EnglishEnglish
Една русенка се завръща в Русе
31 май 2018 г. 17:00 ч. – 18:30 ч.
Регионална библиотека "Любен Каравелов", Читалня

Ани Гергова е родена на 10.09.1937 г. в гр. Русе, където завършва средното си образование. Висше образование придобива в СУ „Св. Климент Охридски", специалност „Българска филология" и специализация „Библиотекознание и библиография" (1956-1961). Завръща се в родния град, където преподава литература (1961-1964), а след това работи като библиотекарка в Българската търговска палата (1964-1967). От 1967 до 1971 г. е редовна аспирантка по книгознание в Софийския университет под ръководството на проф. Тодор Боров. През 1972 г. защитава дисертация и получава научната степен „кандидат на науките" (днес „доктор"). Избрана е за научен сътрудник в Научния център към Комитета за печата (1973); за „старши научен сътрудник" II степен (1982), научен секретар и заместник-директор на НИИ по култура (1977-1991). Защитава дисертация и придобива научната степен „доктор на филологическите науки" (1989). Избрана е за „професор" в самостоятелна специалност „Библиотечно-информационни науки" към философския факултет на Софийския университет и поема нейното ръководство до 1999 г. Председател е на Съюза на библиотечните и информационните работници (2000-2002) (от 2008 г. - Българска библиотечно-информационна асоциация). Председател е на Международната асоциация по библиология (2002-2006). Член и председател е на Специализирания научен съвет по литературознание към ВАК, а от 2005 г. - на Специализирания научен съвет по библиотечно-информационни науки.
Ани Гергова има над 240 публикации на статии, студии и изследователски проекти в България и в Русия, Франция, Полша, Италия и Германия. Автор е на трудовете: „Книголюбието на възрожденците" (1985), „Книгознанието в България" (1987), „Книжнината и българите: XIX - началото на XX век" (1991), „Книгознание" (лекции) (1995), „Книжовно-документално наследство" (2006); съставител на сборника „Четене и читатели: методологически и методически проблеми на изследванията" (1990); съставител и автор на „Българска книга: енциклопедия" (2004).
Трудът „Книжовността на Българското възраждане" обобщава дълголетния изследователски и преподавателски авторски опит в областта на историята на книгата, книгоиздаването, библиотечното дело, книготърговията и четенето, разисквани в контекста на водещи школи в европейската наука за книгата. Приложен е нов подход в проблематиката, като е търсена изчерпателност на възрожденската книжнина, а също нейната историческа перспектива през XX и началото на XXI в. Цялостното изложение откроява изводи за съотношенията между различните сектори на книжовния живот, обуславян от социално-политически, организационни и технологични фактори. Търсена е ролята на авторството и на читателската култура.