• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Песен за похода на Игор, Игор Святославич, внук Олегов
\
прев. Людмил Стоянов
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров���������������� ���� ������������ ��������������
Текст: На приятеля проф. Михаил Арнаудов, за връзките ни в миналото в литературата и за неговата огромна научна и литературна дейност. Людмил Стоянов 18/I 959 г. София
Допълнителна информация
Людмил Стоянов
06.02.1886 – 11.04.1973

Людмил Стоянов е псевдоним на Георги Златарев – български писател, поет, преводач и литературен критик, академик Участва в Балканската и Междусъюзническата война, като редник а през Първата световна война е артилерист и военен кореспондент. От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Съосновател е на театър „Студия“ и редактор на списание „Театър – Студия“, символистичното списание „Везни“ и списание „Хиперион“. Редактира също списание „Славяни“ и „Септември“. Пише във френския комунистически вестник „Юманите“. От 1946 до 1949 г. е председател на Съюза на българските писатели. Член на Световния съвет на мира. От 1949 до 1959 г. е директор на Института за литература на БАН. Литературният му дебют е на страниците на сп. „Художник“, където публикува лирическия цикъл „Замръзнали цветя“. Людмил Стоянов остава в литературната история с творби като „Меч и слово“, „Видения на кръстопът“, както и със следвоенните си произведения – „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и др. Изявява се и като драматург и преводач.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.