• EnglishEnglish
ГЕОРГИ РАКОВСКИ – КОГОТО ТРЯБВА ДА ПОМНИМ И ДА СЛЕДВАМЕ ІІ част
07 януари 2021 г.

проф. д.н. Венелин Терзиев

Министерство на културата на Република България, София

Военна академия „Георги Стойков Раковски“, София

 

Русенски университет „Ангел Кънчев“, Русе

 

Румен Скрински пише за него, „Дунавски лебед“ е основа на ранната възрожденска публицистика.

Георги Раковски започва да работи върху „Дунавски лебед“ с цялата си енергия. Трябва да отбележим, че дори при едно бегло сравняване на новините и дописките във вестниците „България“ и „Цариградски вестник“, които излизат в Цариград, в „Дунавски лебед“ информацията винаги е най-бърза, най-достоверна, плътно аргументирана и даваща по-ярка светлина върху съответната проблематика в балкански и общоевропейски контекст. Тези факти още веднъж идват в подкрепа на изключителния нюх, с който Георги Раковски е бил дарен. „Дунавски лебед“ за кратко време се превръща във вестник – пример за тогавашните издания.

На страниците на своя печатен орган българският публицист води упорита борба с всякакъв вид народни врагове. С живо слово и блестящо красноречие Раковски поставя въпросите на деня: коментира нуждата от премахване на фанариотското духовенство, представя различните верски опасности за единството на българите, поставя темите за образованието и моралното въздигане на националния идеал чрез въоръжена и открита съпротива. Читателите бързо разбират, че пред тях стои вестник, който брани обикновения човек и защитава интересите му. Отвсякъде се получат възхвали и поздравления.

В „Дунавски лебед“ Раковски дава съвети, насърчава, апелира, припомня, съпоставя, изисква. Сериозно обостреният му журналистически усет наблюдава европейската политика на останалите страни, търси близките закономерности и прави препратки с положението на българския народ под сянката на полумесеца. Раковски реагира на всяка новина от страниците на западния печат, която касае българите. В своя вестник той опровергава или се съгласява с казаното, мъчейки се да създаде впечатление и да изгради чрез статиите си отношение към великите сили по наболелите български въпроси. „Дунавски лебед“ коментира политически, икономически, социални въпроси, външнополитически проблеми, представя недвусмислено отношение към Високата порта и националноосвободителните движения в Европа.

Естествено е, че за много хора Раковски се превръща в отявлен противник, заради тона, който прокарва по страниците на „Дунавски лебед“. Тон, родил се в противоречие с умерените просветителски възгледи на мнозина общественици. Дързък, пламенен и с забележителна убеденост в правотата си, Раковски превръща „Дунавски лебед“ в един колос на ранната българска възрожденска публицистика. Истинският талант на редактор, журналист и анализатор Раковски разгръща на страниците на своя печатен орган.

След големия успех на „Дунавски лебед“, на 8 март 1864 година излиза първият брой на вeстник „Будущност“. От него са издадени общо 10 броя. Вестникът изиграва своята роля на скрепител на българо-румънската дружба, защото се печата на двата езика, а и разисква общи проблематични въпроси. Че вестникът е свършил своята работа, говори това, че турското правителство наредило да бъде осъждан на смърт всеки, който бъде видян с „Будущност“ в ръка.

На 9 юли същата година излиза от печат първият и единствен брой на последния вестник на Раковски – „Бранител“, който за съжаление не успява да се развие като печатен орган.

След така стеклите се обстоятелства около двата вестника, през 1865 година Раковски се отдава на една своя стара мечта. Тя е свързана с издаването на списание, в което да се разглеждат въпроси, засягащи българската история, фолклор, митология и народна мъдрост. В Букурещ излиза единственият брой на „Българска старина“ – внушително по обем книжно тяло с цели 208 страници. Списанието нямало успех, а Раковски приключва дейността си като редактор на вестници и списания, застигнат от материални лишения и заболявания.

В продължение на девет години – от 1856 до 1865 година – Георги Раковски издава общо четири вестника и едно списание, от които излизат 92 броя. Към тях трябва да прибавим двата пробни броя на печатни органи, няколко извънредни листа и четири притурки. Ясно е, че не мащабното по обем публицистично творчество изгражда силния авторитет на котленеца като майстор на журналистическото перо.

Съдържанието. В него трябва да търсим силата, която излъчват текстовете на Георги Раковски. Всяка бележка, дописка, коментар и анализ резонира с трепетите и очакванията на голяма част от българския народ, открил в „Дунавски лебед“, пък и в останалите издания, печатен орган, който осветлява проблемите на делника, дава съвети за по-добро настояще и чертае аргументирани схеми за бъдещия ден.

Въздействието, което оказват вестниците на Раковски, е поразително. Съчетавайки в себе си качествата на народопсихолог, на човек здраво свързан с времето си и същевременно надраснал го, българският публицист успява да отговори на вълнуващите политически и идейни въпроси, които рефлектират върху общественото развитие на отечеството.

Георги Стойков Раковски за пръв път дава пример за журналистика в служба на националната борба. Неговият блестящ талант, в съчетание с изключителната му способност да се ориентира в обществено-политическите процеси, ражда плодотворни години в полето на българския периодичен печат.

Раковски пръв използва думата „олигархия“ според Тодор Бакърджиев (брой 126, март 2020, „Литературен свят“):

„Наскоро прочетох една библиографска рядкост – книгата на академик Н. С. Державин „Лекции по българската история“, изнесени през зимата на 1943/44 година в Москва. Представена е на български през 1946 г. от издателството на Българската работническа партия (комунисти).

