Автограф от фотографа Ст. Лазаров

Текст: На акад. проф. Михаил Арнаудов сърдечен спомен - от Ст. Лазаров София, 16. І. 72

Ст. Лазаров

Заглавие: Михаил Арнаудов

Автор: Ст. Лазаров

Михаил Арнаудов

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342599

Автограф от Михаил Арнаудов

Текст: На окръжната библиотека в родния ми град Русе, със синовна признателност към дедите ни тук. и с уважение към младите поколения, наследили техния възрожденски патос.М. Арнаудов 14 декември 1968, Денят на моето чествуване в Русе

Михаил Арнаудов

5.10.1878 – 18.02.1978

Михаил Арнаудов е фолклорист, литературен историк, изследовател на българската култура, академик. Завършва специалност „Славянска филология“ във Висшето училище в София. Специализира в Германия, Чехия, Франция и Англия. Директор на Народния театър. Професор (1919 – 1944) и ректор (1935 – 1936) на Софийския университет. Редовен член на БАН, Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза на университетите в Хайделберг и Мюнстер, Германия. От 1922 г. до 1932 г. е председател на Съюза на българските писатели. Редактор на сп. „Българска мисъл“ (1926 – 1943). През 1944 г. е министър на народната просвета, за което е осъден на доживотен затвор от Народния съд. Реабилитиран през 1947 г. и се отдава на научна дейност. Автор на основни проучвания върху българския фолклор, българското Възраждане и творчеството на видни възрожденски дейци и творци: Софроний Врачански, Васил Априлов, Георги Раковски, Пейо Яворов, Любен Каравелов и др. Съставител на многотомни издания с българско народно творчество. През 1998 г. Русенският университет „Ангел Кънчев“ поставя началото на Международен научен форум „Арнаудови четения“, който се провежда през година.

Заглавие: Любен Каравелов

Автор: Михаил Петров Арнаудов.

Любен Каравелов

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=118744

Автограф от Богдан Филов

Текст: На Г-на М. Арнаудов за спомен на лайпцигските дни, от автора.

Богдан Филов

10.04.1883 – 02.02.1945

Богдан Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Следва класическа филология във Вюрцбург и Лайпциг, както и археология и римска история във Фрайбург (Германия). Работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Поставя началото на методични археологически разкопки в България. Богдан Филов е първият българин директор на Народния археологически музей. Професор по археология и история на изкуството в Софийския университет, декан на Историко-филологическия факултет. Избран е за председател на Българската академия на науките. За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и др., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 – 1944). Осъден е на смърт от Народния съд и екзекутиран на 2 февруари 1945 г.

Заглавие: Die Legionen der Provinz Moesia

Автор: Bogdan Filov

Die Legionen der Provinz Moesia

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=343501

Автограф от Пенчо Славейков

Текст: За М. Арнаудов от автора

Пенчо Славейков

27.04.1866 – 28.05.1912

Пенчо Славейков е български поет, един от участниците в литературния кръг „Мисъл“. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Следва философия в Лайпциг. От там сътрудничи редовно на списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“, написва поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“ и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. През 1898 г. става действителен член на Българското книжовно дружество (БКД), днес – Българска академия на науките. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Поддиректор и директор на Народната библиотека, директор на Народния театър. Пенчо Славейков е един от големите български интелектуалци. Творчеството му обхваща от реалистични поеми с граждански мотиви до дълбоко философски и индивидуалистични творби. Умира в Брунате, Италия.

Заглавие: Епически песни

Автор: Пенчо Славейков

Епически песни

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342620

Автограф от Константин Мутафов

Текст: Г-ну М. Арнаудову – моят добър съгражданин Авторът София 30/IV 907.

Константин Мутафов

23.03.1879 – 19.03.1946

Константин Мутафов е български писател. Учи в драматическа школа във Флоренция (1897 – 1900). Две години е артист в театралната трупа „Сълза и смях“. Напуска сцената и става чиновник. Няколко години е библиотекар в Народния театър, след това – артистичен секретар. От 1924 г. е уредник на Архивния отдел при Народната библиотека в София. Изявява се като поет, белетрист, артист, драматург, преводач, театрален критик, библиотекар, режисьор и детски писател. Сътрудничи на списания „Библиотека“, „Художник“, „Българска сбирка“, „Златорог“, „Родна реч“, „Литературен глас“, „Българска мисъл“ и др. Автор на драмите „Пленникът от Трикери“, „Омуртаг хан“, „Над живота“; романа „Невяста неневестная“ и др. Превежда от италиански, френски и руски повече от тридесет драми, романи, повести и разкази. Член е на Съюза на българските писатели. Баща на актрисата Стоянка Мутафова.

Заглавие: Над живота

Автор: Константин Мутафов

Над живота

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342088

Автограф от Любомир Милетич

Текст: На г. Д-р М. Арнаудова Л. Милетич

Любомир Милетич

14.01.1863 – 01.06.1937

Любомир Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век. Завършва класическата гимназия в Загреб. Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага. От 1885 г. е в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904 – Софийски университет) и професор по славянска филология. През 1898 г. е приет за член на Българското книжовно дружество, а от 1926 г. е избран за председател. Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята. Милетич е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонски научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида. Любомир Милетич оставя повече от 400 труда, много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на публикации на тракийска тематика като: „За Тракия“, „Родна Тракия“, „В Македония и Одринско“, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой“ и др.

Заглавие: Коприщенски дамаскин

Автор: Любомир Милетич

Коприщенски дамаскин

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341975

Автограф от Стефан Бобчев

Текст: Г-ну М. Арнаудову спомен от автора

Стефан Бобчев

02.02.1853 – 08.09.1940

Стефан Бобчев е български юрист, публицист и политик от Народната партия. Един от инициаторите за създаване на Висше училище (Софийски университет) в София след Освобождението. Основател и първи ректор на днешния Университет за национално и световно стопанство. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен кореспондент на в. „Руский мир“. През 1880 г. завършва право в Москва. Става съдия в Пловдив и достига до поста председател на Върховния административен съд на Източна Румелия. След това е депутат и директор на правосъдието на Източна Румелия. От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество. Стефан Бобчев е основател и председател (1901 – 1921) на Дружеството на българските публицисти и писатели, а през 1903 – 1940 г. е председател на Славянското дружество. През 1902 – 1935 г. преподава история на правото и църковно право в Софийския университет. Бобчев е дописен член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб и на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага. През 1911 – 1912 г. е министър на народното просвещение в кабинета на Иван Гешов.

Заглавие: История на старобългарското право

Автор: Стефан Бобчев

История на старобългарското право

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=129122

Автограф от Пейо Яворов

Текст: На мой много – много добър приятел – един от много малкото, – М. Арнаудов. неговия Яворов София, 22 VIII 912

Пейо Яворов

13.01.1878 – 29.10.1914

Пейо Яворов е псевдоним на Пейо Тотев Крачолов – български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. С различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Озовал се в София, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. „Мисъл“. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения“. В този период работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Втората стихосбирка на Яворов – „Безсъници“, окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. На 29 ноември 1913 г. съпругата му Лора Каравелова се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Заглавие: Когато гръм удари, как ехото заглъхва

Автор: Пейо Яворов

Когато гръм удари, как ехото заглъхва

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=343218

Автограф от Ст. Л. Костов

Текст: Приятелю М. Арнаудову за спомен. Ст Л Костов София, 29/IХ 914 г.

Стефан Лазаров Костов

30.03.1879 – 27.09.1939

Стефан Лазаров Костов (често произнасян като Сте Ле Костов, от съкращението Ст. Л. Костов) е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатият български комедиограф. Завършва Славянска филология във Висшето училище в София и специализира Славянска филология и етнография във Виена и в Германия. От 1923 г. е член на Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 г. е негов председател, а през 1927 г., за кратко е и директор. От 1929 г. е дописен член на БАН. Член е на Македонския научен институт, негов подпредседател. Стефан Костов е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, измежду които най-известни са „Големанов“, „Златната мина“, „Вражалец“ и други, влизащи и днес в репертоарите на родните театри. Стефан Л. Костов е автор и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в сборника „Царската сватба“.

Заглавие: Мъжемразка

Автор: Стефан Л. Костов

Мъжемразка

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341763

Автограф от Боян Пенев

Текст: На Михаил Арнаудов – приятелски спомен Б. Пенев

Боян Пенев

27.04.1882 – 25.06.1927

Боян Пенев е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век. Завършва „Славянска филология“ в Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София през 1907 г. Професор в Катедрата по български и славянски литератури в Софийския университет от 1925 г. Във връзка със своите литературоведски изследвания между 1912 и 1914 г. пребивава в Мюнхен, Берлин, Краков, Варшава и Прага. Чете лекции по история на българската литература в университетите в Краков, Варшава и Лвов. Като литературен историк се числи към второто поколение учени след Освобождението, един от малцината, които изработват и прилагат своя научна методология за осветляване на отделните факти и анализи на литературния процес.

Заглавие: Един немски поет в България

Автор: Боян Пенев

Един немски поет в България

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342274

Автограф от Иван Вазов

Текст: Г-ну професору М. Арнаудову 2 май 1916 София И. Вазов.

Иван Вазов

09.07.1850 – 22.09.1921

Иван Вазов е български поет, писател и драматург, наричан „Патриарх на българската литература“. Творчеството му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение „Борба“ през 1870 г., Вазов се изявява само като поет. Поезията му е събрана в стихосбирките „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Избавление“, „Майска китка“, „Гусла“, „Епопея на забравените“ и др. В началото на 1881 г. за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. В първата си повест – „Митрофан“ използва спомени от пребиваването си в Берковица. Като белетрист през 80-те години Вазов създава най-големите си постижения в областта на художествената проза: повестите „Немили – недраги“, „Чичовци“ и романа „Под игото“. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав“ и „Ивайло“ и комедията „Службогонци“. Още от края на XIX век произведенията на Иван Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.

Заглавие: Песни за Македония

Автор: Иван Вазов

Песни за Македония

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=62034

Автограф от Антон Страшимиров

Текст: На г. професор Д-р Арнаудов, София, 24/ХI.917. А. Страшимиров

Антон Страшимиров

15.06.1872 – 07.12.1937

Антон Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик. В Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се със западната литература и философия. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. Редактира списание „Наши дни“, сътрудничи на „Ден“, „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Ново време“, „Летописи“, „Просвета“, „Демократически преглед“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“ и други. Страшимиров печата за пръв път през 1889 г. в шуменското списание „Искра“ – стихотворението „Мъчно, тясно ми е – простор ми дайте“. В ранните му разкази – „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Автор е на повестите „Щастието на един век“, „Змей“, „Кръстопът“. Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, „Книга за българите“, на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.

Заглавие: Към слънцето

Автор: Антон Страшимиров

Към слънцето

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342790

Автограф от Цанко Церковски

Текст: Г-ну М. Арнаудову спомен. Ц. Церковски, София, 1918, Апр. 13.

