• EnglishEnglish
Информация за библиотечния документ
Театъра
\
Константин Сагаев
Описание
Автограф от фотографа Ст. Лазаров������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������ ������������������������������������ ������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������������ ������������������������������������������������������������������������������������������������������������
Текст: На г. проф. М. Арнаудов в знак на почит К. Сагаев София. Декемврий 1928 г.
Допълнителна информация
Константин Сагаев
07.12.1889 – 27.08.1963

Константин Сагаев е псевдоним на Константин Стаматов – театрален деец и писател. Учи право в Софийския университет и в Белград, завършва във Виена. Главен редактор на сп. „Обществена обнова“ и „Време“. Редактор на в. „Театър“. Бил е директор на Народния театър и Народната опера в София. През 1921 г. основава първата в България театрална школа – Българска драматическа школа. Константин Сагаев е автор на книги из областта на театралната теория. Пиесите му за деца и юноши са предимно драматизации на народни приказки. Ползват се с успех, поради оригиналната си сценична адаптация. По-известни са „Уф“, „Али Баба и 40-те разбойници“, „Джуджето Мук“ и др.
Линкове
Колекции
Послания на времето

Академик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.