Послания на времето

Търсене в дигитални колекции

Българска литература (10)
Русе (12)
Пощенски картички (6)
Българска история (6)
Екслибриси, плакати и карикатури (3)
Празници и чествания (4)

Информация за библиотечния документ

Джузепе Мацини и неговото дело

Жорж Нурижан

Описание

Автограф от фотографа Ст. Лазаров��

Текст: На моя приятел проф. Михаил Арнаудов с чувство на обич и привързаност, София, 10.VI.1951 г., Ж. Нурижан

Допълнителна информация

Жорж Нурижан

23.09.1892 – 07.05.1981

Жорж Нурижан или Джорджо Нуриджани е италиански публицист, писател, филолог и литературен критик. Завършва гимназия в Стара Загора, след което учи в Университета в Рим. След Първата световна война става редовен дописник на множество италиански вестници, в които публикува статии за македонския въпрос – „Куриере де ла Сера“, „Идея Национале“, „Трибуна“ и други. Едновременно с това пише и в редица софийски вестници. През 1919 г. е секретар по печата при италианското посолство в София. От 1935 г. Нурижан е директор на вестник „Светоглас“ – орган на Дружеството на чуждестранните публицисти и писатели в България. Той е съучредител на организацията „Общество за култура и изкуство“, която подпомага усилията на българските правителства за излизане от международна изолация. През 1947 г. е принуден да напусне България. Жорж Нурижан е автор на над 3000 статии и студии. Творчеството му освен издания, посветени на актуални теми, включва съчинения, интерпретиращи италианското и българското литературно и историческо минало, драматични и прозаични произведения, съставителство на речници и граматики. Умира в Рим.

Линкове

Джузепе Мацини и неговото дело

Автограф от Михаил Арнаудов

Текст: На окръжната библиотека в родния ми град Русе, със синовна признателност към дедите ни тук. и с уважение към младите поколения, наследили техния възрожденски патос.М. Арнаудов 14 декември 1968, Денят на моето чествуване в Русе

Михаил Арнаудов е фолклорист, литературен историк, изследовател на българската култура, академик. Завършва специалност „Славянска филология“ във Висшето училище в София. Специализира в Германия, Чехия, Франция и Англия. Директор на Народния театър. Професор (1919 – 1944) и ректор (1935 – 1936) на Софийския университет. Редовен член на БАН, Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза на университетите в Хайделберг и Мюнстер, Германия. От 1922 г. до 1932 г. е председател на Съюза на българските писатели. Редактор на сп. „Българска мисъл“ (1926 – 1943). През 1944 г. е министър на народната просвета, за което е осъден на доживотен затвор от Народния съд. Реабилитиран през 1947 г. и се отдава на научна дейност. Автор на основни проучвания върху българския фолклор, българското Възраждане и творчеството на видни възрожденски дейци и творци: Софроний Врачански, Васил Априлов, Георги Раковски, Пейо Яворов, Любен Каравелов и др. Съставител на многотомни издания с българско народно творчество. През 1998 г. Русенският университет „Ангел Кънчев“ поставя началото на Международен научен форум „Арнаудови четения“, който се провежда през година.

Автограф от Богдан Филов

Текст: На Г-на М. Арнаудов за спомен на лайпцигските дни, от автора.

Автограф от Пенчо Славейков

Текст: За М. Арнаудов от автора

Автограф от Константин Мутафов

Текст: Г-ну М. Арнаудову – моят добър съгражданин Авторът София 30/IV 907.

Автограф от Любомир Милетич

Текст: На г. Д-р М. Арнаудова Л. Милетич

Автограф от Стефан Бобчев

Текст: Г-ну М. Арнаудову спомен от автора

Автограф от Пейо Яворов

Текст: На мой много – много добър приятел – един от много малкото, – М. Арнаудов. неговия Яворов София, 22 VIII 912

Пейо Яворов е псевдоним на Пейо Тотев Крачолов – български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. С различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Озовал се в София, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. „Мисъл“. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения“. В този период работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Втората стихосбирка на Яворов – „Безсъници“, окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. На 29 ноември 1913 г. съпругата му Лора Каравелова се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Автограф от Ст. Л. Костов

Текст: Приятелю М. Арнаудову за спомен. Ст Л Костов София, 29/IХ 914 г.

