• EnglishEnglish
Панайот А. Попов (1848-1910)
30 ноември 1848 г. – 07 октомври 1910 г.

Панайот А. Попов е роден в Русе през 1848 г., където прекарва детството си. Завършва трети клас в лицея „Митрондио”. Той е човек с голяма култура, владеещ няколко езика – турски, гръцки, идиш, румънски, френски, немски, италиански и английски, което помага при търговската му дейност. Панайот Попов е един от видните стопански дейци на Русе и България. Преди всичко стопански деец, името му най-често се среща сред учредителите на първите кредитни и търговски институции в град Русе. 

Той е първият председател на Спасително дружество „Начало”, основано през 1882 г. Особена активност Попов развива в областта на кожарската индустрия. През 1884 г., заедно с Панайот Пенков и Стоян Павлов, основават Кожарска фабрика „Пенков, Попов – С-ИЕ“ в Русе. Съсобствениците доставят парен двигател, цепеначка, валяк за валцуване на гьон и друго оборудване и превръщат фабриката в най-голямото кожарско предприятие в България. В нея се изработват по европейски образец разни видове кожи: видело, юфтове, марокени, гьонове, бланкове. По това време управителният съвет заседава в Брюксел, Белгия. Предприятието съществува до 1906 година, когато изпада в затруднено положение  и е закупено от едно белгийско акционерно дружество.

Панайот Попов изиграва важна роля в изграждането и развитието на кредитната система в България. Интересен е фактът, че като център на частното банкерство в България не се оформя София, а Русе. В края на 1881 г. в Русе се основава и от началото на 1882 г. функционира Акционерно спестително дружество „Гирдап” с основен капитал от 1,5 млн. златни лева. Фактически това е една от първите действащи частни банки в страната и неин пръв председател на Управителния съвет е Панайот А. Попов.

Учредяването на Първата българска търговска камара в Русе през пролетта на1890 г. дава важен тласък в развитието на банково-кредитното дело в страната на акционерен принцип. Панайот А. Попов е член на настоятелството и първи председател на Камарата. От 1895 г. Камарата в Русе носи наименованието „Русенска търговско-индустриална камара” (РТИК). Попов е и един от главните инициатори за създаването на Първото българско акционерно застрахователно дружество „България” в края на 1890 г. Създава се комисия, оглавявана от Панайот Попов, която разработва проектоустав на застрахователна институция. Решено е първоначалното име „Мизия” да се смени с България, за да отговаря най-точно на националния обхват на дейността на компанията. От 1891 до 1910 г. Панайот Попов е председател на Управителния съвет на Първото българско акционерно застрахователно дружество „България”.

Панайот А. Попов е кмет на град Русе в периода от 30 юни 1893 г.  до 3 септември 1894 г. Той избягва да декларира политическа ангажираност и проявява по-голяма деловитост в управлението на общината. Тъй като политическата конюнктура в страната бързо се променя той не кметува дълго. 

На 25 февруари 1895 г. в Русе се създава най-мощната частна финансова институция в страната „Българска търговска банка (БТБ). Нейните основатели са почти същите, които създават „Гирдап”, Първа търговска камара и Застрахователно дружество „България”. Панайот А. Попов е между съоснователите и членовете на Управителния съвет на БТБ. Някои от русенските банкови институции още в края на ХІХ в. осъществяват наченки на срастване на банковия с промишления капитал. Като пример могат да се посочат отношенията между БТБ и Застрахователно дружество „България”, кожарската фабрика „Пенков–Попов” и Акционерното дружество „Труд” за производство на керамични изделия в Русе, които връзки датират още от 1895 и 1897 г.

През 1897 г. на базата на Тухларното дружество в Русе, основано 1893 г., по-първите търговци и банкери на Русе, в това число и Панайот Попов, основават Анонимно акционерно дружество за циментови и тухлени изделия „Труд“. Дружеството просъществува до 1947 г., когато е национализирано.

Трудолюбието и последователността помагат на Панайот А. Попов да достигне до високо обществено положение и да заема отговорни длъжности. Човек с широка култура, владеещ няколко езика, П. Попов участва и подкрепя много обществени и културни инициативи в крайдунавския град. Участва във възстановяването на Читалище „Зора” през 1883 г.

Приживе и чрез своето завещание Панайот А. Попов е направил следните дарения: на Дружество „Добрил – Йосиф I” в Русе – 40 000 лв.; на сиропиталището „Царица Елеонора” – 40 000 лв.; на Русенската държавна болница – 150 000 лв.; на катедрална църква в Русе – 150 000 лв.; на църквата в с. Щръклево – 2 000 лв.; на Държавна девическа гимназия „Княгиня Евдокия” в Русе – 2 000 лв.; на Католически девически пансион „NotreDamedeSion” - 2 000 лв.; на работниците при кожухарската фабрика – 4 000 лв.; на проектираната нова църква в Русе – 4 000 лв., много дарения на бедни хора и др. Със своята хуманност и благотворителност той спасявал мнозина, онеправдани от съдбата. 

Умира в Русе през 1910 г.

 

ЛИТЕРАТУРА:

1. Велинова, Роза.  Анонимно дружество "Пенков-Попов" / Роза Велинова. // Утро(Русе), N 231, 06 окт. 1994, с. 5.

2. Гаджев, Владимир.  Панайот Попов и Първото Застрахователно Дружество / Владимир Гаджев. // Банкеръ, N 36, 09 септ. 2006, с. 40.

3. Йорданов, Вел.  Панайот Попов : 1848 - 1910 / Велико Йорданов. // Йорданов,  Вел. Дарители по народната ни просвета : Биографични бележки : Кн. 1 / Вел. Йорданов. - София, 1911, с. 232-233.

4. Градители на Русе : Панайот Попов . // Една седмица в Русе, 1997, N 36, с. 5.

5. Радков, Иван и др.  Русенските кметове 1878-2005 / Иван Радков, Любомир Златев. - Русе : Държ. арх., 2005. - с. 37-39.

6. Иванов, Мартин Иванов. Мрежовият капитализъм : Бълг. търговска банка и нейните сродни д-ва 1890-1914 г. / Мартин Иванов Иванов . – София. 2010 . - 524 с.