• EnglishEnglish
ВОДАТА Е ЖИВОТ
29 октомври 2021 г.

Излезе от печат най-новата творба на Боян Драганов „Водата е живот: История на „Водоснабдяване и канализация” – Русе. Издател на книгата е Регионална библиотека „Любен Каравелов”, редактор – доц. Живодар Душков. Оформлението, корицата и компютърната обработка са дело на доц. д-р Йордан Дойчинов и Стоян Стоянов. В историята са използвани снимки от архива на „В и К” – Русе и колекцията на Димитър Никифоров.

Във „Водата е живот”, освен историческата биография на русенското водно дружество, читателят ще намери и любопитни и малко известни факти за дунавския град и неговото водоснабдяване през периода 17 - 19 век: „През 1648 г. през Русе минал турският историк и пътешественик Хаджи Калфа, който пише, че „Русчук е голям град с „с около 6000 къщи. На брега се намират крепостта, митницата, хубав чешма, няколко бани и девет джамии..." В 18-то и в началото на 19-то столетие населението на града се е снабдявало с вода за пиене и бито­ви нужди от кладенци и река Дунав. Те се копаели безраз­борно и дълбочината им достигала до 30 метра. Водата била твърда и варовита. Изключение правел кладенецът край крепостта Левен табия, с дълбочина 40 метра, построен през 1860 г. от Ибрям паша. Дунавската вода се пренасяла със саки и за да стане годна за пие­не, се избистряла със стипца или с филтри, направени от издълбани красенски камъни във формата на конус.

Особени грижи за водоснабдяването на града са положени, когато е бил управляван от турския феодал Исмаил Ага Тръстеникоглу. По негова заповед през местността Извордере край днешния кв. Сре­дна Кула в Русе през 1805 г. била докарана изворна вода за пиене. Водопроводът бил изработен примитивно от обикновени глинени тръ­би и положен по склона успоредно на шосето Русе - Басарбово, ми­навал над Новата махала и влизал в Русе през портата Кюнту-капу. Всъщност именно този водопровод дал името и на портата – в превод:  „Вратата с кюнеца“ (тръбата). По това време Русчук имал пет двукрили порти с железни врати и подвижни мостове. Водата била в изобилие, около 216-280 куб. м в денонощие (3 - 3.5 л/сек ) и била разпределена в 46 чешми и 3 шадравана. На всички чешми бил издълбан следният надпис: "От тази чешма тече животворна вода. Посетители, честити, пий тази вода, за да се освежиш".

Първата градска чешма, захранвана от този водопровод е запазена и до днес. Намира се в двора на днешното основно училище „Ангел Кънчев“ (Свети Георгиевското школо в миналото)”...

Интересно, нали? А каква е историята до наши дни, читателят ще рабере, разлиствайки „Водата е живот” на Боян Драганов.

Няколко думи за автора. Боян Драганов  е роден на 25 октомври 1945 г. Дългогодишен русенски журналист и писател, окръжен кореспондент на редица централни вестници и списания. Носител е на национални награди за очерк и репортаж. Автор е на историческите очерци „100 години НТС“, „25 години ЗИТА“, „80 години водоснабдяване в Русе“, „100 години месопромишленост в Русе“ и др., и на книгите „Зад завесата на големите скандали 1“ – 2008 г., „Зад завесата на големите скандали 2“ – 2009 г., „Зад завесата на големите скандали 3“ – 2013 г., „Зад завесата на големите скандали 1“ (второ издание), – 2016 г. „Ангели и демони“ – 2017 г., „Водата е живот“ – 2021 г.

От 1992 до 2006 г. е редактор и издател на списание „Една седмица в Русе“.

Член на Съюза на българските писатели, носител на „Награда Русе - 2021“, категория „Литература и публицистика“.