Цанко Церковски

28.10.1869 – 02.05.1926

Цанко Церковски е псевдоним на Цанко Бакалов – български политик и писател. Той е един от основоположниците на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Завършва педагогическо училище в Силистра. Няколко години е учител. Занимава се със земеделие, журналистическа дейност и с пропагандиране на социализма. Издава списание „Селска пробуда“, редактира вестник „Земеделско знаме“ и списание „Земеделска мисъл“. Той е народен представител няколко мандата. За пръв път Цанко Церковски печата през 1891 г. стихотворението „Молепсаний“ в сп. „Ден“. Голяма част от стиховете и поемите му са написани в духа на народната песен: „Из полето аз се скитам“, „Вино пия хардалия“, „Девойче, девойче“, „Коня яхам – коня аджемия“, „Що ми не дохождаш“ и др. Цанко Церковски е автор и на разкази, на три романа, от които най-сполучлив е „Из гънките на сърцето“, писан в затвора и издаден посмъртно, на пиесите „Луди млади“ и „Под старото небе“. Той има и богато творчество за деца – „Детска раздумка“, „Росни капки“, „Златни класове“, „Полска китка“, „Кукуригу петленце“ и „Събуди ме, мамо“ излизат посмъртно. Автор е на текстовете на популярни български детски песни като „Прела баба“ (с композитор Михаил Кочев) и „Зеленчуци който не яде“ (с композитор Михаил Кочев).

Заглавие: Събрани съчинения

Автор: Цанко Церковски

Събрани съчинения

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=343048

Автограф от семейството на Михалаки Георгиев

Текст: На многоуважаемий г-н професора М. Арнаудов от семейството на автора. София март 1919 г.

Михалаки Георгиев

11.08.1854 – 14.02.1916

Михалаки Георгиев е български писател белетрист, общественик, дипломат и стопански деец. След Освобождението работи като управител на Видинската митница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград. През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив. Инициатор и организатор на първата българска държавна лотария, неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета. След 1900 г. е писател, публицист и редактор на вестник „Балканска трибуна“, редовен член на БКД. Създава и редактира едно от първите земеделски списания – „Домакин“. Съставя първия български учебник по ботаника за средни училища. От 1890 г. се включва пълноценно в следосвобожденската ни белетристика с теми из живота на българското село. Пише разкази, очерци и хуморески. По-известни произведения са „Така се лъже човек. Хумореска“, „От късмета е всичко на тоя свят“, „Три срещи. Спомени от миналото“, „Бирникът дошел – драматизация“, „Тахир Беговица“ и др.

Заглавие: Съчинения

Автор: Михалаки Георгиев; предг. от Иван Вазов

Съчинения

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=193610

Автограф от Стефан Младенов

Текст: На Михаил Арнаудов за спомен на ХХХ-ия семестър от запознаването ни в златна Прага. Ст. Младенов, София, лятото на 1920 г.

Стефан Младенов

15.12.1880 – 01.05.1963

Стефан Младенов е един от видните представители на българското и славянското езикознание в България и в чужбина. Завършва Висшето училище в София, славянска филология. Специализира във Виена, Петербург и Прага, Париж и Мюнхен. Преподавател в Софийския университет, член на БАН. Стефан Младенов е автор на повече от 1100 труда по езикови и литературно-исторически въпроси. Изследва въпроси от българската диалектология, историята и етимологията на българския език и на други славянски езици, сравнителното и индоевропейското езикознание, въпроси от европейските и тюркските езици. Той е автор на учебници и практически наръчници, на много рецензии за съчинения, които разглеждат въпроси на българския език. Особено внимание Стефан Младенов отделя на езика на българската художествена литература. Основател и редактор (заедно със Ст. Василев) на сп. „Родна реч“, чрез което воюва за чиста, изразителна и самобитна родна реч. Отличия: Лауреат на Димитровска награда (1950), орден „Народна република България“ I ст. (1955), медал За наука и изкуство“ сребърен (1920).

Заглавие: Студии по славянско и сравнително езикознание

Автор: Стефан Младенов

Студии по славянско и сравнително езикознание

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342071

Автограф от Михаил Кремен

Текст: На г. Мих. Арнаудов София. 1.II.1921. Мих. Кремен

Михаил Кремен

01.12.1884 – 22.12.1964

Михаил Кремен е псевдоним на Михаил Икономов-Грозев – български писател белетрист и мемоарист. Започва следването си по Славянска филология във Висшето училище в София, след което учи в Загреб, Цюрих и Мюнхен. През Балканските войни е български офицер (подпоручик) и командва взвод от 10-и пехотен родопски полк на българската армия. След края на Първата световна война е учител, след това библиотекар в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В 1920 г. открива представителство за търговия с музикални инструменти „Кремона“. По това време се занимава и с импресарска дейност. Негови разкази и статии са отпечатани в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“, „Ново общество“, „Съвременник“. Михаил Кремен е известен най-вече като автор на мемоарно-документалната книга „Романът на Яворов“.

Заглавие: Брегалница

Автор: Михаил Кремен

Брегалница

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341784

Автограф от Николай Лилиев

Текст: На г. проф. М. Арнаудов – Н. Лилиев София 3.10.1921

Николай Лилиев

26.05.1885 – 06.10.1960

Николай Лилиев е псевдоним на Николай Попиванов – виден български поет символист и драматург. Следва литература в Лозана и търговия в Париж. Работи като учител в София, Пловдив и Свищов, известно време е чиновник. По време на Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в различни ведомства и редакции. Известно време е драматург на Народния театър. Участва в редакцията на „Известия на Института по литература“. Съредактор е на сп. „Златорог“. Академик от 1945 г. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критичните полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм. Печата стихове за първи път през 1905 г. в „Българан“. Сътрудничи на редица литературни и хумористични издания. Автор на стихосбирките „Птици в нощта“, „Лунни петна“, „Стихотворения“. През 1934 г. пише последния си цикъл стихове „При морето“. Николай Лилиев има осезателен принос в българската театрална култура и сценична реч, като преводач и автор на изследвания, портрети и спомени за български и чужди писатели и театрали.

Заглавие: Птици в нощта

Автор: Николай Лилиев

Птици в нощта

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341857

Автограф от Теодор Траянов

Текст: На Мих. Арнаудов за спомен на старото искрено приятелство Т. В. Траянов София 26/Х 1921

Теодор Траянов

30.01.1882 – 15.01.1945

Теодор Траянов е български поет символист, шахматист и шахматен деятел. Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет и във Висшето техническо училище във Виена. Дипломира се като архитект. За първи път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Художествена култура“, „Факел“, „Звено“, „Везни“, „Парнас“ и др. Участва в литературни сборници и антологии. Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922 – 1931 г. най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“. Мнозина критици смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. „Художник“, 1905) за начало на символистичното направление в България. Той е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. „Хиперион“. Превежда Шекспир, Шилер и др. Адаптира на български език и произведения за деца.

Заглавие: Български балади

Автор: Теодор Траянов

Български балади

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342908

Автограф от Кирил Христов

Текст: На Михаила Арнаудов. Приятелю, сакатото ни племе Не знай на равновесието храм; – Не чуди ли те, болки тъй големи Че чакам аз прибулено да дам? София, 23.ХІІ.1921. Кирил

Кирил Христов

23.06.1875 – 07.11.1944

Кирил Христов е български поет, белетрист, драматург и преводач. Дебютира с преводи на Надсон, Плешчеев и др. в социалистическите издания в. „Работник“ и „Сиромашки защитник“, сп. „Дело“, както и в сп. „Мисъл“ през 1892 – 1895 г. Първото му оригинално печатно стихотворение е „Върти лопатите, върти“, публикувано в сп. „Дело“, 1894 г. Преди да завърши гимназия, през 1895 – 1896 г. пребивава в Триест, Италия, учи за кратко във военноморско училище. Учителства в Шумен. Библиотекар е в Софийския университет и в Софийската народна библиотека (1901 – 1907). Христов е военен кореспондент и сътрудник на в. „Военни известия“ през Балканските и Първата световна война. Кирил Христов е един от строителите на модерната българска литература, с признание за класик от литературната критика. Стихотворението му „Жени и вино! Вино и жени“ (1897) е сред най-популярните и рецитирани творби.

Заглавие: Празник в пламъци

Автор: Кирил Христов; послесл. от Михаил Арнаудов

Празник в пламъци

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=183164

Автограф от Емануил Попдимитров

Текст: На Г-н М. Арнаудов привет от Емануил П. Димитров

Емануил Попдимитров

04.11.1885 – 23.05.1943

Емануил Попдимитров е български поет, философ, литературен критик, писател и общественик. Завършва философия и литература във Фрибурския университет, Швейцария. Частен доцент в Катедрата по сравнително литературознание на Софийския университет. За пръв път печата стихове през 1907 г. в сп. „Художник“. Сътрудничи на списанията „Демократически преглед“, „Художник“, „Съвременна илюстрация“, „Факел“ и др., на вестниците „Развигор“, „Светлоструй“, „Литературен глас“, „Час“, „Литературен живот“ и др. Твори във всички литературни жанрове – лирика, лиро-епически поеми, художествена проза, драматургия, литературна теория и критика. Създава произведения за деца – стихове, поемки, приказки, „драматични поеми“. Популярни са приказките му в стихове – „Цар Януари“, „Цар Салтан“ и др. Автор е на стихосбирките „Сънят на любовта“, „Песни“ и др. Емануил Попдимитров е полиглот и преводач.

Заглавие: Стихове и песни

Автор: Емануил Попдимитров

Стихове и песни

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342371

Автограф от Андрей Протич

Текст: На Мих. Арнаудов 4.IХ.923. Андрей Протич

Андрей Протич

08.11.1875 – 03.11.1959

Андрей Протич е български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг и политехника в Дрезден. Завършва германска филология и история на изкуството с философия в Лайпцигския университет. През 1903 г. е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство“. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г., пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Отечество“, „Българан“. Участва като доброволец в Балканските войни. По време на Първата световна война е военен кореспондент, награден е с орден „За храброст“. През 1919 г. редактира вестник „Военни известия“. От 1920 до 1928 г. е директор на Археологическия музей в София. Член на Българския археологически институт от 1920 г. Редовен член на Българската академия на науките от 1946 г. Член-кореспондент на Румънската академия от 1930 г. Член-основател на Македонския научен институт. Публикува в списанията „Съвременно изкуство“ и „Пролом“, както и във вестниците „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“. Автор е на много публикации върху историята на българското изкуство.

Заглавие: Guide a travers la Bulgarie

Автор: Andrej Protic

Guide a travers la Bulgarie

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=344776

Автограф от съставителя Божан Ангелов

Текст: На Г-н проф. М. Арнаудов от автора (подпис) 7.ІІІ.1924

Божан Ангелов

01.11.1873 – 02.07.1958

Божан Ангелов е български литературен критик, историк и културен деец. Завършва славянска филология в Софийския университет, учителства в Свищов, Русе, Видин и София. През 1908 – 1909 г. е главен инспектор по български език в Министерство на народната просвета. Директор на Народния театър и на Народната библиотека в София. Дебютира през 1896 г. в сп. „Училищен преглед“. Сътрудничи с литературни статии в списанията „Мисъл“, „Училищен преглед“, „Съвременен преглед“, „Звезда“ и др. Божан Ангелов е автор на множество учебни помагала и сборници: „Стилистика за IV клас на гимназията“, „Теория и история на поезията с оглед на българската литература“, „Начала на историческата поетика“ и др. Трудовете му включват ценни материали и наблюдения за литературното развитие. Пише статии по българска литература. Прави изследвания върху народното творчество.

Заглавие: Българска литература

Автор: състав. Божан Ангелов

Българска литература

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=185520

Автограф от Александър Божинов

Подпис: Алекс Божинов : 5.VІ 1924 год.

