• EnglishEnglish
Идеите за еволюционно развитие в речите на Демостен и Цицерон
04 август 2020 г.

 

Миглена Илиева Дамянова- Радойска е докторант във Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий”. Обект на доклада й  "Идеите за еволюционно развитие в речите на Демостен и Цицерон" са двамата велики оратори от древността, чиито постулати са актуални и днес.

В доклада се разглеждат идеите за еволюционно развитие в речите на Демостен и Марк Тулий Цицерон. Акцентът в разработката е влиянието на политическото и съдебното красноречие на двамата ретори върху държавно организираното общество. Посочени са  значимите позитиви от прилагането на реторическите дискурси, както и моралните аспекти на образа на оратора.

Класическият смисъл на понятието държава включва: политическа структура, заемаща територия; притежаваща суверенитет и същевременно е форма на съществуване на народ. Управленските функции на държавата определят и останалите и правомощия.  Словото като подход към народа, като реч в народното събрание, като решение на съда или като политическо красноречие, отговаря най- пълно на историческите потребности в Древна Гърция и Древен Рим. Силата на красноречието според Цицерон е причина хората да се обединяват в държава, в организирано общество. Както и Демостен твърди,  успехите на държавата зависят от спазване на задължения, а законите не би следвало да са против интересите на трудовите хора.

Превес в антропологичния поглед на древногръцките и древноримските философи е развитието и значението на красноречието - възприемано като естествена дарба, носещо на оратора призвание, морално удовлетворение, военни почести или политическо влияние. Стремежът към стабилност и еволюционно развитие, кореспондират с фундаментални детерминистични схващания. Калокагатийната същност на оратора се допълва от висока интелигентност и умение да се убеждава публиката. Демостен и Цицерон използват ефективно актъорската игра и дават съвети ораторите да се учат от писатели, историци, политици. Идеите за причинно-следствената характеристика на обществото и неговата културно-историческа рамка се срещат в речите и на Демостен, и на Цицерон.