• EnglishEnglish
Николай Лилиев
26 май 2024 г.

Николай Лилиев  е псевдоним на Николай Михайлов Попиванов. Поетът е роден на 26 май 1885 г. в Стара Загора. Сирак от малък, учи в родния си град, а по-късно в Свищов, където завършва Търговската гимназия. Следва литература в Лозана и търговия в Париж. Работи като учител в София, Пловдив и Свищов, а известно време е чиновник. По време на Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в различни ведомства и редакции. В чужбина изготвя заедно с Никола Михов обстойна библиография за българския стопански живот. Драматург на Народния театър. Преподавател по френски език във Висшето търговско училище във Варна. Участва в редакцията на „Известия на Института по литература“. Академик от 1945 г. Печата стихове за пръв път през 1905 г. в „Българан“. Сътрудничи на редица литературни и хумористични издания - „Демократически преглед“, „Оса", „Съвременник“, „Наш живот“, „Звено“, „Везни“. Съредактор на сп. „Златорог“. Представителна фигура на символизма в българската поезия, той е автор на стихосбирките „Птици в нощта“, „Лунни петна“, „Стихотворения“. През 1934 г. пише последния си цикъл стихове „При морето“. С приноси в българската театрална култура и сценична реч, преводач и автор на изследвания, портрети и спомени за български и чужди писатели и театрали.

Умира на 6 октомври 1960 г. в София.

В русенската библиотека се съхраняват различни издания с поезията на Николай Лилиев, като „Лунни петна“, „Птици в нощта“, събрани съчинения, преводи, както и ноти и музика по негови текстове.