• EnglishEnglish
Науката като инструмент за социално развитие
08 юли 2020 г.

В VІІ Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“, която ще се проведе между 17 и 19 септември, изследователи от различни области представят своите гледни точки по въпроси за моделите на развитие както на отделния човек, така и на човешката  цивилизация.

Работата на конференцията се организира в няколко научни секции, които обединяват разработки от различни области: история, теология, дипломация, културология, международни отношения, европеистика, изкуства и хуманитарни науки, образование, социални науки, социология, психология, литература, езикознание, антропология, археология, поп-култура, политика, техника, технологии, медицина, здравеопазване, мултидисциплинарни изследвания и др. 

Днес на Вашето внимание представяме пленарния доклад на проф. д-р инж. Венелин Терзиев, доктор на икономическите науки, доктор на науките (Национална сигурност), доктор на науките (Социални дейности) и действителен член на РАЕ. Редовен професор във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – София и Русенски университет „Ангел Кънчев“: Науката като инструмент за социално развитие. Изследването обстойно разглежда въпросите за ефективността като социален феномен и акцентира върху методите и инструментите за измерване на науката като показател за нейната значимост. Дефинирането на социалната ефективност и социалната технология е в основата на методите и моделите за оценка, вземащи предвид широкия набор от обективни и субективни фактори. Методиките за оценка на ефективността на социалните програми (проекти) са свързани с насочеността на социалната система към социална защита и социално обслужване на населението и използването на процесния подход и прехода към програмно-целеви методи, очертавайки основни проблеми, механизми за социални услуги и задачи за измерване, определящи базовите изисквания към оценката на ефективността на социалното програмиране и различните етапи. Изследването предлага модел за оценка на ефективността на социалното програмиране, базиран на подхода на „организационната ефективност“, обхващащ съвкупността от определени елементи – система за придобиване на ресурси, избор на цели, оценка на въздействието на външната среда, избор на стратегия, спазвайки принципа „какво-ако“ и приоритетите в социалната дейност, произтичащи от динамичните промени в социалната среда.

Специален акцент се поставя на диференцирания ефект върху висшите училища, в зависимост от областта, в която осъществяват преподавателска и изследователска дейност, както и на особеностите на университетския бизнес модел в променящата се среда за тяхното развитие. Богат на аналитичен материал, трудът представя основни показатели на отделни висши училища и анализира текущата ситуация на научния потенциал във висшето образование.

 

Проф. д-р на науките Венелин Терзиев завършва висше образование в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас с квалификация инженер-химик, а по-късно и Счетоводство и контрол в Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ в Свищов. Повече от 13 години работи в различни структури на Министерство на труда и социалната политика на различни йерархични нива. В момента е изпълнителен директор на „Реставрация“ ЕАД към Министерство на културата. Редовен професор е във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в София и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Проф. д-р Венелин Терзиев е доктор на икономическите науки, доктор на науките (Национална сигурност),  доктор на науките по социални дейности и действителен член на РАЕ.  Има повече от 40 монографии, учебници и учебни помагала и над 800 научни доклади, статии и студии, публикувани в различни издания на български, руски, английски, френски и немски език, като над 200 от тях са в реферирани издания на SCOPUS и Web of Science. Неговите научни и изследователски интереси са свързани със социалното управление, социалните политики, пазара на труда, образователните политики и технологии, управлението на човешките ресурси, както и геополитика, политическа география и международни системи за сигурност. Изнася публични лекции и пленарни доклади в най-реномираните руски университети в Санкт Петербург, Ростов на Дон, Москва, Владивосток и Кемерово, както и в редица други европейски държави. Негови публикации са реферирани в системите на Web of Science и SCOPUS.