• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Студии по славянско и сравнително езикознание
\
Стефан Младенов
Описание
Автограф от фотографа Ст. ЛазаровАвтограф от Стефан Младенов
Текст: На Михаил Арнаудов за спомен на ХХХ-ия семестър от запознаването ни в златна Прага. Ст. Младенов, София, лятото на 1920 г.
Допълнителна информация
Стефан Младенов
15.12.1880 – 01.05.1963

Стефан Младенов е един от видните представители на българското и славянското езикознание в България и в чужбина. Завършва Висшето училище в София, славянска филология. Специализира във Виена, Петербург и Прага, Париж и Мюнхен. Преподавател в Софийския университет, член на БАН. Стефан Младенов е автор на повече от 1100 труда по езикови и литературно-исторически въпроси. Изследва въпроси от българската диалектология, историята и етимологията на българския език и на други славянски езици, сравнителното и индоевропейското езикознание, въпроси от европейските и тюркските езици. Той е автор на учебници и практически наръчници, на много рецензии за съчинения, които разглеждат въпроси на българския език. Особено внимание Стефан Младенов отделя на езика на българската художествена литература. Основател и редактор (заедно със Ст. Василев) на сп. „Родна реч“, чрез което воюва за чиста, изразителна и самобитна родна реч. Отличия: Лауреат на Димитровска награда (1950), орден „Народна република България“ I ст. (1955), медал За наука и изкуство“ сребърен (1920).
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.