• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Български балади
\
Теодор Траянов
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров������������������������������������������������ ������������ ������������������������������������ ������������������������������������������
Текст: На Мих. Арнаудов за спомен на старото искрено приятелство Т. В. Траянов София 26/Х 1921
Допълнителна информация
Теодор Траянов
30.01.1882 – 15.01.1945

Теодор Траянов е български поет символист, шахматист и шахматен деятел. Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет и във Висшето техническо училище във Виена. Дипломира се като архитект. За първи път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Художествена култура“, „Факел“, „Звено“, „Везни“, „Парнас“ и др. Участва в литературни сборници и антологии. Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922 – 1931 г. най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“. Мнозина критици смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. „Художник“, 1905) за начало на символистичното направление в България. Той е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. „Хиперион“. Превежда Шекспир, Шилер и др. Адаптира на български език и произведения за деца.
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.