"Неговото творчество, изпълнителско изкуство и гражданска позиция инспирираха и вълнуваха... Някои предпочитат Илиев композитора, други диригента, трети – инспиратора, но с това казват само част от истината. За мен тези три същности у него са неделими. И именно това определя и обяснява голямото му влияние и над младите, и над възрастни, над тези, които вървяха редом с него, над приятели и противници". Иван Спасов – композитор и диригент
Константин Илиев е роден на 9 март 1924 г. в София. През 1946 г. завършва Държавната музикална академия (днес Държавна музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" София - ДМА). Учи композиция при проф. Панчо Владигеров, дирижиране при проф. Марин Големинов и цигулка при проф. Владимир Аврамов. 1946-47 г. специализира в Пражката академия за музикално изкуство дирижиране при проф. В. Талих и композиция при Я. Ржидки, посещава заниманията по четвърттонова композиция на проф. Алоис Хаба.
През 1947 г. Константин Илиев се завръща в България и за кратко време работи като музиколог в Радио София. През 1947-48 г. той е първият диригент на новооснования Държавен симфоничен оркестър в Русе, а следващия сезон, 1948-49 г., е назначен за диригент на балета на Софийската опера. От 1949-1952 г. е главен диригент на Държавния симфоничен оркестър и Народната опера в Русе. Тук той осъществява голяма част от своите творчески идеи като значително обогатява тематичния обхват на симфоничния и оперен репертоар – започват да се изпълняват и произведения на млади български композитори, утвърждаващи съвременните европейски стилистични и изразни похвати. През периода 1952-56 г. Константин Илиев е главен диригент на Варненския симфоничен оркестър.
1964 г. слага началото на педагогическата работа на Константин Илиев в Държавната музикална академия, а от 1970 г. той е професор по оркестрово дирижиране.
Константин Илиев напуска Софийска филхармония през периода 1969-1971 г. и осъществява цикъл от концерти и записи за грамофонната фирма "Балкантон" с оркестъра на Държавната музикална академия. През годините 1971-72 и 1978-84 той отново е назначен за главен диригент на филхармонията в София.
От 1972 до 1978 г. Константин Илиев живее в Добрич, където поставя началото на Фестивала на камерната музика. Последната му изява е на диригентския пулт през 1988 г. в Русе. Умира на 6 май 1988 г. в гр. Видин.
Започнал творческия си път през 40-те години на миналия век, Константин Илиев е личност, налагаща своето присъствие в българския музикален живот. Диригентското му изкуство обхваща творби от различни стилове и епохи и се отличава с темперамент и експресивност, които намират най-ярък израз в интерпретацията на произведения от съвременни автори. За пръв път в България под диригентската палка на Константин Илиев прозвучават редица творби от А. Онегер, П. Хиндемит, Б. Барток, И. Стравински, О. Месиан, Б. Бритън, Фр. Пуленк, А. Шьонберг, А. Берг и др. Между най-силните му творческо-интерпретаторски постижения са Фантастична симфония от Х. Берлиоз, Симфония от Ц. Франк, Реквием от Дж. Верди, симфониите на Дм. Шостакович, а от българските композитори значително място е отделено на произведенията на Л. Пипков, П. Владигеров, П. Стайнов, В. Стоянов, Ф. Кутев, М. Големинов и др. За своето диригентско изкуство той получава признание в много страни на Европа, Америка и Азия и има изключително голяма роля в популяризирането у нас на музиката на ХХ век. Константин Илиев е и отличен оперен диригент. Успешни са неговите изяви на сцената на Русенска и Софийска опери, както и по време на концертни турнета в Полша, Унгария, Румъния, Чехословакия и др. европейски страни.
Константин Илиев е един от най-значимите съвременни български композитори, творчеството му се свързва с т. нар. български музикален авангард. Композиторът твори в различни жанрове: автор е на балета “Чохеното контошче” (1958) и на оперите “Боянският майстор” (1962) и “Еленово царство” (1974); кантатно-ораториални творби, между които ораторията “Похвално слово за Константин философ, наречен Кирил” (1970) и кантатите “Той трябваше да дойде”, “Поема за мъртвите, посветена на живите” (1972), “Пролетни празници” (1975); на 6 симфонии и др. произведения за симфоничен оркестър; 7 Tempi concertati за различни инструментални ансамбли, 4 струнни квартета, духов квинтет и др. камерно-ансамблова и солова музика; на 5 песни за глас и пиано; хорова музика за различни състави, репертоарни за изпълнителите; филмова и театрална музика.
Константин Илиев е автор на монографии за композиторите Любомир Пипков и Лазар Николов и на много музикално-публицистични материали, свързани с творчеството на П. Владигеров, Д. Ненов, П. Хаджиев, Д. Шостакович и др.
