• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Коприщенски дамаскин
\
Любомир Милетич
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров���������������� ���� �������������� ��������������
Текст: На г. Д-р М. Арнаудова Л. Милетич
Допълнителна информация
Любомир Милетич
14.01.1863 – 01.06.1937

Любомир Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век. Завършва класическата гимназия в Загреб. Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага. От 1885 г. е в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904 – Софийски университет) и професор по славянска филология. През 1898 г. е приет за член на Българското книжовно дружество, а от 1926 г. е избран за председател. Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята. Милетич е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонски научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида. Любомир Милетич оставя повече от 400 труда, много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на публикации на тракийска тематика като: „За Тракия“, „Родна Тракия“, „В Македония и Одринско“, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой“ и др.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.