Автограф от Боян Пенев

Текст: На Михаил Арнаудов – приятелски спомен Б. Пенев

Автограф от Иван Вазов

Текст: Г-ну професору М. Арнаудову 2 май 1916 София И. Вазов.

Иван Вазов е български поет, писател и драматург, наричан „Патриарх на българската литература“. Творчеството му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение „Борба“ през 1870 г., Вазов се изявява само като поет. Поезията му е събрана в стихосбирките „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Избавление“, „Майска китка“, „Гусла“, „Епопея на забравените“ и др. В началото на 1881 г. за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. В първата си повест – „Митрофан“ използва спомени от пребиваването си в Берковица. Като белетрист през 80-те години Вазов създава най-големите си постижения в областта на художествената проза: повестите „Немили – недраги“, „Чичовци“ и романа „Под игото“. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав“ и „Ивайло“ и комедията „Службогонци“. Още от края на XIX век произведенията на Иван Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.

Автограф от Антон Страшимиров

Текст: На г. професор Д-р Арнаудов, София, 24/ХI.917. А. Страшимиров

Антон Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик. В Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се със западната литература и философия. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. Редактира списание „Наши дни“, сътрудничи на „Ден“, „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Ново време“, „Летописи“, „Просвета“, „Демократически преглед“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“ и други. Страшимиров печата за пръв път през 1889 г. в шуменското списание „Искра“ – стихотворението „Мъчно, тясно ми е – простор ми дайте“. В ранните му разкази – „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Автор е на повестите „Щастието на един век“, „Змей“, „Кръстопът“. Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, „Книга за българите“, на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.

Автограф от Цанко Церковски

Текст: Г-ну М. Арнаудову спомен. Ц. Церковски, София, 1918, Апр. 13.

Цанко Церковски е псевдоним на Цанко Бакалов – български политик и писател. Той е един от основоположниците на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Завършва педагогическо училище в Силистра. Няколко години е учител. Занимава се със земеделие, журналистическа дейност и с пропагандиране на социализма. Издава списание „Селска пробуда“, редактира вестник „Земеделско знаме“ и списание „Земеделска мисъл“. Той е народен представител няколко мандата. За пръв път Цанко Церковски печата през 1891 г. стихотворението „Молепсаний“ в сп. „Ден“. Голяма част от стиховете и поемите му са написани в духа на народната песен: „Из полето аз се скитам“, „Вино пия хардалия“, „Девойче, девойче“, „Коня яхам – коня аджемия“, „Що ми не дохождаш“ и др. Цанко Церковски е автор и на разкази, на три романа, от които най-сполучлив е „Из гънките на сърцето“, писан в затвора и издаден посмъртно, на пиесите „Луди млади“ и „Под старото небе“. Той има и богато творчество за деца – „Детска раздумка“, „Росни капки“, „Златни класове“, „Полска китка“, „Кукуригу петленце“ и „Събуди ме, мамо“ излизат посмъртно. Автор е на текстовете на популярни български детски песни като „Прела баба“ (с композитор Михаил Кочев) и „Зеленчуци който не яде“ (с композитор Михаил Кочев).

Автограф от семейството на Михалаки Георгиев

Текст: На многоуважаемий г-н професора М. Арнаудов от семейството на автора. София март 1919 г.

Михалаки Георгиев е български писател белетрист, общественик, дипломат и стопански деец. След Освобождението работи като управител на Видинската митница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград. През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив. Инициатор и организатор на първата българска държавна лотария, неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета. След 1900 г. е писател, публицист и редактор на вестник „Балканска трибуна“, редовен член на БКД. Създава и редактира едно от първите земеделски списания – „Домакин“. Съставя първия български учебник по ботаника за средни училища. От 1890 г. се включва пълноценно в следосвобожденската ни белетристика с теми из живота на българското село. Пише разкази, очерци и хуморески. По-известни произведения са „Така се лъже човек. Хумореска“, „От късмета е всичко на тоя свят“, „Три срещи. Спомени от миналото“, „Бирникът дошел – драматизация“, „Тахир Беговица“ и др.

Автограф от Стефан Младенов

Текст: На Михаил Арнаудов за спомен на ХХХ-ия семестър от запознаването ни в златна Прага. Ст. Младенов, София, лятото на 1920 г.