Александър Божинов

24.02.1878 – 30.09.1968

Александър Божинов е български художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията. Завършва живопис в София, а след това учи в Мюнхен, Германия. Известно време редактира хумористичния български вестник „Българан“. Публикува карикатури във „Вечерна поща“ и в „Камбана“. След 1929 г. е избран за дописен член на БАН, а след 1939 г. и за редовен член. Член е на Македонския научен институт. Александър Божинов е смятан за основател на карикатурата като изкуство в България. Редовни герои в карикатурите на Александър Божинов са Пижо и Пендо, които по това време са се превърнали в постоянни герои на народното творчество. През своята кариера той рисува и множество живописни картини. Александър Божинов пише стихове и фейлетони, а в края на кариерата си и художествена критика.

Заглавие: Карикатури

Автор: Александър Божинов

Карикатури

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=130450

Автограф от Кръстю Миятев

Текст: На г. проф. М. Арнаудов от автора.

Кръстю Миятев

19.01.1892 – 24.08.1966

Кръстю Миятев е български археолог и изкуствовед, академик. Професор в Богословския факултет на Софийския университет (1949 – 1956), директор на Етнографския музей в София (1939 – 1945) и на Археологическия институт при БАН (1951 – 1963). Отличен познавач на паметниците на средновековната българска култура и на византийското изкуство. Ръководи много археологически разкопки. В Плиска разкрива т. нар. Крумов дворец, Голямата базилика и комплекса от укрепления; във Велики Преслав проучва Кръглата черква и други паметници от времето на цар Симеон. Ръководител на разкопките на хълма Царевец във Велико Търново. Автор на над 200 научни труда върху средновековната живопис и архитектура: „Мозайки от трапезица“, „Декоративната живопис на Софийския некропол“, „Българското изкуство през ІХ и Х век“, „Архитектурата в средновековна България“ и др.

Заглавие: Декоративната живопис на Софийския некропол

Автор: Кръстю Миятев

Декоративната живопис на Софийския некропол

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342057

Автограф от Адриана Будевска

Текст: На уважаемия Професор Г-н Арнаудов – директор на Бълг. Нар. Театър. 25–І–26. А. Будевска-Ганчева.

Адриана Будевска

13.12.1878 – 09.12.1955

Адриана Будевска е българска актриса. Един от основоположниците на професионалния театър в България, тя е смятана за една от най-големите български изпълнителки на трагични роли. Завършва Драматичното училище при Малий театър в Москва. Дебютира в ролята на Василиса Мелентиева в едноименната пиеса на Александър Николаевич Островский в столичната трупа „Сълза и смях“. От 1906 до 1926 г., когато е уволнена, играе само в Народния театър. Неин съпруг е Христо Ганчев – един от създателите на българския професионален театър. През 1937 г. заминава за Аржентина при своя син, откъдето се завръща през 1948 г. Адриана Будевска допринася българският театър да се приобщи към реалистичните традиции на руския театър и да се насочи към класическия репертоар. Авторка е на многобройни статии, портрети за артисти, спомени. Някои от ролите ѝ са: Нина Заречная, Мила, Цена, Соня, Варя, Офелия, лейди Макбет, Нора и др. Драматичният театър в Бургас носи нейното име.

Заглавие: Адриана Будевска

Адриана Будевска

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=190100

Автограф от Атанас Далчев

Текст: На г. проф. М. Арнаудов от уважение, София, 12.ХІ.926. А. Далчев.

Атанас Далчев

12.06.1904 – 17.01.1978

Атанас Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Завършва педагогика и философия в Софийския университет. По време на следването си той развива интерес към литературата и културата на Западна Европа. Благодарение на Константин Гълъбов и Чавдар Мутафов се запознава с „новата вещественост“ и експресионизма – течения в немското изкуство между двете световни войни. Подложен на силен натиск в първото десетилетие след 9 септември 1944 г., той спира да пише. През 1952 г. Далчев заема поста на Радой Ралин като редактор на списание „Пламъче“. Едва през 1956 г. Далчев започва да пише отново, а през 1965 г. публикува „Стихотворения“. През 1972 г. излиза сборникът „Балкон“, съставен от приятеля му Радой Ралин. През време на творческото си мълчание създава сборника с поетично-философски афоризми и критически размисли „Фрагменти“, издаден през 1967 г. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството и културата. Същата година получава „Знак почета“ – орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, за принос в популяризацията на руската и съветска литература в България. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет.

Заглавие: Прозорец

Автор: Атанас Далчев

Прозорец

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=195648

Автограф от Стоян Заимов

Текст: Мил спомен на М. Арнаудов от „момчето с бяло калпаче“ 11/12 1926

Стоян Заимов

12.08.1853 – 09.09.1932

Стоян Заимов е български националреволюционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. След потушаването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) и се завръща в България. Завършва Педагогическия институт в Москва. През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед“. Директор на Народната библиотека в София от 1903 до 1908 г. Стоян Заимов полага основата на българската модерна мемоарна традиция, като през 1884 г. започва да пише „Миналото“. По замисъла му трудът трябвало да излезе в 12 книги, но успява да напише само 4. Известна е и неговата биография на Васил Левски.

Заглавие: Възпоменателен албум нареден по случай 50 годишнината от физичната смърт на безсмъртния певец на българска земя - Христо Ботев ...

Възпоменателен албум нареден по случай 50 годишнината от физичната смърт на безсмъртния певец на българска земя - Христо Ботев ...

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=209197

Автограф от Васил Стоин

Текст: На г. Д-р М. Арнаудов В. Стоин София, 19.III 1927.

Васил Стоин

05.12.1880 – 01.12.1938

Проф. Васил Стоин е етномузиколог и педагог, първият изследовател теренист в областта на музикалния фолклор. Завършва Самоковската духовна семинария и консерваторията в Брюксел. Известно време е учител по музика, а от 1925 г. – лектор и по-късно професор в Държавната музикална академия в София. Ръководител на отдела за народна музика в Народния етнографски музей в София. Стоин активно изследва българския музикален фолклор. Записва около 14 000 песни от различни части на страната. Около 8 000 песни са публикувани в сборниците „Народни песни от Тимок до Вита“, „Народна песнопойка“, „Народни песни от Средна Северна България“, „Родопски песни“, „Български народни песни от Източна и Западна Тракия“. Подготвя за печат сборниците „Народни песни от Западните покрайнини“ и „Народни песни от Самоков и Самоковско“.

Заглавие: Българската народна музика

Автор: Васил Стоин

Българската народна музика

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342750

Автограф от преводача Александър Балабанов

Текст: На Михаил Арнаудов, който винаги е бил добър като моя превод на Фауст в знак на старо неръждясало приятелство, София, 5 окт. 1927, Ал. Балабанов.

Александър Балабанов

18.01.1879 – 30.11.1955

Александър Балабанов е виден български литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет и член на Македонския научен институт. Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания като вестник „Време“ (1908) и списание „Художник“ (1905 – 1909), на които той е редактор. Основател и редактор на седмичника „Развигор“ (1921 – 1927) – първият литературен вестник в България. Проф. Балабанов е прочут меценат на млади дарования. Най-впечатляващото му откритие е писателката Яна Язова. Той е прототип на главните герои в романите ѝ „Ана Дюлгерова“, „Капитан“ и „Соления залив“. Професор Балабанов е един от най-дейните радетели за запазване на правилния и чист български език и посвещава редица статии по темата.

Заглавие: Фауст

Автор: Йохан Волфганг фон Гьоте; прев. Александър Балабанов

Фауст

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=195584

Автограф от Рачо Стоянов

Текст: На Госпожа и Г-н Арнаудови спомен София, 30.ХI.927. от Р. Стоянов

Рачо Стоянов

07.10.1883 – 12.01.1951

Рачо Стоянов е български писател, драматург и преводач. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Установява се във Варна, където работи като чиновник. Впоследствие е актьор в пътуващ театър, коректор във вестник „Ден“, библиотекар в Народното събрание и в БАН, журналист в редакциите на вестниците „Мир“, „Македония“ и „Знаме“. Член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Съвременник“, на вестниците „Ден“, „Македония“, „Литературен глас“ и „Литературен фронт“. Литературната дейност на Рачо Стоянов започва с интимна и социална поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. „Летописи“ – разказа „Човекът“. Първият му сборник „Разкази“ (1909) e посрещнат ласкаво от литературната критика. През 1927 г. Народният театър в София открива сезона си с драмата му „Майстори“, написана през 1922 г. През 1936 г. публикува повестта „Майка Магдалина“, наградена от БАН. Неговите стихотворения са издадени едва през 2010 г. Превежда и художествена литература от руски, френски и английски език.

Заглавие: Майстори

Автор: Рачо Стоянов

Майстори

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342777

Автограф от Елисавета Багряна

Текст: На проф. М. Арнаудов – с почит Е. Багряна 20.ХІІ.927.

Елисавета Багряна

16.04.1893 – 23.03.1991

Елисавета Багряна е псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева – българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). Следват стихосбирките: „Звезда на моряка“ (1932), „Сърце човешко“ (1936), „Пет звезди“ (1953), „От бряг до бряг“ (1963), „Контрапункти“ (1972) и др. Изявява се като автор на стихове за деца и като преводач. Стиховете ѝ са преведени на 30 езика.

Заглавие: Вечната и святата

Автор: Елисавета Багряна

Вечната и святата

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=122400

Автограф от Ангел Каралийчев

Текст: На г-н Арнаудова сълзи от Каралийчев, София 1928.

Ангел Каралийчев

21.08.1902 – 14.12.1972

Ангел Каралийчев е български писател и преводач. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет (днес УНСС) през 1928 г., където завършва дипломация. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години – в сп. „Ученическа мисъл“ (Русе) помества стихотворението си „Орелът“. Първата му книга – революционната поема „Мауна Лоа“ излиза през 1923 г., на следващата година – сборникът му с разкази „Ръж“, а през 1925 г. е издадена и първата му детска книга – „Мечо“. Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“, издателство „Народна младеж“, в. „Литературен фронт“, издателство „Български писател“. Сътрудничи на сп. „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. посмъртно му е присъдена Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“ от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).

Заглавие: Богородична сълза

Автор: Ангел Каралийчев

Богородична сълза

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341593

Автограф от Добри Христов

Текст: На г-н Проф. Арнаудов Д. Христов 1.ІІ.928.

Добри Христов

14.12.1875 – 23.01.1941

Добри Христов е български композитор, хоров диригент, музиковед и педагог, извънреден член на БАН, класик на хоровата песен. Завършва Пражката консерватория. Преподавател и директор на Държавното музикално училище в София. Преподавател по теоретични дисциплини и професор в Държавната музикална академия в София. Съосновател и диригент на музикалните дружества „Гусла“ във Варна и „Родна песен“ в София. Диригент на хора при църквата „Св. Седмочисленици“ и на хора при храм- паметник „Св. Александър Невски“. Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Той е автор на едни от най-ярките образци от новата българска църковно-музикална литература – Литургиите на св. Йоан Златоуст и Песнопения по Всенощно бдение. Оставил е огромен брой хорови и солови песни: „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“; „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“ и др.

Заглавие: Техническия строеж на българската народна музика

Автор: Добри Христов

Техническия строеж на българската народна музика

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=88504

Автограф от Георги Райчев

Текст: На г. проф. М. Арнаудов., София, ХII.928 г. Г. Райчев

Георги Райчев

07.12.1882 – 18.02.1947

Георги Райчев е български писател. Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение. Първите му произведения датират от около 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 1918 г. излиза „Любов в полето“, през 1919 г. – „Мъничък свят“ и „Бележник на един разлюбен“, през 1920 г. – „Царица Неранза“, а през 1923 г. – „Греховна повест“. От това време са също повестите „Лина“ и „Грях“. През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев „Разкази“. Най-известни творби от по-късното му творчество са „Песен на гората“, „Еленово царство“ – драматична легенда в стихове, „Божи дарове“. Автор е на „Циндил – пиндил и Джаста – праста“, „Майстор Манаси“ и „Марко и Мързеланко“, които са поучителни и хумористични.

