• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Дъга
\
Никола Фурнаджиев
Описание
Автограф от фотографа Ст. ЛазаровАвтограф от Никола Фурнаджиев
Текст: На г. проф. Михаил Арнаудов с уважение, 24.ХII.28 г. Никола Фурнаджиев
Допълнителна информация
Никола Фурнаджиев
27.05.1903 – 26.01.1968

Никола Фурнаджиев е български поет. Представител е на т.нар. Септемврийска поезия. За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К'во да е“. По-късно сътрудничи и на сп. „Ученическа мисъл“. Завършва през 1930 г. педагогика и философия. Стиховете, публикувани в сп. „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка – „Пролетен вятър“ (1925). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През 1928 г. отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“. От 1945 до 1949 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“, после главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в реномираното издателство „Български писател“. Редактор на сп. „Септември“. През 50-те и 60-те години на ХХ век Фурнаджиев отпечатва 8 стихосбирки, 3 от които – детски: „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“. През 1952 г. излиза първата му пътеписна творба „Между приятели“, а 3 години по-късно и втората – „Пътуване до Чили“. Той е сред най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на чужди езици.
Линкове
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.