Автограф от Михаил Кремен

Текст: На г. Мих. Арнаудов София. 1.II.1921. Мих. Кремен

Автограф от Николай Лилиев

Текст: На г. проф. М. Арнаудов – Н. Лилиев София 3.10.1921

Автограф от Теодор Траянов

Текст: На Мих. Арнаудов за спомен на старото искрено приятелство Т. В. Траянов София 26/Х 1921

Автограф от Кирил Христов

Текст: На Михаила Арнаудов. Приятелю, сакатото ни племе Не знай на равновесието храм; – Не чуди ли те, болки тъй големи Че чакам аз прибулено да дам? София, 23.ХІІ.1921. Кирил

Автограф от Емануил Попдимитров

Текст: На Г-н М. Арнаудов привет от Емануил П. Димитров

Автограф от Андрей Протич

Текст: На Мих. Арнаудов 4.IХ.923. Андрей Протич

Андрей Протич е български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг и политехника в Дрезден. Завършва германска филология и история на изкуството с философия в Лайпцигския университет. През 1903 г. е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство“. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г., пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Отечество“, „Българан“. Участва като доброволец в Балканските войни. По време на Първата световна война е военен кореспондент, награден е с орден „За храброст“. През 1919 г. редактира вестник „Военни известия“. От 1920 до 1928 г. е директор на Археологическия музей в София. Член на Българския археологически институт от 1920 г. Редовен член на Българската академия на науките от 1946 г. Член-кореспондент на Румънската академия от 1930 г. Член-основател на Македонския научен институт. Публикува в списанията „Съвременно изкуство“ и „Пролом“, както и във вестниците „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“. Автор е на много публикации върху историята на българското изкуство.

Автограф от съставителя Божан Ангелов

Текст: На Г-н проф. М. Арнаудов от автора (подпис) 7.ІІІ.1924

Автограф от Александър Божинов

Подпис: Алекс Божинов : 5.VІ 1924 год.

Автограф от Кръстю Миятев

Текст: На г. проф. М. Арнаудов от автора.

Автограф от Адриана Будевска

Текст: На уважаемия Професор Г-н Арнаудов – директор на Бълг. Нар. Театър. 25–І–26. А. Будевска-Ганчева.

Автограф от Атанас Далчев

Текст: На г. проф. М. Арнаудов от уважение, София, 12.ХІ.926. А. Далчев.

Атанас Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Завършва педагогика и философия в Софийския университет. По време на следването си той развива интерес към литературата и културата на Западна Европа. Благодарение на Константин Гълъбов и Чавдар Мутафов се запознава с „новата вещественост“ и експресионизма – течения в немското изкуство между двете световни войни. Подложен на силен натиск в първото десетилетие след 9 септември 1944 г., той спира да пише. През 1952 г. Далчев заема поста на Радой Ралин като редактор на списание „Пламъче“. Едва през 1956 г. Далчев започва да пише отново, а през 1965 г. публикува „Стихотворения“. През 1972 г. излиза сборникът „Балкон“, съставен от приятеля му Радой Ралин. През време на творческото си мълчание създава сборника с поетично-философски афоризми и критически размисли „Фрагменти“, издаден през 1967 г. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството и културата. Същата година получава „Знак почета“ – орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, за принос в популяризацията на руската и съветска литература в България. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет.

Автограф от Стоян Заимов

Текст: Мил спомен на М. Арнаудов от „момчето с бяло калпаче“ 11/12 1926

Автограф от Васил Стоин

Текст: На г. Д-р М. Арнаудов В. Стоин София, 19.III 1927.

Автограф от преводача Александър Балабанов

Текст: На Михаил Арнаудов, който винаги е бил добър като моя превод на Фауст в знак на старо неръждясало приятелство, София, 5 окт. 1927, Ал. Балабанов.

Автограф от Рачо Стоянов

Текст: На Госпожа и Г-н Арнаудови спомен София, 30.ХI.927. от Р. Стоянов

Автограф от Елисавета Багряна

Текст: На проф. М. Арнаудов – с почит Е. Багряна 20.ХІІ.927.

Автограф от Ангел Каралийчев

Текст: На г-н Арнаудова сълзи от Каралийчев, София 1928.

Автограф от Добри Христов

Текст: На г-н Проф. Арнаудов Д. Христов 1.ІІ.928.

