• EnglishEnglish
Между революция и еволюция в случването на демокрацията, „нежната“ революция и градоустройството
27 юли 2020 г.

Международният научен форум има цел  да ангажира учени и изследователи от различни сфери да интерпретират през призмата на областта, в която работят еволюционните и революционни процеси в обществото, да представят моделите на развитие в науката, културата, социума.  Докладите и научните съобщения представят различни теории, учения, доктрини, които имат важна обществено значима стойност и последствия в миналото и днес.

Днес представяме разработките на научни работници и докторанти от няколко различни института на БАН.

Христо Димитров е доцент,  д-р по история в Института за исторически изследвания към БАН. Неговият доклад е на тема: „14 декември 1989: "нежна" революция или еволюция“. Изследването засяга един от най-рисковите моменти от най-новата история на България - след първия митинг на антикомунистическата опозиция на 18.10.1989 г., учредяването на СДС на 7.12.1989 г. и неговия първи митинг. Фокусът се поставя на българската демокрация, която прави нова стъпка на 14.12.1989 г. - отмяната на член 1 от Конституцията - основата на тоталитарния режим.

Д-р Димитров разглежда събитията въз основа на стенографските протоколи от Народното събрание, интервюта на журналисти, интервюта с политици от едната и от другата страна на барикадата, граждани, лозунги, афиши, печатни материали, възгласи, които са част от личния му архив.

На „Модели за случването на "пряката" и на "представителната" демокрация“ се спира гл. ас. д-р Мария Петрова от Институт за държавата и правото при БАН.

В доклада се разглеждат механизмите на „случването“ на пряката и на представителната демокрация в контекста на тяхната зависимост от развитието и състоянието на общественото правосъзнание. Разгледани са основните компоненти на правното съзнание и са изведени най-съществените фактори, които оказват влияние върху активността на гражданите при участието им в управлението на държавата.

Интересен поглед към превръщането на София в модерна европейска столица прави гл. ас. д-р Ивайло Начев - Институт за балканистика към БАН. Темата на доклада му е „Между еволюция и революция в градоустройството“.

Докладът се спира върху кметуването на Димитър Петков и раждането на нова София. Далновидният държавник, живял от 1858 до 1907 г., е с големи заслуги за осъществяване на електрификацията на столицата преди почти 120 години. Избран е за кмет на София и работи като такъв от 01.04.1888 г. до 18.10.1893 г. По-късно е бил министър на вътрешните работи и Министър-председател (октомври 1906 г. до февруари 1907 г.). Като млад 30-годишен кмет на София полага огромни усилия за преустройството на града, съгласно плана на чешкия архитект Антон Колар (1881 г.), въпреки противодействието на огромен брой граждани. Тогава са прокарани широките булеварди, много улици и площади на София и градът добива европейски облик.