Ваня Петкова (Ивана Петкова Петкова) е родена на 10 юли 1944 г. в София, в семейството на Петър „Петко“ Петков, син на белогвардейските имигранти Иван Искандеров „Скендербег“ – генерал от руско-черкезки произход, служил при император Николай II, и съпругата му Анастасия Житская – украинка от Полтава, които след началото на руската гражданска война през 1917 г. се преселват от Руската империя в България заради репресиите от страна на болшевиките, променят си фамилиите и се заселват в старопрестолната столица Велико Търново.
Майката на Ваня – Василка, с истинското име Василиса, е дъщеря на гъркиня и българин, която губи биологичните си родители безследно още като младо момиче по време на Балканската война и в последствие е осиновена от българско семейство в гр. Созопол. Василка и Петко кръщават дъщеря си с името Ивана, в чест на дядо ѝ ген. Иван Искандеров.
Поради тези факти, Ваня Петкова е често определяна като най-космополитната личност в българската литература. Белогвардейската история на нейното семейство по-късно служи като допълнителна пречка в кариерата на младата поетеса, изгряваща по време на комунистическия строй в България.
Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ с основна специалност „Славянска филология“ и втора специалност „Немски език“. През 1978 г. прави докторантура в Литературния институт „Хосе Марти“ в Хавана, Куба. През 1985 г. Ваня Петкова изучава арабски език в сирийската столица Дамаск, където живее три години, и написва „Арабски морски новели“ в съавторство със сирийския писател и прозаик Ахмад Сулейман Ал-Ахмад.
Според автобиографичната ù книга „Венсеремос“, посветена на нейния живот в Куба, сред близките приятели на Ваня Петкова са били бащата на Че Гевара – Ернесто Гевара Линч, американската активистка Анджела Дейвис, съветските поети и публицисти Евгений Евтушенко и Булат Окуджава, писателите Пабло Неруда, Улиям Сароян, южноафриканската певица Мириам Макеба, българският поет Дамян Дамянов, и бившия президент на Палестина – Ясер Арафат.
През 1992 г. заминава за град Одеса, Украйна, където живее пет години и превежда творчеството на редица украински автори на български език. В Одеса тя започва да пише автобиографичния си роман „Бог е любов“, който остава незавършен.
Ваня Петкова е автор на 34 стихосбирки, 6 романа и новели. Преводачка от украински, руски, арабски, арменски, немски, испански и френски език. Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикуват нейно стихотворение във вестник „Средношколско знаме“, което тя посвещава на връбче. През 1965 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Солени ветрове“.
Умира на 26 април 2009 г., седмица след издаването на новата ѝ стихосбирка „Пиратски стихове“, посветена на американския актьор Джони Деп, от инфаркт на миокарда в болницата на град Първомай.
Какво от Ваня Петкова в русенската библиотека: „Гръм“, „Страсти“, „Триптих“, „Грешница“, „Прощаване“, „Земетресение“, „Предсказание“, „Кестенова любов“, „Арменска песен“, „Цигански романс“, „Пиратски стихове“, „Обратна река“, „Черната гълъбица“, „Куршуми в пясъка“, „Детство в кошница“ (разказ за деца), „Синята книга“, „Солени ветрове“, „Нунче, внучката и дядо Качи“ (приказка), „Обет за мълчание“, „Оли, Оли, охлювче“ (разказчета за деца), „И ние сме България“, „Venseremos“ (лични есета за Куба, срещи с известни латиноамерикански писатели и революционери).