Автограф от Георги Райчев

Текст: На г. проф. М. Арнаудов., София, ХII.928 г. Г. Райчев

Автограф от Константин Сагаев

Текст: На г. проф. М. Арнаудов в знак на почит К. Сагаев София. Декемврий 1928 г.

Автограф от Никола Фурнаджиев

Текст: На г. проф. Михаил Арнаудов с уважение, 24.ХII.28 г. Никола Фурнаджиев

Никола Фурнаджиев е български поет. Представител е на т.нар. Септемврийска поезия. За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К'во да е“. По-късно сътрудничи и на сп. „Ученическа мисъл“. Завършва през 1930 г. педагогика и философия. Стиховете, публикувани в сп. „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка – „Пролетен вятър“ (1925). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През 1928 г. отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“. От 1945 до 1949 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“, после главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в реномираното издателство „Български писател“. Редактор на сп. „Септември“. През 50-те и 60-те години на ХХ век Фурнаджиев отпечатва 8 стихосбирки, 3 от които – детски: „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“. През 1952 г. излиза първата му пътеписна творба „Между приятели“, а 3 години по-късно и втората – „Пътуване до Чили“. Той е сред най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на чужди езици.

Автограф от Светослав Минков

Текст: На г. проф. Михаил Арнаудов с уважение, 31.ХII.1928. Св. Минков

Автограф от Енрико Дамиани

Текст: На уважаемия г. проф. Арнаудов, за скромен спомен от автора Енрико Дамяни София, 10 март 1929 г.

Автограф от Евгения Марс - редактор на книгата

Текст: На г-н Професор М. Арнаудов – Евгения Марс, София, 27.IХ.929 г.

Автограф от Константин Гълъбов

Текст: На г. Проф. Д-р М. Арнаудов малък дар от автора.

Проф. д-р Константин Гълъбов е български учен – филолог, писател и публицист. Записва славянска филология в Софийския университет. През 1911 г. заминава за Гьотинген и там следва германистика, философия, история на изкуството и археология. През 1915 г. защитава докторат на тема „Отношението на Фридрих Шлегел и другите немски романтици към Гьотевия „Вилхелм Майстер“ с оглед на първоначалната му редакция“. През 1921 г. става редовен лектор по немски език в Софийския университет. През 1923 г. е избран за редовен доцент и основава катедра „Немска филология“. През 1926 г. е избран за извънреден професор, а от 1930 г. е редовен професор в СУ. През периода 1933 – 1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет. Става дописен почетен член на Германската академия в Мюнхен, член на българския ПЕН-клуб, а през 1928 г. – основател на Дружеството на българските есеисти. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, на критика, есеистика, стихове, разкази, повести, хумористичен роман, спомени. Преводач и редактор. Литературоведските и езиковедските трудове на Константин Гълъбов са основополагащи за българската германистика.

Автограф от Цеко Торбов

Текст: На уважаемия г. проф. Арнаудов. Авторът. София. 5 май 1930 г.

Автограф от Стилиян Чилингиров

Текст: На добрия приятел проф. М. Арнаудов – с удивление от неговата разностранност, пълна с широта на схващания и разбирания – С. Чилингиров, София, 8.7.930

Автограф от Мара Белчева

Текст: На Професор М. Арнаудов Ч. Н. Г. М Белчева.

Автограф от Яна Язова

Текст: На г. проф. М. Арнаудов с уважение, Яна Язова, София, 8–II–1932 г.

Автограф от Асен Златаров

Текст: На Михаил Арнаудов – приятелски спомен от младините ни Ас. Златаров София 16/ІІ 1933

Автограф от Асен Разцветников - преводач на книгата

Текст: На професора ми г. М. Арнаудов : в знак на уважение и признателност. София. 14.9.33. А. Разцветников

Асен Разцветников е псевдоним на Асен Коларов – български поет, писател и преводач. Учи славянска филология в Софийския университет, след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин. Завършва право в Софийския университет през 1926 г. Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Първата му стихосбирка е „Жертвени клади“ (1924). Заради възникнали разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев „Златорог“. През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 г. е издател и редактор, заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев, на популярния вестник за юноши „Весела дружина“.

