• EnglishEnglish
Знаете ли, че…
19 февруари 2021 г.

Йордан Стубел е псевдоним на Йордан Иванов Бакалов, известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл „Шуми Марица“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г. Роден е в София на 19 февруари 1879 година и е от малкото писатели за деца, прекарали по-голяма част от живота си в столицата. Бъдещият именит поет завършва гимназия в Елена, после учи право в Софийския университет (1920-1921), но не се дипломира. Просто се отдава на литературата. Интересът му е насочен към фолклора и затова в първите му поетични опити се усеща влиянието на народната песен. След края на войните сътрудничи на вестниците „Българан” и „Български воин” и списанията „Сила”, „Листопад”, „Ек”, „Златорог”, „Везни”… Именно в „Златорог” публикува голяма част от творбите си – повече от 17 поетични цикъла. А от 1930 г., заедно с Георги Константинов и Никола Фурнаджиев, става редактор на елитния литературен седмичник „Съвременник”.

Истинското си призвание, обаче, авторът намира, когато в началото на 30-те години на двадесети век започва да пише стихове за деца под псевдонима Йордан Стубел, затова сътрудничи на почти всички детски литературни издания. Съставя сборниците „Златни дни” (1933) и „Сговорна дружина планина минава” (1934, съвместно със Светослав Минков). Негови са книгите „Веселите роднини” (поеми, 1926, 1929), „Шарена книжка” (1929); „Дим се дигна” (народна песен, 1931), „Скитница-игла” (поема за деца, 1931); „Господин Свинчок, г-жа Свинка и двете палави свинчета, палави братлета” (1932), „Златната катеричка” (игра в пет картини, 1933), „Лакомият Живко” (1935), „Щурче свири” (1936), „Лудориите на Писана” (поеми, 1937), „Сурва, сурва година” (1938), „Бяла Коледа” (1939); „Богородична люлка” (1940). Издава още „Басни по Лафонтена” (в съавторство със Славчо Красински, 1938). Съставител е на сборника „Народни религиозни песни” (1938), а след смъртта му на 30 декември 1952 г. в София, посмъртно излизат „Дядо Сладкодумко” (приказки, 1953), „Родна книга” (1953); „Г-н Свинчок…” (ІІ издание, 1954); „Лама троеглава” (ІІ издание, 1954), „Щъркова люлчица” (ІІ издание, 1966), „Листило клонче” (избрани стихове за деца, 1975), „Кос, предвестник, я запей” (1994) и др.

Макар и градско чедо, той майсторски описва природата, живия горски свят, сезоните и хората от село. Стиховете му са жизнени и написани с много хумор. И в тях нерядко се усеща влиянието на народното творчество, особено в приказните поемки. Героите в стихотворенията на Стубел са обикновено животни, насекоми, птички, цветя, които живеят, бръмчат, прелитат в „Снежко-Белодрешко”, „Старо-харо”, „Маца-Каракаца”, „Шушул-мушул-шушулак”. Сред най-обичаната от децата си остава поемата „Господин Свинчок…” с прекрасните илюстрации на Илия Бешков. Поетът и художникът са близки приятели и заедно работят в много от книжките на Стубел през 40-те години на ХХ век.

Заради поетичните си позиции в сп. „Златорог” Стубел е обявен от марксистите във формализъм. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. Прекарва една година в затвора и се разболява от туберкулоза. След глоба от 1000 лв. е освободен, но до края на живота му през 1952 г. не са публикувани негови творби.

Книжки на Йордан Стубел с приказки, стихчета, поемки и весели истории се пазят във фонда на русенската библиотека. Между тях са: „Тропчо“, „Небивалица“, „Игличина полянка“, „Листило клонче“, „Щъркова люлчица“, „Горска христоматия“, „Зелен венец“, „Родна книга“, „Баба Марта бързала“ и др. Любопитна за литературните историци е и книгата „Страници от една любовна кореспонденция. 120 непубликувани писма на писателя Йордан Стубел до Павлина Стамболова“ със съставители Радка Видева Колева и Ивайло Христов.

Още по темата