• EnglishEnglish
Доростолски и Червенски митрополит Григорий (1828-1898)
30 ноември 1828 г. – 17 декември 1898 г.

Митрополит Григорий Доростолски и Червенски е роден през 1828 г. в с. Сороки, Бесарабия, в  българско преселническо семейство, със светското име Георги Немцов. За кратко време е послушник в молдовския манастир „Нямцу“. На 17-годишна възраст отива в Света гора като послушник в Хилендарския манастир, където през 1846 г. е постриган в монашество с името Григорий. Там става ученик и  последовател на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и Г. С. Раковски. От тях той приема не само идеите, но и формира духовната си сила. В периода 1861-1862 г. Григорий изпраща до Г. С. Раковски 6 писма, свързани с църковната борба и документалното наследство на Неофит Бозвели. Анализирайки ги, още през 1937 г.,  академик Михаил Арнаудов пише: „Извън всички други заслуги на Григория, тая да е запазил тъй ревниво ръкописите на Неофита Бозвели, както и някои важни документи из архивата на Илариона Макариополски, трябва да се оцени твърде високо. Без неговата преданост към учителите му и неговата грижа за прибиране на това скъпо наследство началната история на черковния въпрос не би могла да се пише тъй сигурно”.

В периода 1848-1850 г. Григорий учи в училището в Карея на Света гора, след което в Куручешменското училище в Цариград, но не го завършва и се връща в Хилендар. От 1857 г. продължава образованието си в  богословското училище на о. Халки, което завършва през 1863 г. с успех „Превъзходен“ и научната степен „Доктор на богословските науки“. Владее немски, гръцки, турски, руски и румънски език.

През 1851 г. в Цариград, където пребивава с архимандрит Иларион, Григорий е ръкоположен в йеродяконски чин.  На 19 март 1854 г. по поръчение на Светогорското висше управление Григорий заминава за България заедно с Иларион Макариополски, където за две седмици подменят в много манастири гръцките богослужебни книги с български. От 1863 г. до  1869 г. Григорий служи в българския храм „Св. Стефан“ в Цариград и е главен учител в училището към него. На 17 юли 1866 г. Григорий е удостоен от Патриаршията с архимандритско достойнство. 

На 28 февруари 1870 г. със султански ферман е учредена самостоятелната българска църква, а на 16 февруари 1872 г. Антим І е избран за екзарх. Той заедно със Светия синод започва да назначава владици в екзархийските епархии. На 1  юли 1872 г. Григорий  е избран и хиротонисан за първия Доростолски и Червенски екзархийски митрополит. На 25 август 1872 г. митрополит Григорий пристига в Русе. Посрещнат  тържествено в града от множество хора, той произнася прочувствена реч, с която спечелва сърцата на мнозинството и поставя основите на бъдещото „укрепване на духовенството, устройване на училищата и издигане на нравственото съвършенство като висша морална ценност на индивида”. През септември 1873 г. в три отворени писма – за църковния брак, за свещите като жертвоприношение и за благонравен живот митрополит Григорий отправя съвети и напътствия към християните за нравствено съвършенство и духовна висота.  Като митрополит, Григорий е взискателен и принципен администратор. Според Д. Ганчев, един от екзархийските секретари,  митрополит Григорий нямал представителна фигура. „Бил възнисък, слаб, с нервна конструкция човек. Умни, силно изразителни черни очи. Чело високо, коса къдрава, типичен римски нос. В речта си е кратък, ясен. И слогът в писмата му е такъв. Никакви повтаряния, никакви украси. Такива са проповедите му. Кратки, но съдържателни”. В наситените със събития 1875  и 1876 години митрополит Григорий дипломатично контролира дейността си, в съответствие със сана си, пред властта и в защита на християнското население.

1878 година е отбелязана в дневника за лична кореспонденция на Григорий като „НОВ ПЕРИОД НА ЦЪРКВАТА НИ, ОСВОБОДЕНА И ОТ ТУРСКОТО РОБСТВО“. В тази връзка известният русенски учител Димитър Маринов пише: „Нашите дейци – мирски и духовни избраха еволюционен път, по който нашия народ в целокупното българско отечество ще закрепне национално, ще се въздигне стопанствено, търговско, и в просветно отношение и тогава чак ще почне да се мисли и за политическо освобождение”. Тези думи са най-точната характеристика на действията  и  личността на Митрополит Григорий, определен да бъде духовен водач  в сложната епоха на вилаетския Русчук.

