• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
През моите очи
\
Димитър Добрев
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров���������������� ���� �������������� ������������
Текст: На скъпия писател, учен, човек и приятел – мой благ учител – акад. проф. Мих. Арнаудов в знак на сърдечна благодарност и признателност Добрев София 18.Х – 1974.
Допълнителна информация
Димитър Добрев
16.01.1904 – 03.05.1985

Димитър Добрев е български писател, критик и редактор. Литературните му заложби се проявяват още в ученическа възраст. На 16 години издава първата си стихосбирка „Първи опити“. През 1928 г. в село Щръклево, Русенско, започва списването на в. „Светлоструй“, който за 10 години от скромно селско издание прераства в най-големия и значим литературен вестник в провинцията между двете световни войни. На 10 април 1941 г. излиза последният брой на вестника, спрян по политически причини. През 1934 г. Димитър Добрев е избран за секретар на създадения Съюз на писателите от провинцията. От 1945 до 1970 г. е главен редактор на издателство „Народна култура“. Личното му творчество не е обемно: стихосбирките „Кърви петна“, „Селски песни“, „Морски песъчинки“; книжката стихопрози „Морски песни“; изследванията „Литературата в провинцията“, „Нашата земя в художествената литература“, „Поети на селото“, „Бразди във времето“; сборниците със спомени и впечатления „През моите очи“ и „По пътеките на моя живот“ и др.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.