• EnglishEnglish
Гражданинът на света, който не забрави родния си град Русе
23 юли 2020 г.

„Всичко, което преживявах по-късно, вече се бе случило някога в Русчук.“ Това, превърнало се в крилата мисъл, откровение на родения в Русе нобелов лауреат Елиас Канети, е записано в първата книга от автобиографичната му тетралогия "Спасеният език", "Факел в ухото", "Игра с очи" и "Парти по време на война: годините в Англия". Макар много хора да възприемат фразата като клише, тя е показателна за дълбоката сетивност на бъдещия писател и отношението на гения към родното място, там, където корените на рода му пият вода от разноцветната памет на русенското многонационално общество.

Елиас Канети е роден на 25 юли 1905 г.  в крайдунавския град, в сефарадско-еврейското семейство Канети. Родът на баща му - Жак Канети, се мести от Одрин в Русе през 19 век, където представителите му развиват успешен търговски бизнес. Майка му е от сефарадския род Ардити, които са сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Елиас прекарва най-ранните си детски години в града край Дунав. През 1911 г. семейството се мести в Манчестър, а в следващите години живее в различни европейски градове.

Въпреки че е немскоезичен автор - белетрист, есеист и драматург, Канети живее във Великобритания до 70-те години на миналия век. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография. На 14 август 1994 г. умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.

Влияние над него упражняват критикът Карл Краус, също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд. Логично основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си "Сватба" (1932 г.) и "Комедия на суетата" (1934 г.). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението", който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война. Значими негови произведения от втората половина на ХХ век са записките му "Провинцията на човека" (1973 г.), характерологичните му етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът" (1974 г.), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975 г.), автобиографичните книги "Спасеният език" (1977 г.), "Факел в ухото" (1980 г.) и "Игра с очи" (1985 г.) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987 г.) и други.

През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ.

Регионална библиотека „Любен Каравелов“ съхранява книгите на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети, преведени на български и в оригинал, за всеки любознателен читател, който иска да се докосне до неговия гений.

А през 2005 година първото издание на Международния конкурс за миниатюрна графика, организиран от библиотеката – „Международен конкурс за екслибрис – Елиас Канети 1905 – 2005, Русе“, е посветен на 100-годишнината от рождението му  и е част от общинската програма за честването на юбилея на нобелиста. В него участват 14 творци с 32 творби. Международното представителство е на художници от Русия, Беларус, Турция и Македония.

От тогава до днес стотици автори на приложната графика от петте континента и държавите по поречието на Дунав изпращат свои творби в Русе. След 15 издания на различни творчески теми и повече от 30 000 творби в колекцията на библиотеката, конкурсът за екслибрис с първа тема Елиас Канети, се превърна в еталон за професионализъм на световно ниво и феномен на колективната културна памет.

Макар прекарал само 6 години в началото на живота си в Русе, Елиас Канети остава свързан с родното си място за цял живот. Гражданин на Европа и световен гений на перото, писателят е пример за родолюбие, превърнал себе си в посланик, а най-значимата част от творчеството си - във визитка на европейския дух на българската дунавска столица.