• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Джузепе Мацини и неговото дело
\
Жорж Нурижан
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров���������������� ���� �������� ��������������
Текст: На моя приятел проф. Михаил Арнаудов с чувство на обич и привързаност, София, 10.VI.1951 г., Ж. Нурижан
Допълнителна информация
Жорж Нурижан
23.09.1892 – 07.05.1981

Жорж Нурижан или Джорджо Нуриджани е италиански публицист, писател, филолог и литературен критик. Завършва гимназия в Стара Загора, след което учи в Университета в Рим. След Първата световна война става редовен дописник на множество италиански вестници, в които публикува статии за македонския въпрос – „Куриере де ла Сера“, „Идея Национале“, „Трибуна“ и други. Едновременно с това пише и в редица софийски вестници. През 1919 г. е секретар по печата при италианското посолство в София. От 1935 г. Нурижан е директор на вестник „Светоглас“ – орган на Дружеството на чуждестранните публицисти и писатели в България. Той е съучредител на организацията „Общество за култура и изкуство“, която подпомага усилията на българските правителства за излизане от международна изолация. През 1947 г. е принуден да напусне България. Жорж Нурижан е автор на над 3000 статии и студии. Творчеството му освен издания, посветени на актуални теми, включва съчинения, интерпретиращи италианското и българското литературно и историческо минало, драматични и прозаични произведения, съставителство на речници и граматики. Умира в Рим.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.