• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Майстори
\
Рачо Стоянов
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров������������������������������������������������ ������������ ������������������������ ������������������������������������������
Текст: На Госпожа и Г-н Арнаудови спомен София, 30.ХI.927. от Р. Стоянов
Допълнителна информация
Рачо Стоянов
07.10.1883 – 12.01.1951

Рачо Стоянов е български писател, драматург и преводач. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Установява се във Варна, където работи като чиновник. Впоследствие е актьор в пътуващ театър, коректор във вестник „Ден“, библиотекар в Народното събрание и в БАН, журналист в редакциите на вестниците „Мир“, „Македония“ и „Знаме“. Член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Съвременник“, на вестниците „Ден“, „Македония“, „Литературен глас“ и „Литературен фронт“. Литературната дейност на Рачо Стоянов започва с интимна и социална поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. „Летописи“ – разказа „Човекът“. Първият му сборник „Разкази“ (1909) e посрещнат ласкаво от литературната критика. През 1927 г. Народният театър в София открива сезона си с драмата му „Майстори“, написана през 1922 г. През 1936 г. публикува повестта „Майка Магдалина“, наградена от БАН. Неговите стихотворения са издадени едва през 2010 г. Превежда и художествена литература от руски, френски и английски език.
Линкове
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.