• EnglishEnglish
Захари Карабашлиев за травмите, раните и паметта
26 януари 2024 г.

За паметта и трудно коментираната история на България от началото на XX век. За травмите и раните, които, нелекувани се пренасят в ДНК на поколения – забравени, но незараснали. За позитивния патриотизъм… И за любов, героизъм и романтика, за семейството – за тези духовни парченца, сглобяващи пъзела на човешкия живот си говориха русенци с един от най-обичаните и четени съвременни български писатели – Захари Карабашлиев, който беше на гости в библиотеката. Поводът – новия му роман „Рана“.

Зала Заседателна на библиотеката се оказа тясна за  желаещите да се докоснат до автора на „Рана“ - достоен в своята смиреност и дълбоко хуманен в своята категоричност роман. Под вещото ръководство на модератора – журналиста Пламен Калинов, беше събуден един исторически момент от началото на ХХ век – Първата световна война и българското участие в нея, както и ужасните събития от 1913 г. и етническото прочистване на българите в Одринска Тракия, но от гледна точка на обикновения човек, на оцелелите родови спомени, оставили отворени национални рани в самосъзнанието на поколения.

Захари Карабашлиев сподели, че романът „Рана“ е вдъхновен от действителен случай от неговото семейство, което преди повече от век се оказва разделено от двете страни на българо-румънската граница. Писателят е дълбоко повлиян от спомените на генерал Стефан Тошев. Някои от прототипите на героя Сава Сотиров са Владимир Мусаков и Георги Ст. Георгиев. Те са реални личности, ранени в боевете за освобождението на Добруджа през септември 1916 г. Оказа се, че в залата има хора – потомци на семейства и хора, участници и засегнати от тези събития, които споделиха спомени, достигнали до тях през годините.

Вълшебството на хубавата книга е в способността й да завихря времена и пространства, да отключва врати и връща спомени, да разплаква и разсмива, да замисля и печели читателя. „Рана“ очевидно има всички тези качества. Представянето й в Русе не беше премиера, а приятелска завера, където съседи се оказват с общи родови корени и спомени за бягства от война, оцеляване и жертви. Защото никой и нищо не трябва да бъде забравено.

В края на срещата разговорът със Захари Карабашлиев продължи при даването на автографи. Гостът получи ВИП читателска карта, която го прави посланик на библиотеката и различни издания на културния институт.

Събитието се проведе с любезната подкрепа на издателство „Сиела“ и „АртПойнт“.

Срещата със Захари Карабашлиев беше предавана на живо във фейсбук страницата на библиотеката. Видеото е достъпно във фейсбук за всички, които искат да гледат събитието.