• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Трем на българската народна историческа епика от Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра
\
състав. Божан Ангелов, Христо Вакарелски
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров������������������������������������������������ ������������ ������������������������������������ ������������������������������������������������������������
Текст: На моя многоуважаем учител и поощрител сърдечен спомен Хр. Вакарелски 3.VІ.1940 София
Допълнителна информация
Христо Вакарелски
15.12.1896 – 25.11.1979

Христо Вакарелски е български етнограф и фолклорист. Завършва славянска филология в Софийския университет. Специализира славянска етнография във Варшава. През 1941 – 1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който остава да работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество. Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда. Вакарелски е автор на редица специални проучвания върху народното художествено творчество и естетика. Най-значителни са „Музика в живота на родното ми село“ и „Бележки по музикална теория и естетика на народа“. Занимава се със събиране, издаване, изследване и популяризиране на фолклора. Издава няколко сборника с фолклорни материали и ценни изследвания върху сватбената песен.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.