На 15 януари 1879 г. Митрополит Григорий получава специална покана от княз Дондуков-Корсаков за участие в Учредителното събрание в Търново, откриващо се на 10 февруари 1879 г. и потвърждава присъствието си. Събранието се провежда на 17 април 1879 г. и избира първия български монарх – княз Александър Батенберг. За Григорий, като подпредседател на Първото Велико народно събрание,    Симеон Радев пише в книгата си за строителите на България: „Русчушкият Митрополит Григорий като взема думата, каза, че кандидати имало доста…..За българите трябва един човек млад,  пълен с енергия. Най после …принц Александър Батенберг…може да удовлетвори всичките искания. При произнасянето името на принц Александра всички депутати скочиха на крака и единогласно ура възвести единодушния избор на принца за княз на България”.

Бурният и напрегнат живот на митрополит Григорий влошава здравословното му състояние. Болестта не  позволява участието му в Първото Обикновено народно събрание. Във Второто Обикновено народно събрание дейността на  митрополит Григорий е насочена към определяне на решенията на Комисията по изработване на законопроект за църковно управление. При уреждането на църковните дела в Княжеството текат разисквания определящи участието на гражданската власт в Църковното управление, ограничаване едноличната власт на Екзарха и налагане синодалното управление на Българската църква. Тези въпроси предизвикват остри дебати в държавата и църквата, в които особено активен участник е Доростоло-Червенския митрополит. По негово предложение чл. 39 на Търновската конституция е редактиран в следния вид: „Българското Княжество от черковна страна, като съставлява една неразделна част от българската черковна област, подчинява се на Светия български синод, върховната духовна власт на българската черква, гдето и да се намира тая власт. Чрез последната Княжеството съхранява единството си с Вселенската восточна черква във всичко, що се отнася до догмите на вярата”.

Намесата на държавата в църковните дела и зародилата се криза между тях се проточва във времето. Донякъде затихва с утвърждаването на Екзархийския устав от Третото Обикновено народно събрание, приспособен за Княжеството. Митрополит Григорий е ярък противник на държавната намеса и многократно изразява устно и писмено своята позиция, с което си създава  многобройни противници.

На 10 август 1887 г., с пристигането и възкачване на българския престол от  Фердинанд СаксКобург-Готски, за митрополит Григорий настъпват благоприятни промени, той става добър приятел и съветник на новия княз. „Към русенския митрополит Григорий, споделя екзархийският секретар Д. Ганчев, княз Фердинанд питаеше особено уважение. Никак непристорно, защото бе продължително и трая до самата смърт на достойния архипастир”. Това приятелство топли дните и нощите на митрополит Григорий в едно трудно време на нечисти страсти и партизански домогвания, които непрекъснато го преследват, защото конфликтът гражданска – духовна власт не е приключил. Той присъства и  в следващите години, и само умението на митрополита да излиза винаги читав от заплетените ситуации спасяват него и духовните му събратя от незавидна съдба. След миропомазването на престолонаследника Борис  за православен християнин на 2 февруари 1896 г. от русенския митрополит Григорий, този конфликт леко затихва.

Митрополит Григорий Доростолски и Червенски умира на 17 декември 1898 година.

Загубата на този достоен йерарх е най-точно изразена от русенския учител Димитър Маринов: „Аз спирам. Да се напише биография на тоя деец, ще трябва обемист том… Какъв велик образец за възпитанието на нашето младо поколение ще бъде биографията на тоя велик светител и велик патриот”.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Билчев, Тодор и др. Митрополит Григорий Доростолски и Червенски : Живот и дейност 1828 - 1898 / Тодор Билчев, Диана Костадинова. - В. Търново, 2006, с. 7-100.

2. Митрополит ГригорийДоростолски и Червенски : 100 г. от блажената му кончина : Юбил. сб. / Николай Генчев и др. - В. Търново, 2001, с. 13-31.

3. Митрополит Григорий Доростолски и Червенски1872 - 1898 : Док. сборник / 

4. Състав. ТодорБилчев. – Русе, 1998, с. 7-42.

5. Темелски, Христо. Екзархийските митрополии в Русе. // Алманах за ист. на Русе, 2, с. 192-203.

6. Темелски, Христо. Султанският ферман от 27 февруари 1870 г., основание и дейност на Българската екзархия в Цариград. // Духовна култура, 1995 № 8, с. 23.

7. Хаджиниколова, Елена. Митрополит Григорий, Доростолски и Червенски. // Ист. преглед, 2000, № 1-2, с. 255-259.