120 години кино в Русе
февруари 1897 г.

На 27 февруари 1897 г. във в. „Законност”, в рубриката „Вътрешна хроника” е публикувано съобщението: „В града ни от десетина дена насам е пристигнал един цинематограф, аппарат, който изображава на платно тъй наречената Жива фотография. Аппарата дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени в всичката им живост и движения. Пристигналия цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, една от парижските площади и т. н. – всичко това толкова живо и естественно, щото се получава пълна иллюзия. Аппарата се помещава в новата къща на г. Марин Чолакова, на площадьта пред бъдещата градска градина. Входа струва 1 лев”. В публикуваната обява прави впечатление фактът, че не се посочва точната дата на пристигането на „цинематографа”. Знае се само, че броят е от 27 февруари, което означава, че появата на апарата се случила в средата на месеца, някъде около 17 февруари.

Марин Чолаков, в чиято къща се помещава апарата (ул. „Княжеска 41”), е известен русенски търговец. Според рекламите във в. „Законност” в неговия магазин могат да се намерят руска горчица, швейцарски сирена, холандски луковици на цветя, черен хайвер, сьомга, пушена риба, сухи гъби, мармалад, карамел…. Къщата, като всеки русенски търговски дом, е на два етажа, като приземният етаж представлява обширно помещение, служещо за склад или дюкян. Според твърдения там се е помещавала бирария.

В периода от 1897 г. до 1911 г. през Русе минават много пътуващи кинематографисти-чужденци. Изгледите от екзотични страни, природните чудеса, мелодрамите, които те показват, се приемат от публиката с нескрито любопитство.

През 1909 г. в Русе пристига пътуващ гранд-електробиоскоп с оператор Стефан Болчев. Той е разположен в дъсчена постройка на ул. „Александровска”. Тя е обзаведена с тапицирани столове и най-модерния апарат „Пате фрер”. Тъй като са „неми” специален човек застава зад екрана и обяснява съдържанието на филма, а за музикално оформление служи латерна. 

По това време в Русе все още няма постоянен киносалон. През 1910 г. русенското кафене „Централ” временно се преустройва на кино „Урания”. През същата година в Русе е заснет първият документален филм, отразяващ кървавите Сирни заговезни на 28 февруари 1910 г. Няколко дена след печалната случка пристигат оператори от Букурещ, които правят филм за събитието. Заснети са площада пред месарските магазини, където става кръвопролитието, общата могила, погребението на някои от жертвите, починали по-късно от раните си, улиците, органите на реда… След две години филмът е завършен и прожектиран в Русе и цялата страна. 

Първият истински кинотеатър в Русе е построен през 1911 г. – „Модерен театър” на ул. „Александровска” и е открит на 25 декември 1911 г. с филма „Одисей”. Собствениците му, братя Цанкови и Д. Косев, сключват изгодна сделка с букурещката фирма „Ради Милер” за внос на европейски филми направо от Румъния, които в Русе се прожектират преди София. Това е период на силна конкуренция между русенските и софийските кинематографисти. През 1912 г. софиянци наемат русенския ресторант „Фишер” и го преустройват в кино „Аполо”. От януари 1933 г. то става клон на софийския "Роял" и приема неговото име.

През 1912 г. в еврейската махала са построени два киносалона: „Царство България” (по-късно „Сплендид”) от търговеца Мамо Каями, по проект на инж. Тодор Тонев, и кино „Одеон”, построено от Зигмунд Ринтел. Киносалонът е един от най-богато обзаведените – с климатична инсталация, мека мебел, гипсови орнаменти, големи плюшени завеси. Филмите започвали със специален музикален съпровод, изпълняван от оркестър, понякога в комбинация с грамофон.

До Първата световна война в Русе работят няколко киносалона, но въпреки триумфалното навлизане на кинематографа, пътят му е съпроводен с подозрения и нападки. На 2 октомври 1920 г. излиза Решение на Русенската комуна някои от кината да бъдат отчуждени за училищни нужди. Общинският съветник Найден Киров предлага; „Да се отчуждят кината „Модерен театър”, „Одеон” и „Сплендид”, защото със своя репертоар служат за разврат и опорочаване на нравите…”. Окръжният управител не утвърждава това решение.