Заглавие: Песен на гората

Автор: Георги Райчев

Песен на гората

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342505

Автограф от Константин Сагаев

Текст: На г. проф. М. Арнаудов в знак на почит К. Сагаев София. Декемврий 1928 г.

Константин Сагаев

07.12.1889 – 27.08.1963

Константин Сагаев е псевдоним на Константин Стаматов – театрален деец и писател. Учи право в Софийския университет и в Белград, завършва във Виена. Главен редактор на сп. „Обществена обнова“ и „Време“. Редактор на в. „Театър“. Бил е директор на Народния театър и Народната опера в София. През 1921 г. основава първата в България театрална школа – Българска драматическа школа. Константин Сагаев е автор на книги из областта на театралната теория. Пиесите му за деца и юноши са предимно драматизации на народни приказки. Ползват се с успех, поради оригиналната си сценична адаптация. По-известни са „Уф“, „Али Баба и 40-те разбойници“, „Джуджето Мук“ и др.

Заглавие: Театъра

Автор: Константин Сагаев

Театъра

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342577

Автограф от Никола Фурнаджиев

Текст: На г. проф. Михаил Арнаудов с уважение, 24.ХII.28 г. Никола Фурнаджиев

Никола Фурнаджиев

27.05.1903 – 26.01.1968

Никола Фурнаджиев е български поет. Представител е на т.нар. Септемврийска поезия. За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К'во да е“. По-късно сътрудничи и на сп. „Ученическа мисъл“. Завършва през 1930 г. педагогика и философия. Стиховете, публикувани в сп. „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка – „Пролетен вятър“ (1925). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През 1928 г. отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“. От 1945 до 1949 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“, после главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в реномираното издателство „Български писател“. Редактор на сп. „Септември“. През 50-те и 60-те години на ХХ век Фурнаджиев отпечатва 8 стихосбирки, 3 от които – детски: „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“. През 1952 г. излиза първата му пътеписна творба „Между приятели“, а 3 години по-късно и втората – „Пътуване до Чили“. Той е сред най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на чужди езици.

Заглавие: Дъга

Автор: Никола Фурнаджиев

Дъга

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342959

Автограф от Светослав Минков

Текст: На г. проф. Михаил Арнаудов с уважение, 31.ХII.1928. Св. Минков

Светослав Минков

12.02.1902 – 22.11.1966

Светослав Минков е български писател и преводач. Наричан е Баща на българската фантастика. Завършил е „Финансово дело“. Журналист с дългогодишна практика, Минков работи и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител, както и в българската легация в Токио. Плодовит писател в редица жанрове, автор на романи, пътеписи, очерци, фейлетони, разкази, приказки, стихове, статии, както и на литературни изследвания. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата българска фантастична книга), „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“, романът „Сърцето в картонената кутия“ (в съавторство с Константин Константинов). Член е на литературния кръг „Стрелец“ в периода 1925 – 1927 г. Превежда Андерсеновите приказки, романите на Густав Майринк „Голем“ и „Белият доминиканец“, „Хиляда и една нощ“, „Приказки на Шехеразада“ и др. Член на Съюза на българските писатели. Носител е на международната награда за мир „Нексьо“. Удостоен е със званието Заслужил деятел на културата през 1963 г.

Заглавие: Игра на сенките

Автор: Светослав Минков

Игра на сенките

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342000

Автограф от Енрико Дамиани

Текст: На уважаемия г. проф. Арнаудов, за скромен спомен от автора Енрико Дамяни София, 10 март 1929 г.

Енрико Дамиани

02.04.1892 – 10.12.1953

Енрико Дамиани (Enrico Damiani) е италиански българист, преводач, публицист, журналист, изследовател, полиглот. Завършва право в Рим. Работи в Софийския университет (от 1928) като гост-професор по италианска литература. Професор по български език и литература в Римския университет. Основава „Българска библиотека“. Главен редактор на двуезичното „Итало-българско списание за литература, история, изкуство“ (1931 – 1936). От 1939 г. до 1943 г. издава „Bulgaria. Rivista di cultura“ – орган на Италианско-българското общество в Рим. Почетен член на Полската академия на науките. Доктор honoris causa на университетите във Варшава и Краков. Автор на повече от 230 книги, студии, статии, преводи, интерпретации и рецeнзии в областта на българската литература, история, филология и култура. Особено място заемат „Упражнения по италианска граматика“ (1940), „Теоретико-практически курс по български език“ (1942, Неапол), студиите „Кратка история на България от раждането ѝ до наши дни“, „Образът на българската литература“ и др. Превежда на италиански език мнозина наши поети и прозаици.

Заглавие: I narratori della Polonia d'oggi

Автор: Enrico Damiani

I narratori della Polonia d'oggi

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=343328

Автограф от Евгения Марс - редактор на книгата

Текст: На г-н Професор М. Арнаудов – Евгения Марс, София, 27.IХ.929 г.

Евгения Марс

25.08.1877 – 26.09.1945

Евгения Марс е псевдоним на Евгения Бончева – българска писателка, преводачка и общественичка. Учи в Първа софийска държавна девическа гимназия до 1895 г. Още като ученичка пише, учи сериозно френски и руски. Има намерение да продължи образованието си в Загреб, но бракът ѝ с първия български дипломиран зъболекар, д-р Михаил Елмазов, осуетява плановете ѝ. Издава първата си книга през 1906 г. – сборника с разкази „Из живота“. Следват „Лунна нощ. Разходка из Цариград“, „Божана“, „Магда“, „Белите нарциси“ и др. Книгата ѝ „Извън сянката на Вазов“ излиза чак през 2015 г. Нейна заслуга е появата на енциклопедичния алманах Полувековна България 1878 – 1928“. По нейна идея е учреден Клубът на българските писателки – неправителствена организация, която получава широка подкрепа в обществото, както и материална помощ от държавата.

Заглавие: Полувековна България

Автор: ред. Евгения Марс

Полувековна България

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342351

Автограф от Константин Гълъбов

Текст: На г. Проф. Д-р М. Арнаудов малък дар от автора.

Константин Гълъбов

17.04.1892 – 25.12.1980

Проф. д-р Константин Гълъбов е български учен – филолог, писател и публицист. Записва славянска филология в Софийския университет. През 1911 г. заминава за Гьотинген и там следва германистика, философия, история на изкуството и археология. През 1915 г. защитава докторат на тема „Отношението на Фридрих Шлегел и другите немски романтици към Гьотевия „Вилхелм Майстер“ с оглед на първоначалната му редакция“. През 1921 г. става редовен лектор по немски език в Софийския университет. През 1923 г. е избран за редовен доцент и основава катедра „Немска филология“. През 1926 г. е избран за извънреден професор, а от 1930 г. е редовен професор в СУ. През периода 1933 – 1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет. Става дописен почетен член на Германската академия в Мюнхен, член на българския ПЕН-клуб, а през 1928 г. – основател на Дружеството на българските есеисти. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, на критика, есеистика, стихове, разкази, повести, хумористичен роман, спомени. Преводач и редактор. Литературоведските и езиковедските трудове на Константин Гълъбов са основополагащи за българската германистика.

Заглавие: Гьоте

Автор: Константин Гълъбов

Гьоте

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=195195

Автограф от Цеко Торбов

Текст: На уважаемия г. проф. Арнаудов. Авторът. София. 5 май 1930 г.

Цеко Торбов

02.04.1899 – 08.06.1987

Цеко Торбов е български философ и преводач. Завършва с докторат право и философия в университета в Гьотинген, Германия. Дългогодишен учител по немски език в Италианското училище в София и преподавател по немски език и международно право във Военната академия. Професор по обща теория и философия на правото в Софийския университет. Автор на философско-правни статии и студии, на книгите „Изследвания върху чувството за истината“, „Философия на правото и юриспруденция“, „Основният принцип на правото“ и др. Първият му превод от немски език излиза през 1930 г. – „Сократовият метод“ от Леонард Нелсон. Утвърждава се като българския преводач на Имануел Кант. Превежда и от италиански език. Отличия: орден „Народна Република България“ І ст., международна награда „Готфрид фон Хердер“.

Заглавие: Изследвания върху чувството за истината

Автор: Цеко Торбов

Изследвания върху чувството за истината

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342893

Автограф от Стилиян Чилингиров

Текст: На добрия приятел проф. М. Арнаудов – с удивление от неговата разностранност, пълна с широта на схващания и разбирания – С. Чилингиров, София, 8.7.930

Стилиян Чилингиров

26.10.1881 – 23.11.1962

Стилиян Чилингиров е писател и етнограф, политик и общественик от началото на XX век. Известен е като Последния възрожденец. Завършва педагогика в Софийския университет и специализира история на литературата в Берлин и Лайпциг, Германия. Бил е учител по немски език, поддиректор и директор на Народната библиотека в София. Стилиян Чилингиров пише стихотворения – „Песен за селяка“; романи „Хляб наш насущний“, „Владо Булатов“, „Глад“; новели – „Родина“, сонети, разкази, драми, пътеписи. Автор е и на биографии, спомени, студии по история на българското Възраждане, етнография, фолклор, педагогика, читалищно и библиотечно дело. Той е сред основателите на Съюза на българските писатели през 1923 г. и негов председател от 1941 до 1944 г.

Заглавие: Сърбите и ние

Автор: Стилиян Чилингиров

Сърбите и ние

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=343103

Автограф от Мара Белчева

Текст: На Професор М. Арнаудов Ч. Н. Г. М Белчева.

Мара Белчева

08.09.1878 – 16.03.1937

Мара Белчева е българска поетеса. Следва във Висшия девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 г. е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“, Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ и др. Публикува стихове от 1907 г. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков от 1923 г.

Заглавие: Избрани песни

Автор: Мара Белчева

Избрани песни

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=126411

Автограф от Яна Язова

Текст: На г. проф. М. Арнаудов с уважение, Яна Язова, София, 8–II–1932 г.

Яна Язова

23.05.1912 – 07.1974

Яна Язова е псевдоним на Люба Ганчева. Поетеса и писателка, родственица на българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов. Яна Язова завършва славянска филология в Софийския университет през 1935 г. Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния печат. Първата й стихосбирка е „Язове“ от 1931 г. Получава псевдонима си Яна Язова от проф. Александър Балабанов. Най-значимата прозаична творба на Яна Язова е историческата трилогия „Балкани“ – „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“. Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на българския ПЕН-клуб. Умира в самота при неизяснени обстоятелства през юли 1974 г. в апартамента си в София.

Заглавие: Язове

Автор: Яна Язова

Язове

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=343222

Автограф от Асен Златаров

Текст: На Михаил Арнаудов – приятелски спомен от младините ни Ас. Златаров София 16/ІІ 1933

Асен Златаров

04.02.1885 – 22.12.1936

Професор Асен Златаров е български учен и общественик, основоположник на биохимията в България. Изявява се и като белетрист. Следва химия в Женевския университет. През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен. Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“. От 1924 г. е извънреден, а от 1935 г. редовен професор в Софийския университет. Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години. Активен участник в Българския народен морски сговор. Умира във Виена.