Автограф от Константин Константинов

Текст: На Проф. М. Арнаудов – приятелски спомен К. Конст 1933 декември София

Автограф от Константин Петканов

Текст: На г. проф. М. Арнаудов С почит : 25.ХII К. Н. Петканов

Автограф от Тодор Влайков

Текст: На уважаемия г-н професор М. Арнаудов с най-добри приятелски чувства, София, 26.ІІ.1935 г. Т. Влайков.

Автограф от Елин Пелин

Текст: На Михаил Арнаудов приятелски спомен от Елин Пелин

Автограф от Мария Грубешлиева

Текст: На г. Проф. Мих. Арнаудов от Мария Грубешлиева януари 1936 г.

Автограф от Анастас Иширков

Текст: На г. проф. М. Арнаудов в знак на особено уважение Dr Иширков 20.3.936

Автограф от Александър Бурмов

Текст: На г. проф. М. Арнаудов – с уважение и сърдечна признателност. Алекс. Бурмов 24.VІ.1936 г.

Автограф от Никола Начов

Текст: На уважаемия професор М. Арнаудов 4 ноември 1936. Н. Начов.

Автограф от Дора Габе

Текст: На Гн Проф. М. Арнаудов от Дора Габе 1937

Дора Габе е псевдоним на Изидора Пейсах – българска поетеса от еврейски произход. Завършва френска литература в Женева и Гренобъл. Творчески дебют са стихотворните ѝ цикли, поместени в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ през 1905 – 1906 г. Първата ѝ стихосбирка „Теменуги“ излиза през 1908 г. След Първата световна война редовно сътрудничи на сп. „Златорог“. От началото на второто десетилетие до края на 30-те години на ХХ век публикува поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията „Съвременна мисъл“, „Листопад“, „Добруджански преглед“, „Изкуство и критика“, във вестниците „Слово“, „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Мисъл“, „Съвременник“ и др. Дора Габе разгръща дарованието си в областта на детската литература. Дебютира в „Златна книга на нашите деца“ на Александър Божинов през 1921 г. Книгите ѝ за деца от 20-те до 60-те години принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Дора Габе активно превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки език.

Автограф от Иван Клинчаров

Текст: На уважаемия г-н М. Арнаудов – добър познавач на поети и събрани трудове по възраждане – спомен, от автора, 5.VII.37. София

Автограф от Стефан Гечев

Текст: На уважаемия Господин Професор М. Арнаудов от автора.

Автограф от Димитър Шишманов

Текст: На проф. М. Арнаудов, в знак на приятелска почит, Авторът, Атина, януари, 1938

Автограф от Христо Гандев

Текст: На Господин Професор Михаил Арнаудов, най-дълбокият изследвач на българското възраждане, с искрено уважение и преданост Хр. Гандев.

Автограф от Магда Петканова

Текст: На проф. М. Арнаудов от Магда Петканова 21.ХII.1939 г. София

Автограф от Николай Райнов

Текст: На г. проф. М. Арнаудов, Николай Райнов, 12 дек. 1938

Николай Ра̀йнов е виден български писател, художник, академик. Завършва Духовната семинария в София. Следва философия в Софийския университет. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София. Професор по история на изкуството в Художествената академия в София. Главен редактор на списанията „Зеница“ и „Орфей“, вестниците „Камбанар“ и „Анхира“. Сътрудничи на Гео Милев, като пише редица статии за неговото списание „Везни“. Член на Съюза на българските писатели. Член и председател на Съюза на българските художници. Дописен член на Българския археологически институт. Съосновател и първи директор на Института за литература на БАН. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството. Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията, литературата. Първата му книга е „Богомилски легенди“. Автор е на книгите: „Видения из древна България“, „Книга за царете“, „Очите на Арабия“, „Слънчеви приказки“, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“, „Светите братя“ и др. Николай Райнов е написал 30 сборника с приказки от цял свят; 9 тома „Вечното в нашата литература“; „История на пластичните изкуства“ в 12 тома.

Автограф от Владимир Полянов

Текст: На г. проф. М. Арнаудов, 940 г., Вл. Полянов

Автограф от Ана Карима

Текст: На добрия Г-н М. Арнаудов спомен А Карима София 4/III 940 г.

Автограф от Христо Вакарелски

Текст: На моя многоуважаем учител и поощрител сърдечен спомен Хр. Вакарелски 3.VІ.1940 София

Автограф от Добри Немиров

Текст: На първия между най-първите – мой приятел Мих. Арнаудов София 10/VI 941 Д Немиров

Автограф от Любомир Владикин

Текст: На проф. М. Арнаудов с благодарност за предговора Л. Владикин (1943).

