Роден Никола Михов (1877-1962)
06 март 1877 г. – 05 април 1962 г.

Един от строителите на българската библиография. На нея той посвещава повече от 60 години от своя живот. Според него библиографското изследване не може да започне без предварително изготвяне на подробен план, който включва всички възможни извори. Нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка, а да бъде видяна и подробно описана от самия библиограф.

Роден в Габрово. Израства в многолюдно семейство. Следва социология и биология в Женева и Брюксел, завършва с докторат по статистика. Учител в с. Драганово, В. Търново, Габрово, София. Поддиректор на Народна библиотека (1908-1909, 1911). Работи в големите библиотеки в Берлин, Виена, Париж, Марсилия, Лондон, Женева, където издирва данни за икономическата, демографската и културната история на България до Освобождението и за Турция. Посвещава много публикации на успехите на естествознанието през ХІХ век, произхода на човека, 100-годишнината на Чарлз Дарвин, на Жан Батист де ла Марк и др. От 1938 до 1957 година с малки прекъсвания живее и работи в Свищов, където помага при изграждането на библиотеката на висшето търговско училище (днес Стопанска академия Д. Ценов).

Основните му трудове са: "Населението на Турция и България през ХVІІІ и ХІХ в.", "Библиографски източници за историята на Турция и България", "България и българите според чужденците","София до Освобождението. Библиографско-статистическа скица" и др.  Те предизвикват редица положителни публикации, отзиви и рецензии.

През 1947 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките, а през 1952 г. е удостоен с орден “Кирил и Методий” – І степен.

Той почива в София на 85-годишна възраст.