• EnglishEnglish
175
Димитър Маринов (1846-1940)
14 октомври 1846 г. – 10 януари 1940 г.

Димитър Маринов е роден на 14 октомври 1846 г.  във Вълчедръм, Монтана. Осиновен е от ломския търговец Марин Бонев. Учи в Рилския манастир при Неофит Рилски (1863). От 1867 г. до 1870 г. учи във Военномедицинското училище в Цариград. През 1875 г. Димитър Маринов завършва Философския факултет в Белград и става учител в Лом. За укриване на Ботеви четници е осъден на две години затвор. След Освобождението е депутат в Учредителното събрание (1879), съдия и учител в Силистра, Русе и Видин. В периода 1888 - 1893 г. Димитър Маринов е директор на Русенската мъжка гимназия "Княз Борис", а през 1894 г. - директор на Народната библиотека в София. Той е основател и първи директор на Етнографския музей (1904-1908). В Русе създава първия български етнографски албум с 46 снимки, подготвен за Пловдивското изложение през 1892 г. През 1914 г. е главен редактор на русенския вестник "Борба".

Димитър Маринов е изследовател на българската народна култура, събира етнографски материали, които публикува в поредицата "Жива старина", издавана в Русе. Автор е на "История на българската литература" (1887),  "Как е създадена българската екзархия" (1898), "Евтимий патриарх Търновски" (1900) и други.

През 1921 г. Димитър Маринов приема духовен сан и се оттегля от обществения живот.