• EnglishEnglish
Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!
09 ноември 2020 г.

Друг емблематичен цитат на сладкодумеца от Жеравна гласи: „Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня.“ На 9 ноември 2020 година честваме 140 години от неговото рождение!

Детските и юношеските години на Йордан Йовков преминават в родната му Жеравна. Учи също в Котел, а завършва гимназия в София. Още в младежките му години неговият учител по литература – поетът Иван Грозев, предсказва съдбата му на писател.

„Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто“ – казва Йовков. Той прекарва почти целият си съзнателен живот на фронта или пишейки за него като военен кореспондент. Участник е в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Познал ужасите и болката на бойното поле, Йовков обаче остава верен на титаничния си хуманизъм, който блика от всяка негова творба. По време на войните пише военни очерци и разкази, с които си спечелва име на талантлив разказвач, но в сърцата на българите влиза и остава като певецът на Добруджа, чиито отрудени хора оживяват в повестта “Жетварят”, сборниците “Последна радост”, “Вечери в Антимовския хан”, “Женско сърце”, романът “Чифликът край границата”. Родното си село Жеравна той описва в “Старопланински легенди”. Автор е също на комедии (“Милионерът”), драми (“Албена”, “Боряна”, “Обикновен човек”) и анималистични творби („Ако можеха да говорят).

Времето обаче не му стига да напише всичко, което иска. Умира от рак само на 57 години на 15.10.1937 г., за да остане завинаги в българската литература като един от най-великите ѝ класици.

Книгите на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на повече от  30, сред които арабски, виетнамски, китайски, персийски, финландски, хинди, шведски, японски и др. езици.