• EnglishEnglish
Иван Вазов, Русе и русенската регионалната библиотека
08 юли 2020 г.

Драго ми е да ви виждам

с тия пушки от дръвца

и на вас не се насищам,

драги, румени деца.

 

Знамето си гордо вейте,

смело стъпяйте във ред,

            Ах, дечица, пейте,

            стъпяйте напред!

……………………………………………

С кръв и жъртви страховити

волен станахме народ,

вий плода ще да вкусите

на столетни мъки, пот.

 

Но да пазите умейте

бащиния свят завет!

            Ах, дечица, пейте,

            стъпяйте напред!

 

Март 1878, Русе

 

Тези стихове са началото и края на Вазовото стихотворение „На децата“. Спираме се на него, защото е частица от творческия и жизнен път на поета, която го свързва с Русе. Стихотворението е част от стихосбирката “Избавление”, която Иван Вазов започва в Свищов и завършва по време на едногодишния си престой в дунавската столица (1878/1879 г.)  А че го е писал нейде по сенчестите русчушки сокаци свидетелства подзаглавието: Когато ги видях на улицата в Русе, че вървяха в строй, с тояжки на рамената вместо пушки, под бял пряпорец с червен кръст и пееха известната песен „Марш, марш, генералю наш!“

На 9 юли 2020 година България отбелязва 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. 12 месеца някъде в първите 3 десетилетия на това летоброене Вазов прекарва под наем в къщата на богатия русенски търговец Андон Златев на улица “Икономова” №23 (сега “Духовно възраждане”). През 2015 г. на фасадата й е възстановена неговата паметна плоча по инициатива на русенски учители по БЕЛ и с подкрепата на Общината.

Освен че завършва започнатата в Свищов стихосбирка “Избавление”, тук той  пише комедията „Михалаки чорбаджи", съчинява цикъл епиграми, отпечатани за първи път в издаваната от Христо Г. Данов “Майска китка”, и замисля романа “Нова земя“.

В Русе все още младият Вазов се смесва с тукашната бохема, с нейните балове, вечеринки и увеселителни занимания, но се включва и в обществения живот като един от основателите на Македонския благотворителен комитет, създаден след Кресненското въстание на македонските българи от 1878 – 1879 година срещу османската власт. Въстанието е последица от решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Княжество България. В културната история на града Вазов записва своите посещения на репетиции и премиери на театъра и сказките си в руско-българския културен клуб.

Русенци го запознават и с бъдещата му съпруга Атина Болярска, с която, за съжаление, Иван Вазов така и не успява да създаде здраво семейство.

Поетът живее в Русе близо година. В началото на май 1879 по предложение на министъра на просветата Марин Дринов той е назначен за председател на окръжния съд в Берковица и заминава за балканското градче.

Десетилетия по-късно, през 1920 г., когато цялата страна тържествено отбелязва 70-годишния му юбилей, от Перлата на Дунава Дядо Вазов получава като подарък везана роба с изкусно изработена бродерия, кепе и везани домашни пантофи, изработени от ученичките от русенското Девическо професионално училище. В специално писмо поетът изразява  своята искрена благодарност за „милия подарък, изработен от русенки, за чийто роден град бил запазил най-хубави и светли спомени.“ Реликвата е изложена в Националния литературен музей „Иван Вазов“- София. “Поклон на благодарност русенски дами, изразили по такъв красиво-оригинален начин добрите си чувства към стария поет.”- пише Иван Вазов на 14 декември 1920 г.

Градът край Дунава и днес пази свято спомена за русенската година на Вазов. Неговият дух и дело са живи и в ревниво съхраняваните книжни фондове на регионалната библиотека. Сред старопечатните издания, собственост на библиотеката, е довършената в Русе стихосбирка „Избавление“, изд. 1878 г. Притежание на културния институт е и първото издание на "Под игото". Романът е отпечатан на части през 1889 и 1890 г. в сборника "Народни умотворения, наука и книжнина", основан и редактиран от професор Иван Шишманов. Дебютът на изданието пред русенска публика е през юни 2019 г. като част от  експозицията "Из книгите на Европа", която се реализира съвместно с Областна администрация - Русе по комуникационната стратегия на България за Европейския съюз. Интересен факт е, че като самостоятелна книга „Под игото“ излиза чак през 1894 г. на английски, „Under the Yoke“, изд. William Heinemann и на български, „Под игото“, изд. „Т.Ф.Чипев“. Романът е написан по време на изгнание на Вазов в Одеса и е пренесен в България с руската дипломатическа поща.

Във фондовете на библиотеката се съхраняват множество книги на Иван Вазов, но най-ценни са тези, в специалните колекции на културния институт. Между тях с особена почит се ползват изданията с автографи на поета и на неговия брат – Борис Вазов. Те са част от личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов и са посветени на него. Интересно е, че авторът е лаконичен в своите послания – обикновено слага само дата и подпис, докато Борис Вазов е по-описателен. Автографите на писателя са върху първите страници на стихосбирките „Люлека ми замириса“, „Юлска китка“, „Песни за Македония“, „Нови екове“, „Не ще загине“ и др. Брат му е подарил на акад. Арнаудов „Сборник съчинения по случай 100 години от рождението на поета“, издания на Избрани съчинения и др.

Животът и творчеството на Иван Вазов са епопея в историята на българската литература, които приживе го превръщат в неин класик. Една частица от тази епопея е свързана с Русе – като жизнена спирка в младостта му и като ценно книжно наследство в хранилищата на регионалната библиотека  - причина да сме горди и отговорни към паметта и делото на писателя.