Известният български художник и поет Роман Кисьов избра русенската библиотека за пазител на духа на своя баща. От днес библиотеката притежава първата пишеща машина – Consul, на дълбоко свързалия житейската си и творческа съдба с Русе поет и преводач на поезия Здравко Кисьов. Освен машината, на която той е написал първите си книги, дарението включва библиофилско двуезично издание (на български и украински език) „Светлопис“, излязло от печат в началото на годината в Киев, копие на ръкописа на стихотворението УТРИННА ПЕСЕН ЗА МОЯ ГРАД от 1964 г., посветено на Русе (оригиналът се намира в Държавен архив – Русе), и десет броя от сборника с избрани стихотворения на Здравко Кисьов „Светлопис“, включващо най-хубавите му стихове, някои от които читателите ще видят за пръв път. Роман Кисьов сподели, че е получил пишещата машина от своя баща в момента, когато сам е започвал да създава поезия, и също като родителя си е написал първите си книги на нея. За своя жест Роман Кисьов получи свидетелство за дарение, а домакините му показаха часовниковата кула с ретромузея и експозицията от екслибриси от богатата колекция малки графики от различни издания на Международния конкурс за екслибрис на библиотеката.
Сборникът с избрани стихове на Здравко Кисьов „Светлопис“ ще бъде представен на 18 октомври (сряда) от 18 ч. в зала „Европа“ на Доходното здание. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Събитието се организира от Община Русе и в него ще се включат театралният критик Крум Гергицов, съставителят на сборника Роман Кисьов, актьорът от Русенския драматичен театър Косьо Станев и учениците от НУИ „Проф. В. Стоянов“ Ваяна Колева – пиано, Жана Желева – флейта, Мейи Ван – пиано.
УТРИННА ПЕСЕН ЗА МОЯ ГРАД
Вечер звездите слизат ниско,
сутрин сводът става висок...
Русе, Русе - северна приказка
с илюстрации в стил барок!
Сребърна ивица между два бряга –
Дунавът влачи мъртви листа.
В този ход на реката животът влага
безпределната си яснота.
Под дървета зеленознаменни
почва моя работен ден
и в сградите – симфония каменна –
виждам себе си отразен.
Виждам строгост на форми и линии,
възпитавам се в простота
и докато тялото ми изстине,
ах, ще ослепея от красота!...
Грабват ме очертанията познати
с необяснимия си магнит
и под будилникови сонати
аз пътувам към своя зенит.
1964
(Из "Монолози", 1966)
Здравко Кисьов (1937 – 2015) е известен поет и преводач на поезия. Целият му живот е свързан с град Русе, където е работил като литературен редактор. Член на Съюза на българските писатели от 1970 г., основател и първи председател на Дружеството на писателите в Русе от неговото създаване през 1976 до 1991 г. Той е и един от основателите на Регионалния телевизионен център към БНТ в града, където е работил като отговорен редактор. От 1974 г. е член на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти и на Българския ПЕН център. Член на редакционния съвет на международното многоезично списание за Югоизточна европейска духовност и култура „Carmina Balcanica“ от неговото създаване в Румъния през 2008 г. до 2015 г.
Автор е на 20 книги, предимно с поезия, и е превел повече от 20. Негови стихове са преведени на 21 езика. Книги на Здравко Кисьов се намират в най-големите библиотеки на света, сред които Британската библиотека в Лондон, Конгресната библиотека във Вашингтон, университетските библиотеки в Оксфорд, Харвард и много други.
Участвал е в редица международни литературни форуми. Удостояван е с високи български и чуждестранни отличия и награди, между които орден „Кирил и Методий“ I степен, Награда „Русе“ за изкуство и култура, „Заслужил за полската култура“ на Министерството на културата на Полша, кавалер на ордена „Кръст на земята на Марияна“ на президента на Естония, Международна литературна награда „Тудор Аргези“ – Румъния, почетен гражданин на Русе и др.
