• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Техническия строеж на българската народна музика
\
Добри Христов
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров������������������������������������������������ ������������ ������������������������������ ������������������������������������������
Текст: На г-н Проф. Арнаудов Д. Христов 1.ІІ.928.
Допълнителна информация
Добри Христов
14.12.1875 – 23.01.1941

Добри Христов е български композитор, хоров диригент, музиковед и педагог, извънреден член на БАН, класик на хоровата песен. Завършва Пражката консерватория. Преподавател и директор на Държавното музикално училище в София. Преподавател по теоретични дисциплини и професор в Държавната музикална академия в София. Съосновател и диригент на музикалните дружества „Гусла“ във Варна и „Родна песен“ в София. Диригент на хора при църквата „Св. Седмочисленици“ и на хора при храм- паметник „Св. Александър Невски“. Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Той е автор на едни от най-ярките образци от новата българска църковно-музикална литература – Литургиите на св. Йоан Златоуст и Песнопения по Всенощно бдение. Оставил е огромен брой хорови и солови песни: „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“; „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“ и др.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.