Заглавие: Очерки по философия на биологията

Автор: Асен Златаров

Очерки по философия на биологията

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=202432

Автограф от Асен Разцветников - преводач на книгата

Текст: На професора ми г. М. Арнаудов : в знак на уважение и признателност. София. 14.9.33. А. Разцветников

Асен Разцветников

02.11.1897 – 30.07.1951

Асен Разцветников е псевдоним на Асен Коларов – български поет, писател и преводач. Учи славянска филология в Софийския университет, след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин. Завършва право в Софийския университет през 1926 г. Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Първата му стихосбирка е „Жертвени клади“ (1924). Заради възникнали разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев „Златорог“. През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 г. е издател и редактор, заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев, на популярния вестник за юноши „Весела дружина“.

Заглавие: Илиада

Автор: Омир; прев. от ориг. Асен Разцветников

Илиада

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342189

Автограф от Константин Константинов

Текст: На Проф. М. Арнаудов – приятелски спомен К. Конст 1933 декември София

Константин Константинов

20.08.1890 – 03.01.1970

Константин Константинов е български писател и преводач. Завършва Правния факултет на Софийския университет. От ноември 1911 до април 1912 г. живее в Париж, където се запознава и сприятелява със символиста Николай Лилиев. Константинов работи като съдия, адвокат, юрисконсулт. Първите му литературни опити са от 1907 г. През 1914 г. издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. В периода август – септември 1944 г. е директор на Радио „София“. Избиран е за председател на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател на Съюза на българските писатели. Константинов е автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на романа „Кръв“.

Заглавие: Кръв

Автор: Константин Константинов

Кръв

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341746

Автограф от Константин Петканов

Текст: На г. проф. М. Арнаудов С почит : 25.ХII К. Н. Петканов

Константин Петканов

12.12.1891 – 12.02.1952

Константин Петканов е български писател и публицист. През 30-те години на ХХ век сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“, както и на „Философски преглед“, редактиран от Димитър Михалчев. Трайни следи оставя запознанството и приятелството му с Илия Бешков. Библиотекар на Българо-югославското дружество (1933 – 1934) и член на масонска ложа. За пръв път печата през 1920 г. в бургаския в. „Странджа“. Творчеството на Константин Петканов е огромно по обем – романи, повести, драми, произведения за деца, есета, политически и народоведски статии, спомени и рецензии. Първата му книга „Самодива“ – поема в проза, излиза през 1923 г. Изключително продуктивен е през 30-те години на ХХ век – издава 12 романа, 3 повести и много исторически разкази. През 1945 г. Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Член на Съюза на българските писатели.

Заглавие: Морава звезда кървава

Автор: Константин Петканов

Морава звезда кървава

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342283

Автограф от Тодор Влайков

Текст: На уважаемия г-н професор М. Арнаудов с най-добри приятелски чувства, София, 26.ІІ.1935 г. Т. Влайков.

Тодор Генчов Влайков

13.02.1865 – 28.04.1943

Тодор Генчов Влайков, наричан още с псевдонима си Веселин, е български писател, белетрист, публицист, общественик и политик. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Основател и председател на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД от 1900 г. Един от лидерите на Радикалдемократическата партия, народен представител. Участва в управлението на Демократическия сговор през 1924 г. Редактор на сп. „Демократически преглед“. След 1931 г. се оттегля от политическа дейност. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“.

Заглавие: Завои

Автор: Тодор Влайков

Завои

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=192196

Автограф от Елин Пелин

Текст: На Михаил Арнаудов приятелски спомен от Елин Пелин

Елин Пелин е псевдоним на Димитър Стоянов – писател, един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от съселяните му от родното село Байлово. Това е и причината да го наричат „певец на българското село“. Първите му зрели разкази са „Напаст Божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“ и др. Едни от най-значимите му творчески постижения са повестта „Гераците“ и оригиналните „легенди“ от сборника „Под манастирската лоза“. Автор и на юношеския роман в две части – „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“. Редовен член на БАН и Председател на Съюза на българските писатели от 1940 г.

18.07.1877 – 03.12.1949

Елин Пелин

Заглавие: Под манастирската лоза

Автор: Елин Пелин

Под манастирската лоза

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=201686

Автограф от Мария Грубешлиева

Текст: На г. Проф. Мих. Арнаудов от Мария Грубешлиева януари 1936 г.

Мария Грубешлиева

13.06.1900 – 31.01.1970

Мария Грубешлиева е българска поетеса и писателка, народна деятелка на културата. Първото ѝ стихотворение „Под бялото море“ е отпечатано във „Вестник за жената“ през 1929 г. Още с първата си книга „Хляб и вино“ (1930) е приета за член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на периодичните издания „Хиперион“, „Вестник на жената“, „Студентска борба“, „Детски свят“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Кормило“ и др. Издава стихосбирките „Стрели“ (1935), „Мост“ (1937) и „Улица“ (1942). Пише разкази и повести, в които отразява борбата срещу фашизма. В годините на антифашистката борба е интернирана (заедно със съпруга си – писателя Людмил Стоянов) в Пазарджик и Сомовит. След 9 септември 1944 г. завежда отдел „Белетристика“ в сп. „Пламък“. Превежда на български език творби от Джордж Байрон, Лев Толстой и др.

Заглавие: Стрели

Автор: Мария Грубешлиева

Стрели

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=48617

Автограф от Анастас Иширков

Текст: На г. проф. М. Арнаудов в знак на особено уважение Dr Иширков 20.3.936

Анастас Иширков

05.04.1868 – 06.04.1937

Анастас Иширков е български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител. Завършва история във Висшето училище в София и славянски филологии с докторат в Лайпциг. Специализира география в Берлин. Извънреден и редовен професор по география и етнография в Софийския университет. 17-и ректор на Софийския университет и три пъти декан на Историко-филологическия факултет. Академик в Българска академия на науките. Основоположник на географската наука в България. Основател и председател на Българското географско дружество. Работи в областта на икономическата география, географията на населението и селищата на България и страните, етнографията, антропогеографията, картографията, орохидрографията, геоморфологията, хидрологията и климатологията. През 1942 г. село Кочина, Силистренско, е наречено на негово име – Професор Иширково.

Заглавие: Memoire relatif a la situation de la minorite bulgare dans la Dobroudia du Sud.

Memoire relatif a la situation de la minorite bulgare dans la Dobroudia du Sud.

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=344702

Автограф от Александър Бурмов

Текст: На г. проф. М. Арнаудов – с уважение и сърдечна признателност. Алекс. Бурмов 24.VІ.1936 г.

Александър Бурмов

02.02.1911 – 03.09.1965

Александър Бурмов е български историк. Той сътрудничи на вестниците „Павликенски глас“, „Звънче“, „Борба“, „Трезва мисъл“, „Българска реч“, където се публикуват негови статии, разкази и стихове. Първият му научен труд, който излиза когато е на 19 години, е „Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско“. Завършва история в Софийския университет и специализира във Виена, Австрия. Член-кореспондент на БАН. Професор на Софийския университет и ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Основател и главен редактор на списание „Исторически преглед“.

Заглавие: Народни песни на приазовските българи

Автор: Александър Бурмов

Народни песни на приазовските българи

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=190108

Автограф от Никола Начов

Текст: На уважаемия професор М. Арнаудов 4 ноември 1936. Н. Начов.

Никола Начов

20.09.1859 – 29.09.1940

Никола Начов е български етнограф, библиограф, краевед и книжовник. Академик. Роден в Копривщица. Интересите му са в областта на културно-просветните и литературни проблеми. Отделя внимание на литературоведски, езиковедски и библиографски въпроси. Автор на разкази, повести и пътеписи, портрети и очерци за български културни дейци. Писал е биография на Христо Ботев и на баща му Ботьо Петков. Вуйчо на Яна Язова. Член на Съюза на българските учени, писатели и художници и на книжовния комитет на Славянска беседа. От 1922 г. до 1928 г. е пазител на университетската библиотека. Псевдоним: Нанчо Донкин.

Заглавие: До Бруса и назад

Автор: Никола Начов

До Бруса и назад

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=198733

Автограф от Дора Габе

Текст: На Гн Проф. М. Арнаудов от Дора Габе 1937

Дора Габе

16.08.1888 – 16.11.1983

Дора Габе е псевдоним на Изидора Пейсах – българска поетеса от еврейски произход. Завършва френска литература в Женева и Гренобъл. Творчески дебют са стихотворните ѝ цикли, поместени в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ през 1905 – 1906 г. Първата ѝ стихосбирка „Теменуги“ излиза през 1908 г. След Първата световна война редовно сътрудничи на сп. „Златорог“. От началото на второто десетилетие до края на 30-те години на ХХ век публикува поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията „Съвременна мисъл“, „Листопад“, „Добруджански преглед“, „Изкуство и критика“, във вестниците „Слово“, „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Мисъл“, „Съвременник“ и др. Дора Габе разгръща дарованието си в областта на детската литература. Дебютира в „Златна книга на нашите деца“ на Александър Божинов през 1921 г. Книгите ѝ за деца от 20-те до 60-те години принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Дора Габе активно превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки език.

Заглавие: Алеко Константинов

Автор: Боян Пенев

Алеко Константинов

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342261

Автограф от Иван Клинчаров

Текст: На уважаемия г-н М. Арнаудов – добър познавач на поети и събрани трудове по възраждане – спомен, от автора, 5.VII.37. София

Иван Клинчаров

01.01.1877 – 21.11.1942

Иван Клинчаров е български политик, обществен деец, публицист и преводач. Следва литература в Софийския университет, но завършва правни науки в Лион, Франция, а през 1915 г. защитава докторат по право в Брюксел, Белгия. Иван Клинчаров сътрудничи на списанията „Ново време“, „Наковалня“, „Нива“, на в. Червен смях“, „Работнически вестник“, „Литературен глас“, „Заря“ и др. Още от съвсем млад Клинчаров проявява интерес към живота и творчеството на Христо Ботев и дейците на Българското национално възраждане. Посвещава на проучванията върху живота и творчеството на Ботев петдесет години от живота си. През 1907 г. под негова редакция и съставителство излизат от печат първите събрани съчинения на Христо Ботев. Изследва и публикува биографии и на други важни личности от историята на България, сред които Васил Левски, Любен Каравелов, поп Богомил и др. Превежда Николай Чернишевски, Максим Горки, както и пиесата на Хенрих Ибсен „Когато ний, мъртвите, се пробудим“.

Заглавие: Христо Ботев и Добре войвода

Автор: Иван Клинчаров

Христо Ботев и Добре войвода

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341688

Автограф от Стефан Гечев

Текст: На уважаемия Господин Професор М. Арнаудов от автора.

Стефан Гечев

29.01.1911 – 04.01.2000

Стефан Гечев е български поет, драматург, белетрист и преводач на поезия. Завършва славянска филология в Софийския университет. Изучава гръцки и слуша лекции по византийска литература в университета в Атина. Автор на стихове, разкази, фейлетони, драми, критика, криминални и приключенски романи, публицистика, преводи. За пръв път пише стихове на 15 г. Първата му стихосбирка е „Бележник“, издадена през 1967 г. Стефан Гечев пише и обстойни статии и есета, поместени като предговори към антологии и книги на чужди автори, издадени в България. Съставител на „Антология на новата гръцка поезия“ (1960), „Съвременна кипърска поезия“ (1965), „Френски поети“ (1992), участвува и в превода на стихотворенията. Отличия: гръцкия орден „Златен кръст на Почетния легион“, френското отличие „Кавалер на ордена за изкуство и култура“, Златен медал от Гръцкия съюз на преводачите за цялостното му преводаческо дело, което представлява принос към новогръцката литература и култура. Творби на Стефан Гечев са преведени на английски, френски, немски, полски, руски и други езици.

