• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Строители на родната реч
\
Стефан Попвасилев
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров���������������� ���� ������������ ��������������������
Текст: С радост и обич поднасям скромния мой труд на своя предраг учител и приятел проф. Михаил Арнаудов и му пожелавам дълги и благатни творчески дни. Ст. п. Василев София, 3.II.1966.
Допълнителна информация
Стефан Попвасилев
26.09.1888 – 10.03.1985

Стефан Попвасилев е български литературовед, общественик и културен деец. От 1927 г. издава списание „Родна реч“, което редактира заедно с проф. Стефан Младенов. От 1936 г. до 1945 г. работи в Министерството на народното просвещение като началник на отделението за народна култура и изкуство, председател е на учебния комитет и директор на културното творчество. Автор е на изследванията: „Константин Величков. Личност и творчество“ (1925); „Македония в най-новите научни издирвания“ (1927); „Българският писател и родната реч. Очърти върху езика и стила на наши писатели. Кн. I – II“ (1933, 1937); „Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Кн. I – ІV“ (1954 – 1971); „Език и стил на Ботев и Каравелов“ (1956); „Константин Величков. Лит.-крит. очерк“ (1960); „Георги Караславов. Очерци върху творчеството му“ (1964); „Богат и звучен. Беседи върху българския език“ (1970) и др. Занимава се с въпросите на правописа и заедно с проф. Младенов участва в написването на граматика на българския език.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.