Светлозар Акендиев Димитров, по-известен с псевдонима си Змей Горянин, е един от най-самобитните български писатели от първата половина на XX век, роден в Русе. Той е автор на десетки романи и повести, над 2000 епиграми, статии, пътеписи, преводи, стотици стихотворения. Сред тях са историческите романи "Княз Иван Кулин", "Звезда керванджийка", "Бачо Киро", трилогията "Дунавът тече" и автобиографичната повест "Червеният хотел". Основна тема в творчеството му е любовта към българския народ и неговата история, героизмът на българите в борбата им за свобода.

През 1942 г. Змей Горянин за кратко заема длъжността цензор в Дирекцията по печата. За тази дейност, както и заради интереса му към българската история, той  е обвинен във „великобългарски шовинизъм“ и през 1945 г. е осъден на една година затвор. Излежава 9 месеца в Централния софийски затвор, а книгите му попадат в „Списъка на забранената литература” и са иззети от библиотеките. Така името на Змей Горянин е заличено от литературния живот на България.

Регионална библиотека “Любен Каравелов” притежава уникална колекция от документи – ръкописи, писма, рисунки и снимки на Змей Горянин, подарени от съпругата му Соня Димитрова. Те са част от културното и историческо наследство, оставено ни от Змей Горянин и ценен източник на информация за живота и творчеството на писателя в контекста на настъпващите промени в обществено-политическия и литературния живот на България от средата на ХХ век. Те представляват интерес за нови изследвания, които насочват вниманието към неизвестни или малкоизвестни факти за един позабравен българки творец.