Заглавие: Към въпроса за славянския физиолог

Автор: Стефан Гечев

Към въпроса за славянския физиолог

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=194031

Автограф от Димитър Шишманов

Текст: На проф. М. Арнаудов, в знак на приятелска почит, Авторът, Атина, януари, 1938

Димитър Шишманов

19.11.1889 – 01.02.1945

Димитър Шишманов е български политик, писател и дипломат. Принадлежи на големия род Шишманови. Той е син на филолога Иван Шишманов и журналистката Лидия Шишманова. Внук е на проф. Михайло Драгоманов, професор в Софийския университет. Завършва право в Женевския университет през 1913 г., след което работи в съдебната система. През този период публикува повечето си драми, повести и разкази. От 1935 до 1940 г. Димитър Шишманов е пълномощен министър на България в Атина, а от 1940 до 1943 г. е главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията в кабинета на проф. Богдан Филов. През есента на 1943 г. става министър на външните работи и изповеданията и остава на поста до лятото на 1944 г. Екзекутиран е на 1 февруари 1945 г. след издадена от Народния съд смъртна присъда. Присъдата е отменена през 1996 г. с решение на Върховния съд.

Заглавие: Блянове край Акропола

Автор: Димитър Шишманов

Блянове край Акропола

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=343171

Автограф от Христо Гандев

Текст: На Господин Професор Михаил Арнаудов, най-дълбокият изследвач на българското възраждане, с искрено уважение и преданост Хр. Гандев.

Христо Гандев

25.12.1907 – 27.07.1987

Христо Гандев е български професор, историк. Завършва история в Софийския университет. Специализира нова обща история и социология в Прага. Ръководител на Катедра по нова обща история в Софийския университет, декан на Историко-филологическия факултет. През 1958 г. е назначен за директор на Етнографския институт с музей при БАН. Работи в областта на общата и българската история, проявява особен интерес към възрожденската тематика. По-известни трудове на проф. Христо Гандев са „Ранно Възраждане. 1700 – 1860“, „Фактори на българското Възраждане“, „Васил Левски“, „Българската народност през 15. век. Демографско и етнографско изследване“ и др. Отличия: орден „Кирил и Методий“ ІІ степен, орден „Червено знаме на труда“, орден „Народна република България“ ІІІ степен.

Заглавие: Ранно възраждане

Автор: Христо Гандев

Ранно възраждане

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=193035

Автограф от Магда Петканова

Текст: На проф. М. Арнаудов от Магда Петканова 21.ХII.1939 г. София

Магда Петканова

16.08.1900 – 16.05.1970

Магда Петканова е българска поетеса, сценарист и драматург. За първи път печата свои стихове във вестник „Неделно утро“ през 1923 г. По-късно редовно сътрудничи на „Вестник на жената“, „Демократически преглед“, „Изкуство и критика“. През 1927 г. литературната задруга „Хиперион“ издава първата ѝ стихосбирка „Македонски песни“. Най-значителната ѝ стихосбирка е „Кавали свирят“. След 1945 г. Магда Петканова се отдава на драматургията. Пиесите си пише в стихове. Драмата ѝ „Царица Теодора“ е поставена в Народния театър. Автор и на сценарии за игрални филми и либрета за опери. Превежда от полски, чешки и сърбохърватски.

Заглавие: Кавали свирят

Автор: Магда Петканова

Кавали свирят

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342291

Автограф от Николай Райнов

Текст: На г. проф. М. Арнаудов, Николай Райнов, 12 дек. 1938

Николай Ра̀йнов

01.01.1889 – 02.05.1954

Николай Ра̀йнов е виден български писател, художник, академик. Завършва Духовната семинария в София. Следва философия в Софийския университет. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София. Професор по история на изкуството в Художествената академия в София. Главен редактор на списанията „Зеница“ и „Орфей“, вестниците „Камбанар“ и „Анхира“. Сътрудничи на Гео Милев, като пише редица статии за неговото списание „Везни“. Член на Съюза на българските писатели. Член и председател на Съюза на българските художници. Дописен член на Българския археологически институт. Съосновател и първи директор на Института за литература на БАН. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството. Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията, литературата. Първата му книга е „Богомилски легенди“. Автор е на книгите: „Видения из древна България“, „Книга за царете“, „Очите на Арабия“, „Слънчеви приказки“, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“, „Светите братя“ и др. Николай Райнов е написал 30 сборника с приказки от цял свят; 9 тома „Вечното в нашата литература“; „История на пластичните изкуства“ в 12 тома.

Заглавие: Отдавна много отдавна

Автор: Николай Райнов

Отдавна много отдавна

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=345632

Автограф от Владимир Полянов

Текст: На г. проф. М. Арнаудов, 940 г., Вл. Полянов

Владимир Полянов

06.05.1899 – 04.12.1988

Владимир Полянов е литературен псевдоним на Георги Тодоров – български писател, театрален режисьор и културен деец. Следва медицина в Софийския университет, в Грац и Мюнхен и философия във Виена. Завършва Дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София (днес УНСС) и режисура във Варшава. Директор на Народния театър „Иван Вазов“, режисьор в театрите в Бургас, Русе, Пловдив, Перник, Младежкия театър в София и др. Владимир Полянов е сред основателите и секретар на Българския ПЕН-клуб. Виден представител е на българския експресионизъм (наричан от критиката „диаболизъм“). Със Светослав Минков създават библиотека „Галерия на фантастите“. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Превежда художествена литература от английски и немски език.

Заглавие: Ероика

Автор: Владимир Полянов

Ероика

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342352

Автограф от Ана Карима

Текст: На добрия Г-н М. Арнаудов спомен А Карима София 4/III 940 г.

Ана Карима

1871 – 06.03.1949

Ана Карима (срещана и като Анна Карима) е псевдоним на Анна Велкова – българска писателка, публицистка, преводачка и общественичка. Завършва гимназия в София. През 1897 г. основава женското образователно дружество „Съзнание“, сред чиито дейности е петиция до Народното събрание за допускане на жените до университетско образование. През 1901 г. тя инициира създаването и на Българския женски съюз и е негова първа председателка и редактор на печатния му орган вестник „Женски глас“. Карима основава (1908) новия съюз „Равноправие“ с просветно-феминистична насоченост, с едноименен печатен орган. Още в младежките си години Карима се отдава на писателска и драматургична дейност. Пише разкази, повести, романи. Първия си разказ „Обикновена история“ печата в списание „Ден“ през 1891 г. Редактира списание „Почивка“. Пиесите ѝ „Подхлъзна се“, „Загубен живот“ и „Над зида“ са поставяни на сцената на Народния театър. Друга нейна пиеса „В балканах“, оригинално написана на руски език, е поставена в Санкт Петербург.

Заглавие: Мъртво сърце

Автор: Ана Карима

Мъртво сърце

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341616

Автограф от Христо Вакарелски

Текст: На моя многоуважаем учител и поощрител сърдечен спомен Хр. Вакарелски 3.VІ.1940 София

Христо Вакарелски

15.12.1896 – 25.11.1979

Христо Вакарелски е български етнограф и фолклорист. Завършва славянска филология в Софийския университет. Специализира славянска етнография във Варшава. През 1941 – 1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който остава да работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество. Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда. Вакарелски е автор на редица специални проучвания върху народното художествено творчество и естетика. Най-значителни са „Музика в живота на родното ми село“ и „Бележки по музикална теория и естетика на народа“. Занимава се със събиране, издаване, изследване и популяризиране на фолклора. Издава няколко сборника с фолклорни материали и ценни изследвания върху сватбената песен.

Заглавие: Трем на българската народна историческа епика от Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра

Автор: състав. Божан Ангелов, Христо Вакарелски

Трем на българската народна историческа епика от Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=120563

Автограф от Добри Немиров

Текст: На първия между най-първите – мой приятел Мих. Арнаудов София 10/VI 941 Д Немиров

Добри Немиров

03.02.1882 – 30.09.1945

Добри Немиров е псевдоним на Добри Зарафов – български писател, председател на Съюза на българските писатели в периода 1937 – 1940 г. Поради липса на средства се самообразова, работи като дребен чиновник, библиотекар в БКД и в Министерството на благоустройството. За пръв път Немиров печата разкази през 1902 г. Сътрудничи на списанията „Учителска мисъл“, „Народен живот“, Демократически преглед“, „Хиперион“ и др. Автор е на повестите „Роб“, „Дялба“, „Бедния Лука“; романите „Братя“, „Кошмар“, „Другият“, „Ангелогласният“, „Първи бразди“, „Дело № 9“; разказите за деца „Когато бях малък“ и др. Пише пътеписи, рецензии и отзиви за художествени изложби, филми, театрални постановки и драма.

Заглавие: Честна дума

Автор: Добри Немиров

Честна дума

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342131

Автограф от Любомир Владикин

Текст: На проф. М. Арнаудов с благодарност за предговора Л. Владикин (1943).

Любомир Владикин

03.09.1891 – 22.05.1948

Любомир Владикин е български юрист, конституционалист, икономист и писател. Завършва правни и държавни науки в Софийския университет. Доктор по държавни науки на Вюрцбургския университет и доктор по стопански науки на Виенския университет. Редовен професор при катедра Общодържавни науки и българско конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет. Редовен професор в Свободния университет за политически и стопански науки в София. За заслуги към научното и културно сътрудничество между България и Италия е удостоен от крал Виктор Емануил с благородническа титла „командаторе“ и е избран за член- кореспондент на Италианската академия на науките. Член и секретар на Съюза на българските писатели. Работи в областта на историята на държавата и правото и на държавното право. Написва поредица от книги: „История на Търновската конституция“, „Държавно устройство на САЩ и развой на модерната демокрация“, „Държавен съвет“ и др. Умира в град Розенхайм, близо до Мюнхен, Германия.

Заглавие: Sur les pas de Schiller

Автор: Ljubomir Wladikin; pref. Mihail Petrov Arnaudov

Sur les pas de Schiller

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=184381

Автограф от Иван Дуйчев

Текст: На г. министър проф. М. Арнаудов с най-голямо уважение 18.VІІІ.44 И. Д.

Иван Дуйчев

01.05.1907 – 24.04.1986

Иван Дуйчев е български историк медиевист и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история. Завършва история в Софийския университет. Последователно става асистент и доцент по средновековна българска история в университета. От 1950 година Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес Институт за исторически изследвания) при Българска академия на науките. Избран е за член на Българската академия на науките. Член е на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, Италия, член-кореспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на Хердерова награда. Научната му продукция включва над 500 публикации. Работи в областта на историята и културата на средновековната българска държава и историята на Византия. Сред трудовете му са: „Из старата българска книжнина“, „Преписката на папа Инокентия III с българите“, „Българско Средновековие“, „Пътеки от утрото. Очерци за средновековната българска култура“ и др.

