• EnglishEnglish
Георги Мицков
03 април 2025 г.

Георги Христов Мицков е роден на 3 април 1921 г. в Пазарджик. Завършва класическа гимназия в София и романска филология в Софийски университет. Син на деец на ВМРО, завършил живота си в емиграция. Заради потеклото си и като франкофил е репресиран от тоталитарната власт. Бил е в затвора и в лагера „Богданов дол“. Работил в „Лесопаркове“ – Витоша от 1953 до 1972 г.

С литературна дейност се занимава от ученическите си години, но комунистическата цензура дълго не го допуска до печата. Започва да публикува към края на 60-те години – предимно превод на поезия и рецензии, по-рядко оригинална поезия, в сп. „Септември“, „Пламък“, „Простори“, в. „Литературен фронт“. От 1957 г. е кореспондент на белгийското сп. „Centre des etudes poetiques“, от 1960 – постоянен член-жури на Фондацията „Biennales Internationales des Poesie“ (Белгия).

Превежда предимно поезия от английски, гръцки, испански, немски, португалски, румънски, руски, френски, шведски и др. езици. За преводите си на италианска поезия е удостоен с международната награда Circe-Sabaudia.

Георги Мицков е поет, преводач и съставител, автор на стотици статии, предговори, портрети и есета за българи и чужди, най-вече западноевропейски писатели. Лириката му е интимно-изповедна. Творби на Мицков са преведени на френски език.

Умира на 2 май 2002 г. в София.

Какво от Георги Мицков в русенската библиотека: „Стихотворения. Балада за най-самотния“, „Съвременна португалска поезия“(антология), „Отчаян пешеходецо“, „Осем италиански поети“ (сборник стихотворения), „Най-хубавите мигове“, „Яростно мълчание“.