живота си. През 1907 г. под негова редакция и съставителство излизат от печат първите събрани съчинения на Христо Ботев. Изследва и публикува биографии и на други важни личности от историята на България, сред които Васил Левски, Любен Каравелов, поп Богомил и др. Превежда Николай Чернишевски, Максим Горки, както и пиесата на Хенрих Ибсен „Когато ний, мъртвите, се пробудим“.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.