Заглавие: Из старата българска книжнина

Автор: Иван Дуйчев

Из старата българска книжнина

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=201181

Автограф от Иван Грозев

Текст: На високоув. проф. М. Арнаудов – с чувство на голяма признателност Ив. Грозев София, 18 окт./1947

Иван Грозев

23.06. 1872 – 10.01.1957

Иван Грозев е български поет, драматург и литературен критик. Завършва славянска филология в Софийския университет. От 1894 г. дълги години е гимназиален учител в София. Учител по литература на Йордан Йовков. От началото на 20-те години на ХХ век започва да се занимава сериозно с изкуствознание, история на религията и литературна критика. Редактор на сп. „Теософия“ (1912 – 1925). Превежда „Гласът на безмълвието“ от Елена Блаватска (1912). Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Всемирна летопис“ и „Хиперион“. Единствената му стихосбирка „Видения и съзерцания“ е издадена през 1919 г. Автор е на драмите „Боян Магьосника“, „Мъртъвци“, „Змей“, „Златната чаша“, „Семела“, „Йов“ „Наши хора“ и др. Председател на Управителния съвет на „Културно дружество българско родно изкуство“. Член на Съюза на българските писатели. През 1928 г. и 1929 г. е номиниран от Михаил Арнаудов за Нобелова награда за литература.

Заглавие: Съчинения

Автор: Иван Грозев

Съчинения

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=40450

Автограф от Борис Вазов

Текст: На приятеля проф. Мих. Арнаудов поднася с най-добри чувства Борис Вазов 21/VІІІ 1950.

Борис Вазов

1873 – 1957

Борис Вазов е български общественик и политик, най-малкият от братята Вазови. Брат е на писателя Иван Вазов и военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов. Борис Вазов е известен публицист, общественик и културен деец. Има големи заслуги за публикуването на много от произведенията на знаменития си брат. Той е „писарят“ на брата писател, записал по-голямата част от романа „Под игото“ под диктовката на брат си Иван, който по това време боледува от „очебол“ и по тази причина не може да пише. През 1925 г. Вазов е сред ранените в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“. Съпругата му Елисавета Консулова-Вазова и дъщеря му Бинка Вазова са известни български художнички.

Заглавие: Трудът

Автор: Иван Вазов; състав. Здравко Сребров, Никола Шивачев

Трудът

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=150250

Автограф от Жорж Нурижан

Текст: На моя приятел проф. Михаил Арнаудов с чувство на обич и привързаност, София, 10.VI.1951 г., Ж. Нурижан

Жорж Нурижан

23.09.1892 – 07.05.1981

Жорж Нурижан или Джорджо Нуриджани е италиански публицист, писател, филолог и литературен критик. Завършва гимназия в Стара Загора, след което учи в Университета в Рим. След Първата световна война става редовен дописник на множество италиански вестници, в които публикува статии за македонския въпрос – „Куриере де ла Сера“, „Идея Национале“, „Трибуна“ и други. Едновременно с това пише и в редица софийски вестници. През 1919 г. е секретар по печата при италианското посолство в София. От 1935 г. Нурижан е директор на вестник „Светоглас“ – орган на Дружеството на чуждестранните публицисти и писатели в България. Той е съучредител на организацията „Общество за култура и изкуство“, която подпомага усилията на българските правителства за излизане от международна изолация. През 1947 г. е принуден да напусне България. Жорж Нурижан е автор на над 3000 статии и студии. Творчеството му освен издания, посветени на актуални теми, включва съчинения, интерпретиращи италианското и българското литературно и историческо минало, драматични и прозаични произведения, съставителство на речници и граматики. Умира в Рим.

Заглавие: Джузепе Мацини и неговото дело

Автор: Жорж Нурижан

Джузепе Мацини и неговото дело

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342178

Автограф от Людмил Стоянов

Текст: На приятеля проф. Михаил Арнаудов, за връзките ни в миналото в литературата и за неговата огромна научна и литературна дейност. Людмил Стоянов 18/I 959 г. София

Людмил Стоянов

06.02.1886 – 11.04.1973

Людмил Стоянов е псевдоним на Георги Златарев – български писател, поет, преводач и литературен критик, академик Участва в Балканската и Междусъюзническата война, като редник а през Първата световна война е артилерист и военен кореспондент. От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Съосновател е на театър „Студия“ и редактор на списание „Театър – Студия“, символистичното списание „Везни“ и списание „Хиперион“. Редактира също списание „Славяни“ и „Септември“. Пише във френския комунистически вестник „Юманите“. От 1946 до 1949 г. е председател на Съюза на българските писатели. Член на Световния съвет на мира. От 1949 до 1959 г. е директор на Института за литература на БАН. Литературният му дебют е на страниците на сп. „Художник“, където публикува лирическия цикъл „Замръзнали цветя“. Людмил Стоянов остава в литературната история с творби като „Меч и слово“, „Видения на кръстопът“, както и със следвоенните си произведения – „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и др. Изявява се и като драматург и преводач.

Заглавие: Песен за похода на Игор, Игор Святославич, внук Олегов

Автор: прев. Людмил Стоянов

Песен за похода на Игор, Игор Святославич, внук Олегов

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342279

Автограф от Илия Волен

Текст: На проф. Михаил Арнаудов – големия образец на литературен труд – в знак на уважение И. Волен 15.ХІІ.59 Сф.

Илия Волен

13.10.1905 – 17.08.1982

Илия Волен е творчески псевдоним на Марин Стаменов – български белетрист и драматург. Завършва Духовната семинария в София. Следва две години славянска филология в Софийския университет. Започва работа в Светия синод, а след това е редактор на списание „Детско знаме“. Библиотекар в Народния театър и редактор в издателство „Български писател“. Член и заместник-председател на Съюза на българските писатели. Заместник-главен редактор на списание „Септември“. Най-известна сред творбите му е новелата „Йов“. Автор е на книгите „Черни угари“, „Кръстци“, „Божи хора“, „Радост в къщи“, „Диви души“, пиесата „Вълчи времена“ и др.

Заглавие: Избрани разкази

Автор: Илия Волен

Избрани разкази

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=183766

Автограф от Димитър Осинин

Текст: На проф. М. Арнаудов – капки от варненската ми дружба с морето Д. Осинин София 4 VI 61

Димитър Осинин

10.02.1891 – 18.04.1981

Димитър Осинин е псевдоним на Димитър Попов – български писател, поет, пътеписец, фолклорист и учител. Завършва Софийската духовна семинария в София и славянска филология в Софийския университет. По време на Първата световна война е офицер на Южния фронт при Вардар и Дойран. От 1926 до 1929 г. е преподавател в свещеническото училище при Черепишкия манастир, след това работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия. В продължение на 10 години е учител в Първа мъжка гимназия в София. След 9 септември 1944 г. е директор на културата и висшето образование в Министерството на науката и просветата в продължение на година. Димитър Осинин сътрудничи на периодичния печат и специализираните издания. Член е на Съюза на българските писатели. Той е автор на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език.

Заглавие: Морски ветрила

Автор: Димитър Осинин

Морски ветрила

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342200

Автограф от Георги Константинов

Текст: На моя уважаван и обичан учител – професор М. Арнаудов со страх и с пожелание дълги години още да ни учи От неговия Георги 26 май 1963 София.

Георги Константинов

25.02.1902 г. – 24.03.1970

Георги Константинов завършва славянска филология в Софийския университет. Редактор е на вестниците „Радикал“ и „Време“, сп. „Простори“ и сътрудничи на в. „Заря“ с журналистически материали. Активно сътрудничи със статии и рецензии на всекидневния и периодичния печат – главно на сп. „Българска мисъл“ и сп. „Златорог“. Редактор е в издателство „Народна младеж“. Автор на литературно-критически очерци, на първия био-библиографски справочник за детска литература „Български писатели – творци на литература за деца и юноши“, на „История на българската литература“ в три тома, на учебници по литература. Превежда над 20 романа и повести от руски език. Обобщаващ характер има тритомната поредица „Писатели – реалисти“.

Заглавие: Николай Лилиев

Автор: Георги Константинов

Николай Лилиев

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341732

Автограф от Николай Хайтов

Текст: На проф. акад. Арнаудов – с най-искренна симпатия и уважение Автора София 3.Х./63 г.

Николай Хайтов

15.09.1919 – 30.06.2002

Николай Хайтов е български писател, драматург и публицист. Завършва Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет. Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. През 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, на който е председател от 1993 до 1999 г. Работи като редактор във вестник „Народна култура“ и списание „Наша родина“, главен редактор на списание „Родопи“. Знаменитите му „Диви разкази“ имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езика, включително китайски. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите му, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра. По негови сценарии са създадени филмите „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Капитан Петко войвода“, „Дърво без корен“, „Орисия“, телевизионната поредица „Семейство Калинкови“.

Заглавие: Асеновград

Автор: Николай Хайтов

Асеновград

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342978

Автограф от Райна Кацарова и Елена Огнянова

Текст: На Академик Михаил Арнаудов с искрено уважение Р. Д. Кацарова Елена Огнянова 18.ХI.63

Райна Кацарова, Елена Огнянова Боянова

07.05.1901 – 14.08.1984, 13.09.1928

Професор Райна Кацарова е българска музикална фолклористка. Завършва Държавната музикална академия в София. Става сътрудничка на Васил Стоин в Народния етнографски музей и в продължение на години издирва, записва и изследва народни песни от различни краища на страната, като си служи със своя танцописна система. Старши научен сътрудник, завежда фолклорната секция в Института по музикознание (днес Институт за изследване на изкуствата) към БАН. Елена Огнянова Боянова е българска писателка, фолклорист и етнограф. Завършва философия и българска филология в Софийския университет, но посвещава целия си живот на изучаването на народното творчество. Работи като научен сътрудник в Института по етнография при БАН. Фолклорист към редакция „Народна музика“ в Радио „София“, както и завеждащ сектор при музикалната дирекция на Министерството на културата. Член на Съюза на българските писатели. Работи 32 години в издателство „Български писател“.

Заглавие: Богатството на народната песен

Автор: Райна Кацарова, Елена Огнянова

Богатството на народната песен

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341633

Автограф от Кирил Патриарх Български

Текст: На академик Мих. Арнаудов с уважение +Кирил Патриарх Български 16.V.1964.

Константин Марков Константинов

03.01.1901 – 07.03.1971

Роден е със светското име Константин Марков Константинов. Кирил е висш български православен духовник, историк, академик. Той е Пловдивски митрополит и пръв патриарх на Българската православна църква, след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през 1953 г. Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти и обнародва извори, извлечени от български и чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос към историята на българската църковно-национална борба. Патриарх Кирил е доктор хонорис кауза на Софийския университет, а през 1954 г. става и „доктор на богословието хонорис кауза“ на Московската духовна академия.

Заглавие: Седем неизвестни писма на Димитър Хр. Миладинов

Автор: Кирил Патриарх Български

Седем неизвестни писма на Димитър Хр. Миладинов

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=341657

Автограф от Стефан Попвасилев

Текст: С радост и обич поднасям скромния мой труд на своя предраг учител и приятел проф. Михаил Арнаудов и му пожелавам дълги и благатни творчески дни. Ст. п. Василев София, 3.II.1966.

Стефан Попвасилев

26.09.1888 – 10.03.1985

Стефан Попвасилев е български литературовед, общественик и културен деец. От 1927 г. издава списание „Родна реч“, което редактира заедно с проф. Стефан Младенов. От 1936 г. до 1945 г. работи в Министерството на народното просвещение като началник на отделението за народна култура и изкуство, председател е на учебния комитет и директор на културното творчество. Автор е на изследванията: „Константин Величков. Личност и творчество“ (1925); „Македония в най-новите научни издирвания“ (1927); „Българският писател и родната реч. Очърти върху езика и стила на наши писатели. Кн. I – II“ (1933, 1937); „Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Кн. I – ІV“ (1954 – 1971); „Език и стил на Ботев и Каравелов“ (1956); „Константин Величков. Лит.-крит. очерк“ (1960); „Георги Караславов. Очерци върху творчеството му“ (1964); „Богат и звучен. Беседи върху българския език“ (1970) и др. Занимава се с въпросите на правописа и заедно с проф. Младенов участва в написването на граматика на българския език.

