• EnglishEnglish
Роден Николай Здравков (1923-1990)
10 февруари 1923 г. – 07 януари 1990 г.

Николай Здравков е роден е на 10.02.1923 г., в с. Брусарци, Ломско. Завършва Духовната семинария в София. От 1948 до 1952 г. учи оперно пеене  при двамата големи педагози  от Българска държавна консерватория  Катя Спиридонова и проф. Илия Йосифов. По това време той пее и в хор “Кавал”, а по-късно става солист на ансамбъла на Министерството на вътрешните работи. Важен момент от неговото професионално израстване е едногодишната му специализация през 1955/56 г. в Московския “Большой театър”, където той учи при Б. Покровски.

През февруари 1953 г. е назначен за стажант-солист в Русенската опера. Само след два месеца той прави своя успешен дебют в ролята на Марио Каварадоси от операта “Тоска” на Джакомо Пучини. През същата година младият артист извоюва първото си лауреатско звание и златен медал от Младежкия фестивал в Букурещ, а през 1954 - втора награда на конкурса “Дестинова-Буриан” в Прага. През 1956 г. е първи - този път във Вервие, Белгия, където получава предложение за дългосрочен договор за работа в чужбина. Тези отличия му отварят пътя за международна кариера. През следващите години той получава много предложения за работа на по-големи сцени у нас и в чужбина - сред тях и Парижката гранд опера.

За културната общественост в големия крайдунавски град талантливият младеж, който освен това притежава и красива сценична външност, се оказва истинска находка. Още с първите си спектакли и концерти Николай Здравков става безспорен любимец на русенската публика. На тази голяма любов той отвръща с взаимност и остава верен на Русе до края на живота си. През 30-годишната си активна творческа дейност като първи тенор на Русенската опера, той гостува в различни градове на страната и на много чужди сцени. Успешни са гастролите му в Съветския съюз, Австрия, Финландия, Югославия, Белгия, Турция, Полша, Чехословакия, Китай, Мексико, Куба..... Създава повече от 50 роли от класическия и съвременния репертоар. Броят на спектаклите му респектира - над 1 500. Много са и концертните изяви на Николай Здравков у нас и в чужбина.

Първата роля, с която той става известен в цялата страна е Надир от “Ловци на бисери”. Следват Херцога от “Риголето”, “Пинкертон” от “Мадам Бътерфлай”, Ленски от “Евгений Онегин”, Де Грийо от “Манон”, Вертер и Андре Шение от едноименните опери. Изключително голям е успехът му в ролята на Ричард от “Бал с маски”. За участията си в “Риголето” и “Мадам Бътерфлай” през 1959 г. русенският тенор получава държавната Димитровска награда, а по-късно става и “народен артист“ – едно изключително призвание за неговия талант.

Много са големите роли, с които Николай Здравков ще остане в историята на българския оперен театър – Андре Шение, Ленски, Де Грийо, Калаф, Ернесто, Граф Алмавива, Макдъф, Тамино... Ала зад сплетените линии на тия многобройни човешки маски играе винаги неговият собствен, единствен образ, осветен отвътре, който дава живот на всички поотделно. И така се раждат за публиката най-хубавите негови герои - озарени от дълбока духовност, нежност и благородство, живи и пълнокръвни,  различни и неповторими.

За своя изключителен принос в областта на българската култура приживе Николай Здравков е удостоен с орден “Кирил и Методий”  I  степен  и е носител на  наградите  “Русе” и “Златна лира”.

По “волята на съдбата” той се сбогува с театъра, изкуството и публиката  на 18  декември 1989 г. отново като Каварадоси от “Тоска”, изпълнявайки популярната ария “Там звездите блестяха” по време на юбилейния концерт, посветен на 40-годишнината от създаването на  Русенска опера.

Русенци се прощават завинаги със своя талантлив съгражданин на 7 януари 1990 г., когато внезапен инфаркт слага край на дните му.  

Днес името на Николай Здравков, заедно с имената на дългогодишните му партньори - сопраното Пенка Маринова и баритона Кирил Кръстев - е синоним на Русенската опера, на която той щедро посвещава своя талант. За него музиковедката Розалия Бикс казва: “Да пееш толкова години целия лиричен и спинтов репертоар това наистина е достойно за възхищение явление в българската певческа и музикална култура”.

За поколенията след него той остава безспорен пример за един от градителите на българското оперно дело.