Автограф от Иван Дуйчев

Текст: На г. министър проф. М. Арнаудов с най-голямо уважение 18.VІІІ.44 И. Д.

Автограф от Иван Грозев

Текст: На високоув. проф. М. Арнаудов – с чувство на голяма признателност Ив. Грозев София, 18 окт./1947

Автограф от Борис Вазов

Текст: На приятеля проф. Мих. Арнаудов поднася с най-добри чувства Борис Вазов 21/VІІІ 1950.

Автограф от Жорж Нурижан

Текст: На моя приятел проф. Михаил Арнаудов с чувство на обич и привързаност, София, 10.VI.1951 г., Ж. Нурижан

Жорж Нурижан или Джорджо Нуриджани е италиански публицист, писател, филолог и литературен критик. Завършва гимназия в Стара Загора, след което учи в Университета в Рим. След Първата световна война става редовен дописник на множество италиански вестници, в които публикува статии за македонския въпрос – „Куриере де ла Сера“, „Идея Национале“, „Трибуна“ и други. Едновременно с това пише и в редица софийски вестници. През 1919 г. е секретар по печата при италианското посолство в София. От 1935 г. Нурижан е директор на вестник „Светоглас“ – орган на Дружеството на чуждестранните публицисти и писатели в България. Той е съучредител на организацията „Общество за култура и изкуство“, която подпомага усилията на българските правителства за излизане от международна изолация. През 1947 г. е принуден да напусне България. Жорж Нурижан е автор на над 3000 статии и студии. Творчеството му освен издания, посветени на актуални теми, включва съчинения, интерпретиращи италианското и българското литературно и историческо минало, драматични и прозаични произведения, съставителство на речници и граматики. Умира в Рим.

Автограф от Людмил Стоянов

Текст: На приятеля проф. Михаил Арнаудов, за връзките ни в миналото в литературата и за неговата огромна научна и литературна дейност. Людмил Стоянов 18/I 959 г. София

Автограф от Илия Волен

Текст: На проф. Михаил Арнаудов – големия образец на литературен труд – в знак на уважение И. Волен 15.ХІІ.59 Сф.

Автограф от Димитър Осинин

Текст: На проф. М. Арнаудов – капки от варненската ми дружба с морето Д. Осинин София 4 VI 61

Автограф от Георги Константинов

Текст: На моя уважаван и обичан учител – професор М. Арнаудов со страх и с пожелание дълги години още да ни учи От неговия Георги 26 май 1963 София.

Автограф от Николай Хайтов

Текст: На проф. акад. Арнаудов – с най-искренна симпатия и уважение Автора София 3.Х./63 г.

Автограф от Райна Кацарова и Елена Огнянова

Текст: На Академик Михаил Арнаудов с искрено уважение Р. Д. Кацарова Елена Огнянова 18.ХI.63

Автограф от Кирил Патриарх Български

Текст: На академик Мих. Арнаудов с уважение +Кирил Патриарх Български 16.V.1964.

Автограф от Стефан Попвасилев

Текст: С радост и обич поднасям скромния мой труд на своя предраг учител и приятел проф. Михаил Арнаудов и му пожелавам дълги и благатни творчески дни. Ст. п. Василев София, 3.II.1966.

Автограф от Петър Алипиев

Текст: На акад. Михаил Арнаудов с дълбоко уважение и почит! Петър Алипиев 1968.

Автограф от Цвета Унджиева

Текст: На проф. М. Арнаудов с дълбоко уважение Цвета Унджиева 14.VI.1968 г. София.

Автограф от Милена Цанева

Текст: На проф. М. Арнаудов – с дълбоко уважение. М. Цанева ноември 1968

Милена Цанева е български литературовед и литературен критик, член-кореспондент на Българската академия на науките. Завършва българска филология в Софийския университет. От 1980 г. е ръководител на Катедрата по българска литература във Филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За периода 1970 – 1972 г. е редактор в отдел „Критика и литературознание“ в издателство „Български писател“, а от 1976 до 1989 г. е заместник-главен редактор на сп. „Литературна мисъл“. От 1984 г. е редактор, а от 1991 г. – заместник-главен редактор на сп. „Език и литература“. Член е на Съюза на българските писатели. От 1954 г. Милена Цанева сътрудничи на българския периодичен печат с литературно-исторически и литературно-критически студии, статии и рецензии. Работи основно в областта на българската литература след Освобождението. Особено внимание Цанева отделя на живота и творчеството на Иван Вазов. По-специални научноизследователски интереси проявява и към българската поезия между двете световни войни – Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Христо Радевски, Никола Вапцаров. Нейно е и първото обстойно изследване на творческото развитие на Светослав Минков.