Заглавие: Строители на родната реч

Автор: Стефан Попвасилев

Строители на родната реч

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=345691

Автограф от Петър Алипиев

Текст: На акад. Михаил Арнаудов с дълбоко уважение и почит! Петър Алипиев 1968.

Петър Алипиев

14.03.1930 – 10.02.1999

Петър Алипиев е български поет и преводач. Кръстен е Пашанко Пеев, но на зряла възраст променя името си на Петър Алипиев. Работи като литературен редактор в Радио „София“ и като редактор в Държавно издателство „Георги Бакалов“. Автор е на множество преводи на поети като Александър Пушкин, Алексей Колцов, Николай Заболоцки, Николай Рубцов, Шандор Петьофи, Николаус Ленау. По-важните книги на Петър Алипиев са „Лирика“, „Без малко Тиртей. Картини от една изложба“, „Българска поезия. Антология“. Той е автор на една-единствена стихосбирка с име „Лирика“, която преиздава през целия си живот. Това е вторият случай в българската поезия след Атанас Далчев, според който даден поет е автор на една-единствена стихосбирка. Стихове на Алипиев са превеждани на почти всички европейски езици.

Заглавие: Лирика

Автор: Петър Алипиев

Лирика

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=120043

Автограф от Цвета Унджиева

Текст: На проф. М. Арнаудов с дълбоко уважение Цвета Унджиева 14.VI.1968 г. София.

Цвета Унджиева

30.05.1930 – 24.12.2000

Цвета Унджиева е български филолог и литературен историк, ст.н.с. ІІ ст. към БАН. Автор и съавтор на множество изследователски трудове, посветени на дейците на Българското възраждане и най-вече на живота и делото на поета революционер Христо Ботев – монументалната монография „Христо Ботев – живот и дело“ (1975), публикувана в съавторство с баща ѝ проф. Унджиев. Монографията е сред най-цитираните биографии на Ботев. През 1976 г. излиза в превод на руски, а в резюме на още 12 езика. Унджиева участва и в редакционния екип на изданието „Христо Ботев. Събрани съчинения. Т. 1 – 3“ (1976). Обект на научната ѝ работа са и обществената, педагогическата и книжовната дейност на по-второстепенни възрожденски дейци, както и развитието на различни жанрови форми, напр. „Възрожденски фейлетони“ (1968), „Сава Филаретов“ (1970) и др.

Заглавие: Любен Каравелов

Автор: Цвета Унджиева

Любен Каравелов

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342930

Автограф от Милена Цанева

Текст: На проф. М. Арнаудов – с дълбоко уважение. М. Цанева ноември 1968

Милена Цанева

20.05.1930

Милена Цанева е български литературовед и литературен критик, член-кореспондент на Българската академия на науките. Завършва българска филология в Софийския университет. От 1980 г. е ръководител на Катедрата по българска литература във Филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За периода 1970 – 1972 г. е редактор в отдел „Критика и литературознание“ в издателство „Български писател“, а от 1976 до 1989 г. е заместник-главен редактор на сп. „Литературна мисъл“. От 1984 г. е редактор, а от 1991 г. – заместник-главен редактор на сп. „Език и литература“. Член е на Съюза на българските писатели. От 1954 г. Милена Цанева сътрудничи на българския периодичен печат с литературно-исторически и литературно-критически студии, статии и рецензии. Работи основно в областта на българската литература след Освобождението. Особено внимание Цанева отделя на живота и творчеството на Иван Вазов. По-специални научноизследователски интереси проявява и към българската поезия между двете световни войни – Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Христо Радевски, Никола Вапцаров. Нейно е и първото обстойно изследване на творческото развитие на Светослав Минков.

Заглавие: Профили и етюди

Автор: Милена Цанева

Профили и етюди

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=188628

Автограф от Калина Малина

Текст: На ак. Михаил Арнаудов с уважение. Честити 90 години! Калина Малина 3.XI.1968 Своге

Калина Малина

03.08.1898 – 04.01.1979

Калина Малина е псевдоним на Райна Радева-Митова – български детски писател и преводач. Завършва Висшия педагогически институт в София. Започва да пише в началото на 20-те години на ХХ век. Сътрудничи на почти всички детски списания „Звънче“, „Росица“, „Светулка“, „Септемврийче“ и др. Калина Малина е автор на около 50 книги за деца, на първия български детски роман „Златно сърце“ (1929), както и на още два романа. Посвещава много стихотворения и приказки на децата от предучилищна възраст – „Тик-так, тик-так“, „Дружната игра“ и др. Превежда художествена литература от френски и руски. Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1977). Заслужил деятел на културата.

Заглавие: Ей, пътечко моя

Автор: Калина Малина

Ей, пътечко моя

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=140617

Автограф от Фани Попова-Мутафова

Текст: На академик М. Арнаудов скромен приятелски дар – за него и цялото му семейство Ф. Попова Мутафова 1969 юни

Фани Попова-Мутафова

16.10.1902 – 09.07.1977

Фани Попова-Мутафова е българска писателка, преводач от италиански език и общественик. Учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925). В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.

Заглавие: Солунският чудотворец

Автор: Фани Попова-Мутафова

Солунският чудотворец

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=163636

Автограф от Радой Ралин

Текст: На академик Мих. Арнаудов с преклонение и възхищение! Радой Ралин София 19.І.71.

Радой Ралин

23.04.2922 – 21.07.2004

Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стоянов – български писател, поет, сатирик, дисидент, известен с творчество, изтъкващо ценностите на свободата. Правнук е на Таньо Стоянов, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата „Люти чушки“, изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото богатство с уникалните си думи – хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство. Член на Съюза на българските писатели.

Заглавие: Войнишка тетрадка

Автор: Радой Ралин

Войнишка тетрадка

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=346040

Автограф от Любен Георгиев

Текст: На акад. Мих. Арнаудов – со страхом божим... Люб. Георгиев София 29.ІІІ.1973.

Любен Георгиев

13.01.1933 – 29.01.2001

Любен Георгиев е български литературовед и литературен критик. Специалист по българска литература на ХХ век и по съветска литература. Старши научен сътрудник II степен в Института за литература на БАН от 1980 г. Доцент по литература във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) от 1987 г. Водещ на предаването „Московски срещи“ по Българската национална телевизия. Автор на книгите „Съвременни писатели“, „Пеньо Пенев – поетът с ватенката“, „Критически претворения : Проблеми и портрети“, „Пейо Яворов“, „Съветски писатели отблизо“, „Владимир Висоцки“, „Класици на българската литература“, „Анализи на българската класическа литература“, „Извън забраните“, „Литературна класика“, „Ръководство за кариеристи“, „Подло време“, „Русия в моята съдба“. Член на Съюза на българските писатели.

Заглавие: П. К. Яворов

Автор: Любен Георгиев

П. К. Яворов

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=164637

Автограф от Димитър Добрев

Текст: На скъпия писател, учен, човек и приятел – мой благ учител – акад. проф. Мих. Арнаудов в знак на сърдечна благодарност и признателност Добрев София 18.Х – 1974.

Димитър Добрев

16.01.1904 – 03.05.1985

Димитър Добрев е български писател, критик и редактор. Литературните му заложби се проявяват още в ученическа възраст. На 16 години издава първата си стихосбирка „Първи опити“. През 1928 г. в село Щръклево, Русенско, започва списването на в. „Светлоструй“, който за 10 години от скромно селско издание прераства в най-големия и значим литературен вестник в провинцията между двете световни войни. На 10 април 1941 г. излиза последният брой на вестника, спрян по политически причини. През 1934 г. Димитър Добрев е избран за секретар на създадения Съюз на писателите от провинцията. От 1945 до 1970 г. е главен редактор на издателство „Народна култура“. Личното му творчество не е обемно: стихосбирките „Кърви петна“, „Селски песни“, „Морски песъчинки“; книжката стихопрози „Морски песни“; изследванията „Литературата в провинцията“, „Нашата земя в художествената литература“, „Поети на селото“, „Бразди във времето“; сборниците със спомени и впечатления „През моите очи“ и „По пътеките на моя живот“ и др.

Заглавие: През моите очи

Автор: Димитър Добрев

През моите очи

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=167832

Автограф от Георги Джагаров

Текст: На големия български учен и родолюбец акад. М. Арнаудов скромен дар от оня, който обича да слуша мъдрото му и сладко слово Подпис 2.ХІІ.1975 г. София

Георги Джагаров

14.07.1925 – 30.11.1995

Георги Джагаров е български поет и драматург. Завършва литературния институт „Максим Горки“ в Москва през 1951 г. Работи като редактор във в. „Литературен фронт“ и като драматург в Младежкия театър. Членува в редакционните колегии на списанията „Пламък“ и „Родна реч“. Развива обществена дейност като председател на Съюза на българските писатели (1966 – 1972) и заместник-председател на Държавния съвет. През 1982 г. получава Специалната награда на Френската академия за световна поезия „Солензара“. През 1985 г. ръководи българската делегация, посетила папа Йоан Павел II във Ватикана. На 13 юни 2004 г. Съюзът на българските писатели учредява на негово име наградата за патриотична поезия „Георги Джагаров“. Наградата се връчва ежегодно на 14 юли (рождения ден на поета). Сред най-известните му творби е стихотворението „България – земя като една човешка длан“. Автор е на пиесата „Прокурорът“ и стихосбирките: „Моите песни. Стихотворения“, „Лирика“, „В минути на мълчание. Стихове“, „Стихотворения“, „Понякога. Избрани стихове“ и „Сезони. Стихотворения“.

Заглавие: Прокурорът ; Тази малка земя

Автор: Георги Джагаров

Прокурорът ; Тази малка земя

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=346030

Автограф от Георги Караславов

Текст: На акад. М. Арнаудов с уважение – Г. Караславов 21.3.1977 Драгалевци

Георги Караславов

12.01.1904 – 26.01.1980

Акад. Георги Караславов е български писател, белетрист и драматург, академик. Започва да публикува през 1919 г. в сп. „К'во – да е“. Първата му книга е „Уличници“, издадена през 1926 г. Някои от произведенията му са конфискувани от полицията – сборниците разкази „Изчадия адови“ (1932), „На два фронта“ (1934), повестта „Селкор“(1933). За нея Караславов е осъден и затворен в Софийския централен затвор. Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите „Снаха“ и „Татул“. Романът „Снаха“ излиза през 1942 г. Той е определен за най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 г. и получава „Лаврова клонка“ от цар Борис III за култура. Георги Караславов участва като доброволец във Втората световна война. Главен секретар и председател на Съюза на българските писатели (1958 – 1962). Удостоен е със званието Герой на социалистическия труд (1959 и 1964) и Герой на България през 1974 г. Носител на орден „Г. Димитров“ (1959, 1964, 1974) и Димитровска награда (1950, 1959).

Заглавие: Кавали свирят : Триптих

Автор: Георги Караславов

Кавали свирят : Триптих

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=346035

Дигитална колекция "Послания на времето. Акад. Михаил Арнаудов - познат и неизвестен"

Колекцията представя автографи от личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов.

Колекцията е създадена по проект "Послания на времето. Акад. Михаил Арнаудов - познат и неизвестен", финансиран от Национален фонд "Култура", програма "Публики", модул "Привличане и развитие на публики".

http://185.138.176.146:18082/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=342599