В главата „Георги Стойков Раковски 1818 – 1867“ авторът засяга и темпераментно непримиримата борба на Раковски с нотабилите.

„Като казваме народа, разумяваме всичките добри българи, изключающи чорбаджиите.“, пише в 1864 г. Раковски. Той нарича българските богаташи „наследници на еничарите“. Гневът му стига дотам, че говори в крайност дори за тяхното унищожаване. Войводата Панайот Хитов казва: „Раковски беше скаран с всички букурещки чорбаджии – вардеха се и тие от него.“ Принуден поради техните интриги да спре през 1864 г. своя българо-румънски вестник „Бъдущност“, великият възрожденец отправя към бъдещето следните редове:

„Тий са человеци в главите, коим е влязъл един олигархически дух и изискват всяко българско дело да става само по тяхна воля и по тяхно убеждение. Тий презират народа и никога не са помислили да съсредоточат в едно неговите мисли. Всичко, що са досега вършили под името народно дело, не е било такова, но водило се е по самата точка зрения личнаго интереса, а най-паче убийственаго егоизма!“

Протестът на Раковски срещу народните експлоататори не се ограничава в национални рамки. Пак със същите мотиви – да защити бедните от грабителите, Раковски протестира против преселването на видинските българи в Русия, където ги очаква „мъчителното монголско правителство“ на царизма и „вечни мъки“, ако попаднат в неговите „железни нокти“.

Не знаем дали бащата на организираното българско поборничество, владеещ няколко езика, не е прочел нещо от „Държавата“, където в главата „Олигархия“ Платон в един по-друг смисъл казва: „Колкото парите са повече, толкова е по-недостъпна олигархията“. Но от днешен исторически ъгъл може да се каже, че Раковски е първият български публицист, който е използвал понятието олигархия в много остър социално-политически контекст, актуален и до днес.

Между другото да добавим, че „Бъдущност“ е третият вестник, редактиран от Раковски, списван и на румънски, в сътрудничество с Димитър Великсин и с румънския публицист и учен Б. П. Хъшдеу. Излиза в десет броя от 8 март до 17 май 1864 г. Високата порта забранява внасянето на вестника в пределите на империята и заплашва разпространителите му със смъртно наказание.

Типични за „Бъдущност“ са обзорните статии, проследяващи проблемите в исторически план или разглеждащи паралелно съдбата на европейските и балканските народи. Раковски използва новите за българската публицистика форми на памфлета. С тази традиция той става предтеча на публициста сатирик Христо Ботев, който още по-силно заклеймява чорбаджиите – олигарси.

Франсоа Волтер казва, че „Великите дела винаги са съпроводени с големи препятствия.“, което описва по най-точен начин изконното въжделение за движение напред. И може би е прав, че всичко това ще се случва по труден и болезнен начин, който не съставлява само едно оцеляване, а един възход.

Обикновено ние българите сме поставяли винаги на преден план изконната ценност да се образоваме и да даваме напътствия на нашите деца да получат по-добро образование. Дори и поизкривено в наши дни тази дълбока семейна традиция съществува и е част от нашето съществуване. Ние всички искаме нашите деца да получат добро образование, но поизкривената ни ценностна система ни поставя в далеч не съвсем изгодната позиция да ги тласкаме да отидат да сторят това в чужбина. Това по един или друг начин съставя мироглед и ценностна система на младия човек в обществото, в което попада. Безспорно натрупаните знания и опит са дълбока ценност, но те ще са още по-полезни и важни за българското общество, ако те са приложими тук в България. И когато сме изправени пред съдбоносни решения, кризисни ситуации или революции се обръщаме към онази притихнала част на нашето общество, която е носител на съкровени идеи, мъдрост и сила – за да почерпим енергия и продължим напред.

Ще си позволя да припомня един вдъхновяващ цитат на Любен Каравелов: „Историята ни учи, че само тогава един народ е изгубен, когато няма вече идеи, които да го ентусиазират…“ Не ние, не днес и не сега ще правим оценка на делото на Раковски. Но нито привържениците, нито критиците му могат да отрекат, че именно ентусиазма и пламенността, с които той захваща всяко едно начинание, са имали силата да ентусиазират и будят народната свяст.

И няма как да не бъдем следовници на Раковски, както той казва: Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…“ и защото „Истина се никоги не покрива за всегда; тряба един добър ден да я извади на бял свят!“

 

Използвана литература:

1.    Арнаудов, М. Георги Стойков Раковски. Живот – дело – идеи, С. Наука и изкуство, 1969.

2.    Анчев, Панко. Г. С. Раковски и борбите за църковна независимост. // Литературен свят,  брой 48,  февруари 2013.

3.    Бакърджиев, Тодор.  Раковски пръв използва думата “Олигархия”. // Литературен свят, брой 126,  март 2020.

4.    Литературен свят, https://literaturensviat.com/?p=71766, (01/2021).

5.    Семова, Л., Люцканова, Р., Стоева, Х. Георги, С. Раковски и село Имрохор, Чаталджанско. // Литературен свят, брой 48,  февруари 2013.

6.    Стъпов, Петър.  Най-достойният син. // Литературен свят, брой 89, ноември 2016.

7.    Ханчев, Веселин. Раковски и нашето време. // Литературен свят, брой 87,  септември 2016.

8.    https://bulgarianhistory.org/publicista-rakovski/ (01/2021)

9.    https://abritvs.com/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F/ (01/2021).