• EnglishEnglish
Знаете ли, че…
14 януари 2021 г.

Васил Чертовенски е псевдоним на Васил Илиев Сочев, писател-хуморист и журналист. Роден е в Лясковец на 14 януари 1910 г. Завършва гимназия в Габрово. Анархист, впоследствие се включва в антифашисткото движение. Противник на левосектантството. Взема участие във войната срещу Третия Райх като журналист-доброволец от редакцията на вестник „Народна войска“. Работи в редакциите на „Народна войска“ (1946), „Отечествен фронт“ (1948), „Работническо дело“ (1950) и „Стършел“ (1950). За пръв път печата във вестник „Стършел“ през 1949 г. Сътрудничи с хумористични разкази и фейлетони на списанията „Български воин“, „България“, „Дружинка“, на вестниците „Септемврийче“, „Литературен фронт“, „Дунавска трибуна“, „Борба“ (Велико Търново), „Пиринско дело“ (Благоевград), „Пламъче“ и др.

Умира на 21 юли 1979 г.

Написва книгите: „Както на Шипка“ – 1957 г., „Гуляй на открито“ – 1958 г., „На батя душицата!“ – 1960 г., „Душата на майстора“ – 1962 г., „Весели измислици“ – 1963 г., „Ха наздраве!“ – 1966 г. и „Мъжки момчета“ – 1974 г.

 

Васил Чертовенски е от ония чешити, без които не минава никоя бохема, особено литературната. С остра гражданска позиция и тънко чувство за хумор, той оставя отпечатък в историята на в. „Стършел“ и живота на колегите си от редакцията, но за съжаление остава малко познат за широката читателска аудитория. През януари м.г. в портал „Култура“ Росица Чернокожева публикува статията си „Раблезианство и иначемислие“ по случай 110 години от рождението на Васил Чертовенски. В нея се казва:

„Чертовенски дължи популярността си през последните тридесет години до голяма степен и на романа на Радой Ралин „Утешенията на Васил Чертовенски. Роман в анекдоти“, с илюстрации на Борис Димовски, публикуван през 1994 г. Тази книга съдържа 189 анекдота, като всеки от тях е сгъстена житейска история или съдба, а всички те – обединени от общия герой, съставляват романа на живота и творчеството на Васил Чертовенски. Ако Пушкин създаде роман в стихове, тук Радой Ралин е първооткривател на един нов жанр – роман в анекдоти. Това се оказва много благодатен жанр. Тук е целият живот – и тъжен, и смешен, трагичен и ироничен, горчиво-сладък. Какъв е житейският повод за този роман. Радой Ралин и Васил Чертовенски са колеги във в. „Стършел“. В анкетата на Вихрен Чернокожев с Радой Ралин последният разказва за това как в редакцията се появява Чертовенски, за него Васката, с характерното обръщение, на което Радой не е можел никога да устои: „Молъ ти съ бе, Радко“, или „Радко-братко…“. Тази непринуденост на общуването на Чертовенски и с близки, и със съвсем непознати хора идва от неговия житейски опит. Останал рано кръгъл сирак, минал през анархизма и „тюрмаджийския живот“, дълги години редактор и дописник на в. „Стършел“, той се превръща негласно в емблема на редакция „Стършел“. Както и суперлативната му характеристика за свестен човек: „Талантлив човек. Топла работа“. (…)

В този роман в анекдоти е отразена цяла плеяда личности от онова време: колегите от редакцията – Челкаш, Теню Пиндарев, Христо Пелитев, Петър Незнакомов, писателите Михаил Величков и Кольо Георгиев, поета Иван Башев, критиците Кръстьо Куюмджиев, Тончо Жечев, Здравко Петров, режисьора Дучо Мундров, полковник Дачо Маринов и много други видни хора. За всеки от тях Чертовенски ще каже по нещо, характеризиращо живота или творчеството му.

(…)Към края на предговора си Радой Ралин пише за Васил Чертовенски: „Той се превърна в олицетворение на един жив лечебен фолклор. Дори и когато биваше разгневен, изречени от неговите уста, псувните придобиваха философски смисъл. Тези абсурдни утешения, чийто неопровержим парадокс придобиваше сила на прецедент, така се разпространяваха, че вече не можеше да се разбере кои са лично негови, кои са му приписвани. Придобиваха жилавостта на фолклора и се превърнаха в мая на опакомислието, а от него колко му е до иначемислието, един нетърпим порок през тоталитарното битие.“

Във фонда на русенската регионална библиотека, освен романа на Радой Ралин за писателя-сатирист  „Утешенията на Васил Чертовенски“, се съхраняват четири от авторските книги на Чертовенски: „Гуляй на открито“ с илюстрации на Карандаш, „Душата на майстора“, „Весели измислици“ с рисунки на Стоян Венев и „Мъжки момчета“ с художник Борис Димовски. Тук представяме неговата „Автобиография“, написана вместо предговор на „Весели измислици“:

„Казват, че съм роден само в град Лясковец, по-определено в Чертовец, но кога – не зная, защото, макар че съм присъствал, не си спомням тази най-неприятна случка в човешкия живот.

Маят прощъпалник и останалите ми възрасти са само в „Стършел“.

И баща ми, и дядо ми, и тъй нататък прародители са били градинари, каквито се помнят от векове татковците на всички лясковчани.

Съвсем, ама съвсем прав е моят стар приятел Вородот (Николай Тодоров – един от „стършелите“, б.м.), че трънчаните първи са стъпили в Америка – преди Христофор Колумб. Само че Вордот не знае една малка историческа подробност.

Щом трънските майсторци пристигнали в Америка, седнали да обядват. Хубаво, ама прияли им се пиперки. Тръгнали те да търсят тези зарзавати, лутали се дълго и тъкмо решили да се връщат, видели една вада. По вадата, по вадата – и взели, че се озовали в една зеленчукова градина. Градинарят ги приел най-радушно. Нагостил ги, продал им въпросните пиперки и накрай на всеки трънчанин дал подарък по една кошница пресни и росни краставици…

Той, градинарят, де, бил от Лясковец…“

Такива ми ти работи…

Още по темата