• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Guide a travers la Bulgarie
\
Andrej Protic
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров���������������� ���� ������������ ������������
Текст: На Мих. Арнаудов 4.IХ.923. Андрей Протич
Допълнителна информация
Андрей Протич
08.11.1875 – 03.11.1959

Андрей Протич е български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг и политехника в Дрезден. Завършва германска филология и история на изкуството с философия в Лайпцигския университет. През 1903 г. е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство“. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г., пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Отечество“, „Българан“. Участва като доброволец в Балканските войни. По време на Първата световна война е военен кореспондент, награден е с орден „За храброст“. През 1919 г. редактира вестник „Военни известия“. От 1920 до 1928 г. е директор на Археологическия музей в София. Член на Българския археологически институт от 1920 г. Редовен член на Българската академия на науките от 1946 г. Член-кореспондент на Румънската академия от 1930 г. Член-основател на Македонския научен институт. Публикува в списанията „Съвременно изкуство“ и „Пролом“, както и във вестниците „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“. Автор е на много публикации върху историята на българското изкуство.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.