• EnglishEnglish
Международен ден на музиката
01 октомври

В началото бе Музика!

Човек винаги се е опитвал да си отговори на въпроса как се е появила музиката. Този въпрос е толкова стар, колкото и самата музика. Мислители, поети и музиканти са разсъждавали върху него и всеки е давал свой отговор.

В Древен Египет знаели, че боговете Озирис, Изида и Тот са създали музиката.

В Древна Индия вярвали, че бог Брама показал на мъдреца Бхарата божествената  красота на музиката, а той я направил достояние на хората.

Старите гърци  възпявали бог Аполон – най-красивият и млад обитател на Олимп – като творец на музиката – в смисъл “изкуството на музите”, предводител на които бил самият той. Един древен химн на Омир разказва, че първата лира направил бог Хермес от случайно намерена черупка на костенурка.

Запазени са рисунки, които потвърждават наличието на “музикални прояви” отпреди 4 000 години пр. Хр. Хората са пели и танцували много преди появата на писмото. Ритъмът и песента са вродени в човешката природа. Пещерните хора се обръщали с песен към невидимите богове и ги молели да ги дарят с богата реколта, да ги пазят от врагове и да им изпращат хубаво време. За да подсилят въздействието на гласа си, те придружавали своите песни с удари на кухи дънери, свирели на тръстика и животински рога – това били първите музикални инструменти.

Всъщност от древността към изворите за произхода на музиката тръгнали и по други пътища. За мнозина било ясно, че музикалното изкуство не се е родило като богинята Афродита от морската пяна,  както и че не е дар от боговете или “необвързана с нищо земно свободна изява на духа”.

Древните източни мъдреци, античните философи, средновековните писатели и хуманистите на Възраждането  определят музиката като наука и философия, изкуство и дори като поезия.

В средата на ХХ век английският писател Ричард Бейкър лансира едно много точно и оригинално определение: “Възникването на музиката е резултат от един импулс на човека – потребността от ритъм в живота. Музиката се ражда свързана с танца и поезията – като част от т. нар. синкретично изкуство, което всъщност е най-старият етап в историята на всички изкуства. Музиката е движение!”.

Така се появил най-универсалният език на човечеството – Музиката. Нейното необяснимо въздействие върху хората продължава и до днес. Една илюстрация на казаното: Годината е 1824. Във Виена се състояло първото изпълнение на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен. Възторгът на публиката бил неописуем. Глухият композитор, който не чул нито звук от произведението си, бил аплодиран пет пъти. Аплодисментите сигурно щели да продължат, но влезлите в залата представители на реда ги прекъснали, защото само императорското семейство можело да получи трикратни аплодисменти...

Към казаното можем само да добавим още един пример – бурните овации, с които възторжената италианска публика от началото на ХІХ в. приветствала виртуозното изпълнение на известния италиански композитор и цигулар Николо Паганини: “Viva PaganiniViva la Muzica!”

Viva la Muzica!