• EnglishEnglish
Петър Славински
19 март 2024 г.

Петър Славински е псевдоним на Петър Атанасов Чолаков. Роден на 19 март 1909 г. в София. Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1932 г. Още от 1927 г. започва да публикува в различни списания. От 1937 г. е служител на софийската община, като оглавява културния отдел. По-късно Славински е назначен за секретар на общината. На този пост той прави някои услуги на работещи в общината комунисти, заради което непосредствено след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е назначен за кмет. Оттегля се от кметския пост на 21 септември 1944 г.

През 1953 – 1954 г. е директор на Държавния музикален театър. От 1955 г. живее в Балчик, като голяма част от творчеството му е посветена на Добруджа. Носител на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1985 г.

Умира на 24 октомври 1993 г. в София.

Петър Славински започва литературната си дейност през 1920-те години със стихотворения, разкази и приказки за деца. Печата във в. „Народ”, „Спорт”, „Ехо”. През 1930-те години пише исторически драми, разглежда проблемите на властта, на демокрацията и диктатурата, на творческата личност. В цикъла романи „Краят на господарите” отразява впечатленията си от Втората световна война. Създава творби за съвременния живот в Добруджа – „Птици долитат при нас”, „Далечни далечини”, „Пролет в крайморския дом”, „Просторите на Добруджа” и др. Автор на сценария за филма „Птици долитат при нас”. Произведенията на Славински са преведени на немски, руски, словашки, украински и чешки език.

Във фонда на русенската библиотека се съхраняват книги с повести и разкази на Петър Славински, между които „Лъжльото“, „Момичето със слънчеви коси“, „Врагове-добросъседи“, „Чудото на трийсетте знака“, „Пролет в крайморския дом“, романите му за деца и възрастни „Живот за живота“, „Птици долитат при нас“, „Родът Шишмановски“, „Пиратклуб“, „Последният щурм“ и др.