През двайсетте години са правени опити за откриването на нови кина. През 1923 г. Марин Чолаков става собственик на кино „Олимпия”, което преди това е било цирк „Хиподрум”. През 1929 г. в това кино като съдружник влиза Петър Томов – образован и културен човек, с висше техническо образование, завършил в Германия. Той въвежда нови методи и техника в киното, както и „говорящия” филм в Русе през 1930 г.

През 1924/25 г. на ул. „Дондуков-Корсаков” работи кино „Виктория” с 250 места, в което се прожектират серийни криминални филми, започващи в 20 часа и завършващи чак след полунощ. На ул. „Княжеска” през 1928 г. се появява кино „Сан Стефано”. Първото читалищно кино е „Св. Георги”, открито през 1927 г.

Репертоарът на кината е разнообразен. „Последните дни на Помпей”, „Камбаните на свободата” – за италианската революция, „Тримата мускетари”, „Бягството на Наполеон от Москва”, „Децата на Капитан Грант”, „Дамата с камелиите” -  това са само част от заглавията, които съставят програмата на кината. 

Първият български игрален филм с Васил Гендов е прожектиран в Русе на 17 и 18 януари 1915 г. в кино „Аполо”. По този повод в „Софийски дневник” е публикувано съобщението: „Важно за всички русенци: „БЪЛГАРАН Е ГАЛАНТ” е първата българска кинокомедия, снета в София от специален оператор на „Модерен театър”, с участието на артисти от Народния театър-София. Всички прожекции на тази комедия са били масово посещавани. Много интересно е всеки българин да види първите стъпки на „Бай Ганьо” за съперничество със западноевропейските колоси. Рядък случай се предоставя на русенци: да видят в кинотеатър „Аполо” първото българско творение в областта на кинематографията. Комедията се прожектира само в събота и неделя – 17 и 18 януари.”

В края на 1929 г. – началото на 1930 г. в България навлиза тон-филмът, който много бързо се внедрява и в русенските кина. Първият тон-филм „Само теб обичам” се прожектира в „Модерен театър”. След това за няколко месеца се озвучават и другите кина.

Така прохожда киното в Русе…

Литература:

1. Когато киното прохождаше в Русе : По спомените на Димо Енев и съвременници. - Русе : Русе филм ;   Дара'95, 1995. - 54с.

2. Бърчева, Мариана. За появата на фотографа и кинематографа в Русе. // Изв. Ист. музей-Русе, 5, 1998, с. 149-155.

 

Свържи се с нас
Последвайте във Facebook!
Последвайте във Facebook!
Последвайте във YouTube!
Обадете ни се!
Пишете ни!
Намерете ни в Skype!
Намерете ни в Skype!
Пишете ни в Messenger!
Пишете ни в Messenger!
Намерете ни в SlideShare!
Остави съобщение
Работно време

понеделник - петък: 8.30 - 18.30 ч.
събота:                    9.30 - 17.00 ч. 

Международен конкурс за екслибрис

През 2017 г. Регионална библиотека "Любен Каравелов" организира XIII Международен конкурс за екслибрис.

Прочети повече
Международен конкурс за комикс и блицанимация

 

Ако сте изкушени от изкуството на комикса и харесвате творбите на Стивън Кинг, дайте воля на творческите си способности и създайте комикс или блицанимация върху част по избор от романа „Живата факла“.

Прочети повече
Освобождението на Русе
Освобождението на Русе

След тежки боеве и сключено примирие между Русия и Турция, руските войски, начело с ген. Тотлебен, влизат в Русе на 8/20 февруари 1878 г.

Прочети повече
Международна научна конференция
Международна научна конференция

Свободата вчера, свободата днес, свободата утре – на върха на копието ли е?

Прочети повече
Мечтите
Мечтите

Защо е важен изборът на професия и кой може да ни помогне за това - ще научите в събота, 25 февруари, от специалистите от Центъра по кариерно ориентиране.

Прочети повече