Времето е в нас и ние сме във времето...
16 февруари 2017 г.

Дигиталните колекции са разделени тематично и показват как образът на Апостола на свободата е съхранен в изобразителното, монументалното изкуство и документалното наследство.

Освен яркия словесен портрет, създаден от съвременниците на Левски, неговият документален образ е дошъл до нас чрез фотографиите, съхранили за идните поколения мъжествения лик на Апостола. През 60-те години на 19 век фотографията е още в младенческата си възраст, процесът на снимане  е бавен и мъчителен. Снимките се допълват на ръка, често пъти неумело и за сметка на автентичността. Въпреки това, до нас са достигнали няколко. Първите български фотографи, запечатали образа на Васил Левски, са Георги Данчов и Анастас Карастоянов - Самоковеца. Апостола позира с явното съзнание за величието на делото, на което вече се е обрекъл. Дълбоко осъзнат дълг, чистота и доблест лъхат от "байрактарския" портрет на Левски( август 1867). Двете групови снимки, спомен от участието на Левски във Втората българска легия, са направени в края на 1867г., в ателието на Анастас Карастоянов. Най-ценни са трите фотографии, направени през 1870 и 1872 г. в Копривщица от Никола Хитров и Васил Българянски.

Колекцията съдържа и факсимилета на важни документи от дейността на Апостола, като клетвата му, писмото му до Г. С. Раковски от 7.11.1866 г., "Нареда за работниците за освобождението на българския народ", писмената клетва пред БРЦК, окръжното писмо до революционните комитети в страната от 19.01.1872 г., автобиографията му в стихотворна форма. Включени са и фотографски изображения на родната му къща, оръжието, пред което са се клели революционерите и др. Интересни са и снимките на рода на Левски, поместени в издадения през 1923 г. единичен лист, посветен на 50 години от гибелта му.

Първият паметник на Левски е строен 17 години. Проектът е направен от софийския градски архитект, чеха А. В. Колар, на 29.07.1878 г. На чешкия скулптор Франц Новак, който по това време живее в София, е възложено да направи макет от гипс по изготвения от арх. Колар проект и по него строителите и каменоделците да изградят монумента. Затова и на редица места Новак е сочен за автор на паметника, но истинският създател на  бронзовия орелеф на Васил Левски е виенският скулптор Рудолф Вейр. Този пластичен портрет и до днес си остава един от най-хубавите. На 22.10.1895 г. паметникът е открит най-тържествено. По-късно, учреденото през 1893 г. Карловско  дружество "Васил Левски", обявява през 1902 г. конкурс за проект за построяване на паметник в родния град на Апостола. Първа награда спечелва Марин Василев и изпълнението  се възлага на него. Реализацията на проекта е през 1905 г. и е най-хубавата монументална творба на Марин Василев.

Основоположникът на българската скулптура Жеко Спиридонов създава през 1912 г. за Морската градина във Варна един от най-хубавите бюстове на Васил Левски в нашето изкуство. В извайването на монументалния образ на Дякона, по-нататък, се включват и много други известни български скулптори като Иван Лазаров (1942), Любомир Далчев (1947), Йордан Кръчмаров и  др.

Темата "Васил Левски" е скъпа на много представители на изобразителното изкуство. От периода след Освобождението са редицата живописни и литографски портрети на Георги Данчов - Зографина, един от сподвижниците на Левски, и Димитър Добрович. Освен с маслени бои, Данчов рисува няколкократно и литографски портрети на Апостола.

В първите години на 20 век Никола Михайлов създава маслените портрети на Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски. Многобройни са произведенията, пресъздали образа на Левски, както и сцени от неговия живот. Редица художници правят илюстрации към художествени очерци и разкази - проф. Симеон Велков, проф. Никола Кожухаров, Минчо Никифоров, Владимир Лазаркевич, Стоян Венев. Един от най-големите шедьоври е живописната картина на Борис Ангелушев "Обесването на Васил Левски". Други известни платна са : "Залавянето на Левски" на Никола Кожухаров, "Левски основава комитет" на Васил Стоилов, "Левски пред съда" на Калина Тасева и др.

Образът на Левски се явява и на пощенски марки, рисувани за първи път през 1929 г. от Христо Лозев. По-късно е издадена серия от 2 марки, дело на Борис Ангелушев. Образът на Апостола се появява и на монета от пет лева, автор е Георги Балджев.

Представените репродукции са от албуми от фондовете на Регионална библиотека "Любен Каравелов".

Тук можете да разгледате колекциите: ПАМЕТ ЗА ЛЕВСКИ; АКО СПЕЧЕЛЯ, ПЕЧЕЛЯ ЗА ЦЯЛ НАРОД - АКО ИЗГУБЯ, ГУБЯ САМО МЕНЕ СИ; ЛЕВСКИ В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО.