• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Птици в нощта
\
Николай Лилиев
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров������������������������������������������������ ������������ ������������������������������������������ ������������������������������������
Текст: На г. проф. М. Арнаудов – Н. Лилиев София 3.10.1921
Допълнителна информация
Николай Лилиев
26.05.1885 – 06.10.1960

Николай Лилиев е псевдоним на Николай Попиванов – виден български поет символист и драматург. Следва литература в Лозана и търговия в Париж. Работи като учител в София, Пловдив и Свищов, известно време е чиновник. По време на Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в различни ведомства и редакции. Известно време е драматург на Народния театър. Участва в редакцията на „Известия на Института по литература“. Съредактор е на сп. „Златорог“. Академик от 1945 г. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критичните полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм. Печата стихове за първи път през 1905 г. в „Българан“. Сътрудничи на редица литературни и хумористични издания. Автор на стихосбирките „Птици в нощта“, „Лунни петна“, „Стихотворения“. През 1934 г. пише последния си цикъл стихове „При морето“. Николай Лилиев има осезателен принос в българската театрална култура и сценична реч, като преводач и автор на изследвания, портрети и спомени за български и чужди писатели и театрали.
Линкове
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.