• EnglishEnglish
Знаете ли, че….
11 януари 2021 г.

Светлозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин, е роден на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство. Завършва гимназия в родния си град (1924). До 1930 е чиновник в Русе в Общинското земеделско стопанство и в печатница „Учител“. От 1930 живее в София. Работи като счетоводител в Дирекция на Храноизнос, по-късно в Дирекция на печата към Министерство на външните работи и изповеданията. От 1942 се отдава изцяло на литературна дейност. Първите му литературни опити датират от 1923, когато печата ученическите си стихотворения в списанията „Светли зари“, „Ученическа мисъл“, „Изгрев“. Сътрудничи с критични бележки, стихове, хумор и сатира на списанията „Хиперион“, „Българска мисъл“, на вестиците „Литературен глас“, „Светлоструй“, в седмичните лит. страници на всекидневниците „Зора“, „Време“, „Пладне“, „Земеделско знаме“ и др. Автор е на разкази, повести, романи и пиеси най-често с историческа тематика. По-голяма част от произведенията му пресъздават българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“. Превежда от руски и френски. Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. Освен страстта към писането той има и друга страст – филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо заПрез 1942 г. той за кратко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му дейност след Деветосептемврийския преврат в 1944 г. така нареченият Народен съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Книгите му попадат в Списъка на фашистката литература и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва. Последните години от живота си прекарва в манастира Седемте престола. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека. Други псевдоними на Змей Горянин: Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аджер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захари Лютаков и др.нимание му е и резбарството.

В отдел „Местна история“ на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе е запазен екземпляр от „самиздат“ на стихосбирката „Нощ и ден“, в който са събрани негови поетически творби от периода 1945 – 1955 г. Стихосбирката съдържа три цикъла стихове: „Нощ и ден“, „Ненужна лирика“ и „Войнишка лирика“. Всеки от разделите е оформен със своя титулна страница, като е съхранен и по един допълнителен лист, идентичен по съдържание, но различен по цвят и размер от този на стихосбирката. Във фонда на библиотеката са налични и някои от книгите от и за Змей Горянин. „Ру Разказ за най-древните люди“, „Завръщане“, „Последният ден“, „Дунавът тече“, „Утолена жажда“, „Звезда керванджийка“, „Моят приятел Елин Пелин“  и др. са част от авторовите творби на Змея. „Спомените на една Змеица“ от Соня Балканска-Димитрова, „Змей Горянин. Летопис. Живот и творчество“ на Атанас Колев, „От Любен Каравелов до Стефан Гечев“ – антология, съставена от Йордан Палежев, сбрникът с доклади от научната конференция, по случай 110 години от рождението на Змей Горянин, организирана от библиотеката и др. са книги, посветени на творчеството на Змея.

Още по темата