Веселина Маринова Геновска е родена на 1 октомври 1911 г. в град Левски. Завършва прогимназия в родния си град и постъпва в професионално домакинско училище. Работи в шивашко ателие в София и продължава да се образова във вечерна гимназия. Машинописка е в адвокатска кантора. Самообразова се, научава френски, чешки, полски, словашки и руски. През 1936/37 г. завършва театралната студия, ръководена от режисьора Боян Дановски.
Публикува от средата на 30-те години на ХХ в. До 1944 г. издава няколко сборника с разкази и осем повести. След 1944 г. се ориентира към по-мащабно епично творчество: исторически романи, но и други, свързани със строителството, появата на различни заводи и т.н., определяни като „производствени романи“.
През 30-те г. на ХХ в. се подписва като Веселина Геновска-Герчева. Посещава Франция, Полша и Чехословакия (тогава). До такава степен овладява чуждите езици, че започва да прави професионални преводи от полски и чешки. През 1946/47 г. работи във Варшава като аташе по печата в българската легация. През 1959 г. е назначена за директор на Българския културен център в Прага, където развива многостранна културна дейност.
От Веселина Геновска са издадени книгите: „От майчин дом до пазаря на любовта” (разкази), „Сестра Добринова” (повест), „Далечни брегове” (разкази), „Лицата на огледалото” (разкази), „Пропасти” (повест), „Седемте пръстена” (повест), „Две майки” (повест), „Огън, който блуждае” (повест), „Театрално училище” (повест), „Прародина” (разкази), „Стъклени стени” (повест), „Залез. Трилогия” (1947), „Братя” (повест), „Бригадирски сборник” (в съавторство), „Стачка” (роман), „Светлини” (роман), „Разкази”, „Три повести”, „Любима земя” (роман), „Златната врата” (разкази за деца и юноши), „Ламби Кандев” (биографичен очерк), „Иван Недялков - Шаблин” (биографичен очерк), „Тревожна пролет” (роман), „Повест за Юлиус Фучик”, „Седем години” (роман), „Слънчева долина” (роман), „Избрани разкази”, „Пролетни води” (повест), „Зора над Преслав” (роман).
Геновска е член на Клуба на българските писателки до 1944 г., на Съюза на българските писатели.
Умира на 18 октомври 1960 г. в Прага.
Какво от Веселина Геновска в русенската библиотека: „Стачка“, „Разкази“, „Прародина“, „Затворената врата“, „Пролетни води“, „Стъклени стени“, „Тревожна пролет“, „Любима земя“, „Повест за Юлиус Фучик“, „Седем години“, „Ламби Кандев. Биографичен очерк“, „Зора над Преслав“, „Две майки“, „Три повести“, както и нейни преводи от чешки, полски, руски, сръбски, френски и испански езици.
