Светлозар Акендиев Димитров е роден на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство. През 1924 г. завършва реалния отдел на Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“. До 1930 г. работи като чиновник в Общинското земеделско стопанство и в печатница „Учител“ в родния си град. През 1930 г. заминава за София, където отново е на чиновническа длъжност – работи като счетоводител в Дирекцията на Храноизнос, по-късно в Дирекцията на печата при Министерството на външните работи.
Змей Горянин е автор на повече от 50 книги – романи, повести, разкази, стихове, драми, произведения за деца. Доминиращото чувство в цялото му творчество е любовта към българския народ и неговата история. Първите си литературни опити прави още през 1923 г. като ученик в Русе. Негови стихотворения са печатани в списанията „Светли зари“, „Ученическа мисъл“, „Изгрев“. По-късно, вече в София, сътрудничи с поезия, хумор, сатира и литературна критика в списанията „Хиперион“ и „Българска мисъл“, във вестник „Литературен глас“ и в списвания от Димитър Добрев в село Щръклево, Русенско, литературен вестник „Светлоструй“. Негови творби са помествани и в седмичните литературни страници на ежедневниците „Зора“, „Време“, „Пладне“, „Земеделско знаме“ и др.
Първата му книга „Аз и другият“, издание на в. „Северянин“, 1928 г., е своеобразен „диалог“ с писателя и съгражданина Добри Немиров. През 1936 г. излиза сборникът с разкази „Последният ден“, посветен на стария Русчук. Героизмът на българското население в борбата му за свобода е разработен от автора и в трилогията „Дунавът тече“, „Силата на робите“, „Утолена жажда“, където личности и събития от родния му град също намират своето място. Сред най-известните книги на Змей Горянин са и: „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“, „Кнез Иван Кулин“, „Те умряха – да живей народът“, посветената на първобитния човек „Ру“ и др. Сред героите му са Левски и Ботев, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Бенковски и Волов, Паисий и Софроний, Баба Тонка.
Змей Горянин оставя диря и в българската детска литература със своите стихотворения за най-малките. Любимият му домашен котарак е герой във веселите стихове „Лудориите на котарака Панчо“.
В някои свои творби Змей Горянин използва иронията и сатирата. Изявява се и като талантлив автор на епиграми.
През 1940 – 1942 г. е военен кореспондент. Обикаля Македония и Тракия. От това време е пътеписът „От Цариброд до Неготин“, 1941 г. Придружава българските войски и става свидетел на освобождаването на Южна Добруджа. Част от стиховете му влизат в „Златна книга за Златна Добруджа“, 1940 г. под редакцията на Христо Цанков – Дерижан.
След 1944 г. настъпва истинско низвергване на Змея. На 14 ноември 1944 г. е изключен от СБП, на 31 януари 1945 г. е арестуван и по-късно осъден на една година затвор. Обвиненията са: „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, ревностен разпространител на „антисръбска шовинистична пропаганда“. 17 от книгите му попадат в „Списък на вредната литература“ и са иззети от библиотеките. Писателят излежава 9 месеца в Централния софийски затвор, където продължава да твори.
След излизането от затвора е изолиран от публични изяви. Печата в „Църковен вестник“ и „Духовна пробуда“ с някои от 18-те си псевдоними – Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аждер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захария Лютаков и др. Странства и твори из родните манастири с благословията на Светия синод. Любимата му обител е манастирът „Седемте престола“ в Стара планина, където умира на 25 август 1958 г.
След 1989 г. са издадени някои от творбите на писателя, потънал в забрава. Сред тях са: „Лудориите на котарака Панчо. Весели стихотворения за деца“, 1992 г.; „Епиграми“, 2000 г.; стихосбирката „Майчина вяра“, 2003 г.; „Кондика на Светата Бачковска ставропигиална обител“, 2009 г.; „Моят приятел Елин Пелин“, 2013 г. През 2016 г. в поредицата „Незабрава“ е отпечатана книгата „Завръщане“, която включва автобиографични и биографични текстове на писателя. В изданието влизат „Червеният хотел“ ‒ история за рода на писателя и първите му години; мемоарните страници „Моят приятел Елин Пелин“, включени по нередактирания ръкопис на автора; „Скици и ескизи“– спомени от престоя на писателя в Софийския централен затвор; два пътеписа за Добруджа; „Афоризми, мъдрости и глупотевини“; личният му дневник, проследяващ последните дни преди смъртта му и част от неговата кореспонденция.
Змей Горянин е подвластен и на рисуването, рецитирането и точните науки. Той създава дървени миниатюри на църкви, параклиси, кръстове и несравними самиздатски книги, калиграфски изписани, изрисувани и подвързани от автора си. Редактира издаваното съвместно с Елин Пелин списание „Филателен преглед“.
През 2015 г. Змей Горянин е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“.
Създадено е Русенско общество за културно и историческо наследство „Змей Горянин“.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Балканска-Димитрова, Соня Георгиева. Спомените на една Змеица : [За Змей Горянин]. – София : Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 1998. - 208 с.
2. Да повикаш Бог : Кн. за Змей Горянин : Сб. текстове от кръгла маса „Змей Горянин“, 1 март 2012, Русе / състав. и ред. Виолета Радева, Велислава Донева, Руси Русев, Мира Душкова. – Русе : Русенски унив. Ангел Кънчев, 2013. – 162 с.
3. Джурова, Галина. Светозар Димитров – русенският Змей Горянин. // Джурова, Галина. Какво не знаем за миналото на Русе. Русе, 2007, с. 83 – 86.
4. Змей Горянин – непознатият : Сб. докл. от Нац. науч. конф. по случай 110 г. от рождението на писателя Светлозар Акендиев Димитров, Русе, 27.04.2015 г. – Русе : Ахат, 2015. – 248 с.
5. Колев, Атанас. Змей Горянин. Летопис. Живот и творчество (1905 – 1958 – 2017). – Русе : Авангард принт, 2018. – 316 с.
6. Кузмова, Катя. Кой се страхува от Змей Горянин. // Д е ц а, и з к у с т в о, к н., 1990, № 5, с. 4 – 7.
7. Кузмова–Зографова, Катя. Змей Горянин. // Р о д н а р е ч, 1991, № 4,
с. 22 – 28.