Автограф от Калина Малина

Текст: На ак. Михаил Арнаудов с уважение. Честити 90 години! Калина Малина 3.XI.1968 Своге

Автограф от Фани Попова-Мутафова

Текст: На академик М. Арнаудов скромен приятелски дар – за него и цялото му семейство Ф. Попова Мутафова 1969 юни

Автограф от Радой Ралин

Текст: На академик Мих. Арнаудов с преклонение и възхищение! Радой Ралин София 19.І.71.

Автограф от Любен Георгиев

Текст: На акад. Мих. Арнаудов – со страхом божим... Люб. Георгиев София 29.ІІІ.1973.

Автограф от Димитър Добрев

Текст: На скъпия писател, учен, човек и приятел – мой благ учител – акад. проф. Мих. Арнаудов в знак на сърдечна благодарност и признателност Добрев София 18.Х – 1974.

Автограф от Георги Джагаров

Текст: На големия български учен и родолюбец акад. М. Арнаудов скромен дар от оня, който обича да слуша мъдрото му и сладко слово Подпис 2.ХІІ.1975 г. София

Автограф от Георги Караславов

Текст: На акад. М. Арнаудов с уважение – Г. Караславов 21.3.1977 Драгалевци

Увеличи
Завърти
Отпечатай
Изтегли

���������������� ���� �������� ��������������

Автограф от фотографа Ст. Лазаров

Ст. Лазаров

Заглавие: Михаил Арнаудов

Автор: Ст. Лазаров

Михаил Арнаудов

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342599

Автограф от Михаил Арнаудов

Михаил Арнаудов

5.10.1878 – 18.02.1978

Заглавие: Любен Каравелов

Автор: Михаил Петров Арнаудов.

Любен Каравелов

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=118744

Автограф от Богдан Филов

Богдан Филов

10.04.1883 – 02.02.1945

Заглавие: Die Legionen der Provinz Moesia

Автор: Bogdan Filov

Die Legionen der Provinz Moesia

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=343501

Автограф от Пенчо Славейков

Пенчо Славейков

27.04.1866 – 28.05.1912

Заглавие: Епически песни

Автор: Пенчо Славейков

Епически песни

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342620

Автограф от Константин Мутафов

Константин Мутафов

23.03.1879 – 19.03.1946

Заглавие: Над живота

Автор: Константин Мутафов

Над живота

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342088

Автограф от Любомир Милетич

Любомир Милетич

14.01.1863 – 01.06.1937

Заглавие: Коприщенски дамаскин

Автор: Любомир Милетич

Коприщенски дамаскин

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341975

Автограф от Стефан Бобчев

Стефан Бобчев

02.02.1853 – 08.09.1940

Заглавие: История на старобългарското право

Автор: Стефан Бобчев

История на старобългарското право

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=129122

Автограф от Пейо Яворов

Пейо Яворов

13.01.1878 – 29.10.1914

Заглавие: Когато гръм удари, как ехото заглъхва

Автор: Пейо Яворов

Когато гръм удари, как ехото заглъхва

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=343218

Автограф от Ст. Л. Костов

Стефан Лазаров Костов

30.03.1879 – 27.09.1939

Заглавие: Мъжемразка

Автор: Стефан Л. Костов

Мъжемразка

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341763

Автограф от Боян Пенев

Боян Пенев

27.04.1882 – 25.06.1927

Заглавие: Един немски поет в България

Автор: Боян Пенев

Един немски поет в България

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342274

Автограф от Иван Вазов

Иван Вазов

09.07.1850 – 22.09.1921

Заглавие: Песни за Македония

Автор: Иван Вазов

Песни за Македония

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=62034

Автограф от Антон Страшимиров

Антон Страшимиров

15.06.1872 – 07.12.1937

��